Решение № 13226 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16505/2013 г.

Решение № 13226 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16505/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "СП Вижън" ООД, гр. София, чрез управителя Димитър Петров Петров срещу Решение № 6148 от 10.10.2013 г. по адм. дело № 2887/2013 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се оспорва като неправилен крайния извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на процесния РА, като се поддържа, че дружеството е представило на приходните органи всички изискуеми счетоводни документи и не е извършило нарушение на данъчното законодателство. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт и да се постанови друг по съществото на спора, с който да се отмени РА. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Згурева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/ № 2151205055 от 26.11.2012 г., издаден от Иван Йорданов Вакарелийски на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП София в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 6 231,34 лева за данъчни периоди м. 03.2011 г., м. 05.2011 г., м. 07.2011 г., м. 09.2011 г. до м. 02.2012 г. по фактури, издадени от "Кавис" ЕООД, потвърден с Решение № 279 от 12.02.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата на "СП Вижън"ООД срещу РА, първоинстанционният съд е приел, че между страните не е спорен факта, че процесните фактури не са издадени от посочения в тях доставчик, не са отразени в неговото счетоводство и в дневниците му за продажба. АССГ е определил пределите на материалноправния спор, който обхваща въпросите дали доставките по фактурите са осъществени, дали ревизираното лице като получател по тях е добросъвестен и дали следва да понесе тежестта на платения от него данък, като му бъде отказано правото на данъчен кредит. Обсъждайки по отделно и задълбочено всеки един от така очертаните въпроси и позовавайки се на практиката на Съда на ЕС, първоинстанционният съд е достигнал до крайния извод за материална законосъобразност на РА в оспорената му част. Така постановеното решение е правилно и не е налице твърдяното от касатора основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд изцяло възприема установената от АССГ фактическа обстановка и формираните фактически и правни изводи. Както е установено в рамките на проведеното срещу касатора ревизионно производство, приключило с оспорения пред АССГ РА, фактурите, по които същият претендира приспадане на данъчен кредит в общ размер на 6 231,24 лева, не са издадени от посочения в тях доставчик /"Кавис" ЕООД/ и не са отразени в СД и в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди от доставчика. От друга страна, нито в рамките на ревизията, нито в хода на съдебното производство са ангажирани доказателства за осъществяването на доставките, предмет на процесните фактури / "консултантска услуга", "промяна на съдържание на интернет страници", "редакция на съдържание на интернет страници", "Изработка на рекламен сайт", "услуга" и "подготовка на повърхности"/. Правилно АССГ е анализирал поведението на получателя по фактурите, т. е. дали същият е бил добросъвестен или не, като законосъобразно първоинстанционният съд се е концентрирал в обсъждане на въпросите относно това дали ревизираният субект е изпълнил задължението си докаже доставката, дали е знаел или трябвало да знае, че доставката е свързана с измама и дали е предприел всички разумни мерки за избягването си в измамата. Установено е по категоричен начин, че касаторът не е доказал осъществяването на процесните доставки, както и че не е представил доказателства, че договаря извършването на услугите с лице, което може да представлява и да издава фактури. В този смисъл съдът е заключил, че издадените фактури заедно с касовите бележки към тях не са достатъчно доказателство за взети всички разумни мерки, за да избегне получателят по доставките участие в такава измама, дори и да няма данни да е образувано наказателно производство срещу управителя на дружеството - касатор. В допълнение първоинстанционният съд е достигнал до извода, че предметът на доставката по нито една от фактурите не съдържа достатъчна информация за възникнало данъчно събитие, поради което е налице непълна фактура. Процесните фактури, по които е претендирано правото на данъчен кредит, не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията / трябва да е посочен вида на услугата/. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване съответствието им на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставките, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тези фактури. В свое Решение от 08.05.2013 г. СЕС по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. По аргумент на по-силното основание, след като към фактурите не е представена никаква допълнителна информация за конкретизация на престацията, то това обосновава законосъобразния отказ на данъчните органи на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя. Касационната инстанция намира за нужно да посочи, че при постановяване на обжалваното решение АССГ задълбочено е обсъдил релевантната към конкретния материалноправен спор практика на СЕС. Изрично е отразено, че основната водеща предпоставка за признаване правото на данъчен кредит е доказване на реалното извършване на съответната доставка на стоки или услуги според националния данъчен закон/ чл. 68, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1 от ЗДДС/ и според чл. 63 и чл. 167 от Директива 2006/112. В процесния случай ревизираното лице, чиято е доказателствената тежест да установи твърденията си, включително и да докаже извършването на процесните доставки, не е успял да изпълни това. Следователно, изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на РА в обжалваната му част е формулиран при правилно обсъждане на доказателствата по делото и относимите материалноправни разпоредби. По така изложените съображения касационната жалба на "СП Вижън" ООД се явява неоснователна и обжалваното решение на АССГ като правилно следва да се остави в сила. Във връзка с искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото се явява неоснователно с оглед нормата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК - такова възнаграждение е присъдено в рамките на първата инстанция за цялото съдебно производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение