Решение № 3116 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11351/2011 г.
ВАСV отделение02.03.2012 г.докладчик т Марина Михайлова
Диспозитив
Отхвърля жалбата на Пею Иванов Иванов от град София, срещу заповед № СП-113/15.07.2011 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението му на страните.
Мотиви
Решение № 3116 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11351/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по жалба на Пею Иванов Иванов от град София, срещу заповед № СП-113/15.07.2011 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, поради липса на мотиви. Ответникът - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед. Върховния административен съд, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. Видно от приложената заповед № СП-1/14.01.2010 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията /МТИТС/, Пею Иванов Иванов е бил назначен за държавен служител на длъжността "главен експерт" в отдел "Концесии", на дирекция "Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия" в МТИТС, като с последваща заповед № СП-241/16.08.2010 г. същият е бил преназначен на длъжността "главен експерт" в сектор "Контрол на концесионните договори" в отдел "Концесии" на посочената дирекция. С оспорената заповед министърът на ТИТС е прекратил служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено утвърдено длъжностно разписание на министерството, в сила от 18.07.2011 г. С представените по делото длъжностни разписания на МТИТС, в сила 1.07.2011 г. и от 18.07.2011 г. се установява, че общата численост на дирекция "Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия" в МТИТС е била 23 щатни бройки към 1.07.2011 г., и също 23 щатни бройки към 18.07.2011 г. По старото длъжностно разписание в дирекцията са съществували два отдела: "Концесии", в който е имало 7 щатни бройки за длъжността "главен експерт", едната от които е заемал жалбоподателя и отдел "Контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия" с 6 щ. бр. за длъжността "главен експерт". Съгласно новото длъжностно разписание, в сила от 18.07.2011 г. общата численост на посочената дирекция е запазена, като съществуват два отдела: отдел "Концесии" - с 2 щ. бр. за длъжността "главен експерт" и отдел "Контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия" с 6 щ. бр. за длъжността "главен експерт". Създаден е и сектор "Финансови инспектори" с 4 щ. бр. за длъжността "главен експерт". В отдела, в който е работел жалбоподателя, длъжностните бройки за "главен експерт" са намалени от 7 на 2 броя, а общо в цялата дирекция, длъжностите "главен експерт" са намалени с 1 щатна бройка: от 13 щ. бр. на 12 щ. бройки. При така обсъдените доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" е дадено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията /ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г./ и според тази дефиниция "длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително и по правоотношение, възникнало на основание на Закона за министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или Закона за изпълнение на наказанията, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика". Следователно белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. По отношение на заеманата от жалбоподателя длъжност е установено наличието и на двете кумулативни предпоставки. С представените по делото длъжностни разписания на МТИТС, в сила 1.07.2011 и от 18.07.2011 г. се установява, че общата численост на Дирекция "Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия" е запазена, но е създаден нов сектор "Финансови анализи", като е намалена общата численост на длъжностите" главен експерт" от 13 на 12 щ. бройки, а в отдел "Концесии", в който е работел жалбоподателя, длъжностите "главен експерт" са намалени от 7 на 2 щатни бройки. Предвид на тези доказателства административният орган е доказал наличието на първата кумулативна предпоставка, а именно, че заеманата от Иванов длъжност не съществува като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на МТИТС. С оглед на това тя не фигурира и като съвкупност от функции, задачи и задължения по длъжностна характеристика. Поради това органът по назначаване е установил наличието на второто изискване, за да е налице реално съкращаване на длъжността, а именно, че тя вече не фигурира като система от функции, задължения и изисквания. Намаляването на общата численост на "главните експерти" в отдела, в който е работел жалбоподателя обосновава реално съкращаване на неговата длъжност. Поради това дори и да се изпълняват функциите на Иванов, то това вече се извършва от по-малък брой главни експерти. Въпрос на целесъобразност на административния орган е да направи такива структурни промени в администрацията си, които да осигуряват най-ефективно изпълнението на задачите, които са му възложени с Устройствения правилник. В случая извършените промени в дирекцията и отдел "Концесии" са били извършени при запазване на общата численост на администрацията в тази дирекция, но при намаляване на длъжностите "главен експерт" с цел извършване на организационни промени, създаващи по-добра организация и оптимизация на работата. След като по несъмнен начин по делото е установено, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, то оспорената заповед е законосъобразна и съответна и на целта на закона. От изложено следва, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Следователно административният акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. Не са налице и нарушения, свързани с формата на административния акт и производството, в което е издаден. Заповедта на министъра на ТИТС съдържа изложение на обстоятелствата, обуславящи прекратяването на служебното правоотношение, и се позовава на нормативните актове и документите, от които се извежда съкращението на заеманата от Иванов длъжност. Липсата на писмено предизвестие до държавния служител не е от изискванията, които имат съществено значение за законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение. Касационният ответник не е претендирал разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2