Решение № 10112 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4199/2019 г.

Решение № 10112 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4199/2019 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба на Р. Хайруллах, [гражданство], срещу Решение № 115 от 08.02.2019 г. по адм. дело № 1235/2018 г. на Административен съд – Хасково (АС – Хасково), с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 272 з-2963 от 23.11.2018 г. на началник група "Миграция" към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Хасково, за настаняване на чуждия гражданин в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към дирекция "Миграция" – МВР. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че основанията за прилагане на обезпечителната мярка по чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) не са налице, тъй като не е не е посочен обективен критерий, обосноваващ опасност от укриване по смисъла на чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО/Директивата), с което е нарушено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Излага, че административният орган не е доказал, че е предприел каквито и да е действия по подготовка за извеждането му от страната по аргумент от чл. 15 от Директивата. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че е спазена разпоредбата на чл. 35 АПК, тъй като в случая не е предоставен подходящ срок за изразяване на становище по предвидената обезпечителна мярка. Предвид изложеното прави искане обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът – Началник група "Миграция" към Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - Хасково, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение АС - Хасково е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р. Хайруллах, [гражданство], [дата на раждане], ЛНЧ [номер], против Заповед № 272 з-2963 от 23.11.2018 г. на началник група "Миграция" към ОДМВР – Хасково, с която на чужденеца е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "принудително настаняване на чужденец в Специален дом за временно настаняване на чужденци", с цел организиране изпълнението на приложената му ПАМ "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", но не повече от шест месеца. За да постанови решението си съдът е установил, че с Предложение рег. № 272 р-22545 от 23.11.2018 г., изготвено от полицейски инспектор група "Миграция" в ОД на МВР - Хасково, е констатирано, че на 23.11.2018 г., около 10. 30 ч., в група Миграция, ОД на МВР - Хасково, бил получен сигнал от РУ - Харманли, че в района на Регистрационно-приемателен център (РПЦ) - Харманли са установени лица с отказан статут на бежанец, между които и жалбоподателят. При извършена справка в Автоматизираната информационна система на МВР е установено, че същият е с отказан статут на бежанец и без документи за самоличност и задгранично пътуване. Р. Хайруллах е уведомен с помощта на преводач, че спрямо него започва процедура по налагане на ПАМ "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", както и му е предоставена възможност да представи допълнителни възражения и обяснения по случая. От същия е получено заявление, в което той посочва, че е уведомен за приложената принудителна мярка и за настаняването в СДВНЧ - [населено място], както и че не разполага с документи за самоличност, средства за обратно връщане в [държава], няма осигурено жилище и адрес на пребиваване в България и не желае да се завърне в страната по произход. В предложението е посочено, че Р. Хайруллах не принадлежи към категорията на уязвимите лица и принудителната мярка няма да създаде затруднение за поддържане на семейни, култури и социални връзки с държавата по произход. Поради тези установени факти е предложено на основание чл. 41, т. 4 ЗЧРБ да бъде приложена ПАМ "връщане до страната на произход, страната на транзитно преминаване или трета страна". С оглед обстоятелството, че има опасност лицето да се укрие, както и да се отклони от изпълнение на мярката, тъй като няма документ за самоличност и задгранично пътуване, няма и адресна регистрация в Република България или заявен адрес на пребиваване, на който да бъде намерен, е направено предложение да се издаде заповед за принудително настаняване в СДВНЧ към дирекция "Миграция" – МВР, с цел организиране изпълнението на приложената мярка. С писмо от 21.11.2018 г., на основание чл. 66, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), директорът на РПЦ - Харманли е уведомил група "Миграция" в ОД на МВР Хасково, че по отношение на чужденеца Р. Хайруллах, производство по молба за предоставяне на международна закрила в ДАБ при МС, е приключило с Решение № 203 от 30.01.2018 г. на председателя на ДАБ при МС, влязло в на 30.10.2018 г. Със Заповед рег. № 272 з-2962/23.11.2018 г. началникът на група "Миграция" в ОД на МВР - Хасково, е заповядал по отношение Р. Хайруллах да се приложи принудителна административна мярка "връщане до страната на произход, страната на транзитно преминаване или трета страна". Със Заповед рег. № 272 з-2963 от 23.11.2018 г. началникът на група "Миграция" при ОД на МВР - Хасково, е заповядал принудителното настаняване на жалбоподателя в СДВНЧ с цел организиране приложената ПАМ, но за не повече от 6 месеца. При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите разпоредби на ЗЧРБ, АС - Хасково е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Изложил е, че при издаването й е спазена формата по чл. 59, ал. 1 АПК - посочени са релевантните обстоятелства, съставляващи фактическите основания за издаването й, като в случая издаването на заповедта се основава на Предложение рег. № 272 р-22545 от 23.11.2018 г. Съдържанието на предложението по ясен и недвусмислен начин излага съображенията на административния орган, като дават възможност на адресата на заповедта да се запознае с основанията за разпореденото настаняване, а на съда - да упражни ефективен контрол за законосъобразност. АС - Хасково е приел, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството е започнало съгласно чл. 24, ал. 1, пр. 1 АПК служебно и на основание издадено мотивирано предложение, отправено до компетентния административен орган. При условията на чл. 35 АПК са изяснени фактите и обстоятелствата, от значение за случая, като са обсъдени обясненията на заинтересования, а доказателствата са преценени от административния орган по реда на чл. 36, ал. 3 АПК. Приел е, че са налице очертаните в чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ материалноправни основания за издаване на заповедта. Счел е, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят - чужденец, е без документи за самоличност, както и изрично е заявил, че не желае да се върне в страната по произход, поради което съществува основателна вероятност да се укрие и по този начин да възпрепятства изпълнението на приложената ПАМ. Решението е правилно. При установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за законосъобразност. Издадена е от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ орган и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включително фактическите основания за издаването й. Заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, съгласно който, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 с. з., възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЧРБ. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. С чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115 е дефинирано понятието "опасност от укриване", като "наличие в конкретния случай на основания, породени от обективни критерии, които са определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие. " Въз основа на делегацията по чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115, с § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е дадена национална легална дефиниция на "опасност да се укрие чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3", като е прието, че опасност е налице, ако с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената мярка. В настоящия случай е безспорно установено, че по отношение на чужденеца е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ – "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", за която е допуснато предварително изпълнение от органа по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК. Налице са останалите регламентирани в чл. 44, ал. 6 предпоставки. Фактическите констатации, направени от органа обосновават извод, че към момента на издаване на заповедта е била налице реална опасност чужденеца да се укрие (по смисъла на § 1, т. 4в ЗЧРБ) и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. В конкретния случай безспорно установените факти - липса на средства за издръжка, за завръщане в държавата по постоянно пребиваване, както и на реален адрес за пребиваване, съставляват фактите, визирани в хипотезата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, които формират основателно съмнение за опасност от укриване. Съгласно чл. 15, § 1 от Директива 2008/115 се изисква, освен посочената специална цел и алтернативно приложени предпоставки, да е установено, че не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки. В случая съвкупната преценка на всички факти обосновава извода, че други, по-леки принудителни мерки не могат да бъдат приложени по отношение на касатора, както правилно е приел съда. От данните по делото е безспорно, че лицето не притежава документи за самоличност и за пътуване, няма установено местоживеене, средства за издръжка и социална среда. При тези обстоятелства по-лека принудителна мярка би била неефективна, а освен това и трудно осъществима. Прилагането й би означавало да се постави под условие възможността за изпълнение на принудителното извеждане. Следователно, с оглед конкретните обстоятелства по казуса, обосновани от събраните доказателства, е изпълнено и изискването на чл. 15, § 1 Директивата да не може да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека ПАМ. Правилни са и изводите на съда за неоснователност на твърденията за нарушение на чл. 35 АПК. При издаването на акта са изяснени фактите и обстоятелствата, от значение за случая, като е дадена възможност за обяснения на касатора, които са взети предвид от административния орган. Предвид изложеното, първоинстанционният съд обосновано е приел, че са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и чл. 15, § 1 Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - връщане на чужденеца до страната му на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, са упражнени законосъобразно. Не са налице пороците сочени като касационни основания за отмяна, поради което постановеното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,