Решение № 775 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3768/2011 г.

Решение № 775 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3768/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на митница "Югозападна", подадена чрез ст. юрисконсулт Т. Вълканова против решение № 83/27.01.2011 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. д. № 356 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отменено решение № 7101 - 0021/02.03.2010 г. на началника на митница "Югозападна" и митницата е осъдена да заплати на дружеството разноски в размер на 100 лева. От касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Обсъдена е фактура на чужд език, чиято стойност е оспорена. Не е разгледано писмо № 7100/0010/23.12.2009 г. Формулиран е неправилен извод, че няма данни защо митническата стойност на процесния автомобил не е определена на база на идентични стоки. Необосновани са съдебните изводи относно корекцията на транспортните разходи, условието по доставките в процесния внос е EXW. При деклариране на автомобила органите са извършили проверка на приложените към ЕАД документи, съгласно чл. 68 от Регламент № 2913/92 г. и са ги съпоставили с наличните данни в Общността чрез разумни способи, съответстващи на общите принципи и разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. 7 от Общото споразумение по митата и търговията. Касаторът моли за отмяна на решението и постановяване на друго решение, отхвърлящо жалбата на дружеството. Ответникът по касационната жалба - "Райнов" ЕООД - гр. Благоевград, ж. к. "Запад", бл. 38, ет. 6, ап. 23, с ЕИК 101640614 я е оспорил със съображения, изложени от адв. П. Пешев в писмени бележки. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна. Съдът е установил следната фактическа обстановка, която се възприема и от касационната инстанция: На 19.12.2009 г. "Райнов" ЕООД е декларирало пред митница "Югозападна" употребяван лек автомобил "Опел Астра", тип бензин, с първа регистрация на 01.09.1996 г., за което е оформена ЕАД № 09BG005700H0000397/19.12.2009 г. Към декларацията е представена фактура от 14.12.09 г. на стойност 200 швейцарски франка при условия на доставката EXW, регистрационен талон и декларация за стойността съгласно чл. 178 от Регламент № 2454/1993 г., сертификат за движение EUR 1, международна товарителница. На основание описаните документи е декларирана митническа стойност на стоката в размер на 592,17 лева. Определеният ДДС в размер на 118,43 лв. е внесен в приход на бюджета. Във връзка с възникнали съмнения относно декларацията, митническите органи на основание чл. 68 от Регламент 2913/92 г. са изискали с писмо № 7100/001/19.12.09 г. допълнителна информация и документи - търговско досие относно операцията по закупуване на МПС, оферта и други документи, доказващи митническата стойност. С писмо вх. № 7100/0067/28.12.09 г. управителят на "Райнов" ЕООД е посочил, че работи с автокъщи по устна договорка, след обаждане по телефона, няма предварителни преговори, свързани с водене на кореспонденция и плащане по банков път. Цената на автомобила се договаря и заплаща на място след извършен оглед на автомобила. Относно процесния автомобил е представена фактура № 1546/24.12.2009 г. за последваща продажба на стойност 1092 лв. с ДДС и касов бон. С ММ № 33/19.12.09 г. пред митница "Югозападна" са манифестирани 9 бр. автомобили, между които и процесния. След извършен сравнителен анализ на база налична информация за сходни стоки, продадени за износ от Швейцария в приблизително същия момент административният орган е приел, че декларираната в случая митническа стойност не отразява изискванията и условията по чл. 29 от Регламента, пристъпвайки към определяне на нова митническа стойност, на основание чл. 30, ал. 2, б. "б" от Регламент 2913/92. Новата стойност е определена в размер на 1092,17 лева, като въз основа на нея е изчислен друг размер на дължим ДДС - 218,43 лева. Митническият орган се е съобразил със становище на държавен експерт в отдел "МО" в митница "Югозападна", а за сравнение е ползвал митическа декларация № 09BG005400H0025197/12.11.2009 г. на внесен автомобил на стойност 1162,38 лева. Счетено е, че тази стойност на употребяван пътнически автомобил отговаря в най-близка степен на данните за остойностяваното по делото МПС. Направена е корекция в транспортните разходи, произтичащи от различията в дестинациите, в резултат на което органът е приел, че митническата облагаема стойност на внесената стока е 1092,17 лева. За да отмени митническия акт първоинстанционният съд е посочил в решението си, че органът не е посочил конкретни факти, даващи му основание да приеме, че данните за автомобила по ЕАД от 12.11.2009 г. отговарят в най-близка степен на данните за остойностяваното МПС. Не е отбелязано какви са транспортните разходи по сравняваната декларация, а и как са коригирани транспортните разходи в посока намаление или увеличение. Липсват мотиви защо органът не е възприел посочените в процесната декларация транспортни разходи. Това означава, че направените корекции трябва да бъдат подкрепени с доказателства, установяващи необходимостта и точността на корекциите. Освен това нормата на чл. 36, ал. 1 ЗМ, съответно чл. 30, ал. 1 от Регламент 2913/92 изисква последователно прилагане на буквите "а", "б", "в" и "г" от § 2, тоест преди да пристъпи към определяне на митническата стойност по б. "б" - сходни стоки, е трябвало да се направи сравнение за идентични стоки. Законовата последователност в случая не е спазена. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. На основание чл. 181а от Регламент на Комисията № 2454/93 г. не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесената стока въз основа метода за оценяване на сделката, когато съобразно определената в § 2 процедура не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 29 от Кодекса. Щом органите имат съмнения по § 1, те могат да изискат допълнителна информация съобразно чл. 178, § 4. Когато съмненията продължават, митническите органи са длъжни преди да вземат окончателно решение, да известят заинтересованите лица в писмен вид ако то желае, относно основанията за съмненията си, както и да му предоставят възможност за отговор. Окончателното решение и основанията за неговото вземане се съобщават в писмен вид на адресата. Тази нормативна уредба е транспонирана в чл. 102 ППЗМ. Настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение счита, че административният съд е формулирал обоснован извод, според който митническият орган в случая не е мотивирал надлежно действията си по преминаване митническата стойност съобразно метода на т. н. "сходни стоки". В текста на чл. 29 от Регламент № 2913/92 г. на Съвета се съдържа определение за митническа облагаема стойност, а именно: "митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност - платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33". При положение, че митническият орган не е основал своите съмнения относно декларираната стойност по фактурата за внесения автомобил на конкретни доказателства, респективно не е формулирал мотиви в тази връзка, това представлява самостоятелно основание за отмяна на индивидуалния административен акт като незаконосъобразен. Другите доводи на касатора са относими към различна хипотеза. В същия смисъл е и съдебната практика (вж Решение № 8216/09.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15534/2010 г., осмо отд.). Решението на административния съд е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Разноски: В полза на дружеството трябва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 300 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение