Решение № 10049 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3203/2012 г.

Решение № 10049 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3203/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Манол Тодоров Манолов, от гр. София против решение № 286/17.01.2012 г. по адм. дело № 10536/2011 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 16, ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че със заповед № ЗСУ 228/18.10.2011 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин е настанил Манол Тодоров Манолов в ЦВН "Свети Димитър", ж. к. "Люлин" за срок от 18.10.2011 г. до 31.12.2011 г. като са съобразени обстоятелствата, че лицето е бездомно, няма роднини, които да го подкрепят и доходът му е недостатъчен да ползва жилище под наем. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Приел е, че центровете за временно настаняване във всички случаи предоставят краткосрочна социална услуга, която има еднократен характер в рамките на календарната година. Решението е правилно. Съгласно § 1, ал. 1, т. 23 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) "център за временно настаняване е комплекс от социални услуги, предоставяни на бездомни лица, насочени към задоволяване на ежедневните им потребности, за срок не повече от 3 месеца в рамките на календарната година. С разпоредбата на § 1, т. 46 от същия нормативен акт е уточнено, че краткосрочни са услугите, предоставяни до 3 месеца. Правилно съдът е тълкувал и приложил материалния закон, приемайки, че за 2011 г. на жалбоподателя е определен максимално дългия срок за ползване на социалните услуги (до края на календарната година). Потребността и необходимостта от допълнително настаняване са следвало да бъдат реализирани в рамките на ново административно производство за следващата календарна година, за което срока в посочения център не би могъл да бъде по-голям от три месеца. Атакуваният административен акт е надлежно мотивиран с конкретно изложени фактически и правни основания за издаването му и като е приел същото административният съд е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение, което следва да бъде потвърдено. Социалните услуги са предоставени въз основа на индивидуална оценка на потребностите и съобразно желанието и личния избор на лицето при нормативно лимитираните възможности. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение