Решение № 8707 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5560/2009 г.

Решение № 8707 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5560/2009 г., II о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК . Образувано е по три касационни жалби, подадени от: 1. Труфи Ефтимов Труфев, Елмира Труфева Калчева и Антония Калчева Калчева, подадена чрез пълномощника им адв. Фани Димитрова; 2. ДЗЗД "СМК", чрез Чавдар Петков, и 3. началника на РДНСК - Варна, подадена чрез пълномощника юр. Вяра Кайрякова, срещу решение № 1704 от 12.12.2008 г., постановено по адм. дело № 879/2008 г. на Административен съд Варна, с което е отменена Заповед № ДК-10-12/04.02.2008 г. на началника на РДНСК - Варна. В касационните жалби се развиват оплаквания за неправилност и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответниците по касационната жалба не вземат становище по същата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а по същество - неоснователни. С обжалваното решение Административен съд Варна е отменил Заповед № ДК-10-12/04.02.2008 г. на началника на РДНСК - Варна, с която е отхвърлена като недопустима жалбата на Маргарита Стоянова Калинова срещу разрешение за строеж № 42/22.04.05 г. на главния архитект на Община Варна и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по същество по жалбата на Маргарита Калинова срещу разрешението за строеж. За да постанови решението си съдът приел, че незаконосъобразно административния орган е приел, че Маргарита Стоянова Калинова не е от кръга на лицата по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като тя се легитимира като собственик на 1/5 ид. ч. от дворно място, в което е разрешено строителството с обжалваното от нея разрешение за строеж № 42/22.04.05 г. на главния архитект на Община Варна. Разрешението за строеж не й е било съобщено, поради което по отношение на нея то не е влязло в сила и затова не е била приложима и разпоредбата на чл. 156, изр. 2 от ЗУТ, която се отнася за отмяна на влязло в сила разрешение за строеж. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. От доказателствата по делото се установява, че с нотариален акт № 183, т. I, рег. № 2379, от 25.09.00 г. Маргарита Стоянова Калинова е придобила 1/5 ид. ч. от имот пл. № 264, кв. 33 по плана на седми подрайон на гр. Варна, идентичен с УПИ ХII-14 в кв. 133, в който е разрешено строителството с обжалваното от нея разрешение за строеж № 42/22.04.05 г. на главния архитект на Община Варна. При това положение като собственик в поземления имот, в който е разрешено строителството, тя е заинтересовано лице съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ и жалбата й срещу разрешението за строеж не е недопустима. Обстоятелството, че е развален договора, с който праводателя й е придобил имота и е отменен нотариалния акт по прехвърлителната сделка на праводателя й, не засяга собственическите права на Маргарита Стоянова Калинова, тъй като тя е придобила правото си на собственост преди вписване на исковата молба за разваляне договора на праводателя й и за отмяна на неговия нотариален акт. Това следва от разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от ЗЗД, като в тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от касационната инстанция. Маргарита Стоянова Калинова се е легитимирала въз основа на нотариален акт № 183, т. I, рег. № 2379, от 25.09.00 г. като собственик в имота, в който е разрешено строителството. Тази нотариален акт не е отменен, нито е развалена сделката, която той инкорпорира. Затова жалбата й срещу разрешението за строеж е допустима, поради което незаконосъобразно началникът на РДНСК - Варна е отказал да я разгледа по същество с процесната заповед. Неоснователни са оплакванията на касаторите, че първоинстанционният съд се е произнесъл по спор за собственост. Не може да се счита произнасяне по спор за собственост съобразяването от съда с приложения по делото нотариален акт. Тъкмо обратното - изключването на Маргарита Калинова като собственик без да е развалена сделката или да е отменен нотариалния акт, би означавало вземане на отношения по собственически права, които не са предмет на административното производство. Правилни са изводите на административния съд и по отношение непросрочване жалбата на Маргарита Калинова срещу разрешението за строеж. Нито в първоинстанционното съдебно производство, нито пред касационната инстанция са представени доказателства издаденото разрешение за строеж да е съобщавано на Маргарита Калинова. Затова за нея срока за обжалване не е изтекъл, жалбата й не е просрочена и е допустима. А след като разрешението за строеж не е влязло в сила, това изключва приложението на чл. 156, изр. 2 от ЗУТ, която се отнася до отмяна на влезли в сила разрешения за строеж. Фактическото изпълнение на строителството въз основа на обжалваното от Маргарита Калинова разрешение за строеж, няма отношение към законосъобразността на последното. В този смисъл неоснователни са касационните оплаквания, че след като строителството е изпълнено до някакъв етап, то разрешението за строеж не може да бъде обжалвано. Неоснователни са и касационните оплаквания на ДЗЗД "СМК" за допуснато съществено процесуално нарушение в първоинстанционното производство, изразяващо се в неконституиране на заинтересовани страни - собственици на вещни права в имота, в който е разрешено строителството. Видно от доказателствения материал по делото, съдът е спазил задължението си по чл. 154 от АПК и е конституирал като заинтересовани страни в процеса лицата, за които има данни, че притежават собственически права върху терена. Дори да се приеме, че има и други собственици на ограничени вещни права, то касае само неконституираните страни и не се отразява върху правото на защита на ДЗЗД "СМК", който е участвал в производството и е могъл да реализира правото си на защита в пълния й обем. Затова твърдяното процесуално нарушение не е съществено по отношение на настоящите касатори и не се отразява на правилността на обжалваното решение. С оглед на изложеното като е констатирал незаконосъобразността на обжалваната заповед и я е отменил, като е върнал преписката на административния орган за произнасяне по същество по жалбата на Маргарита Калинова срещу разрешението за строеж, административният съд правилно е приложил закона. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационните жалби основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - второ отделение,