Решение № 4623 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11112/2013 г.

Решение № 4623 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11112/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Юбекс България" ЕООД, представено от адв. Иван Иванов, против решение № 324/27.06.2013 г., постановено по адм. д. № 1120/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 4415/0315-2/11 от 31.08.2012 г. на началника на Митница Свищов. Неправилно в диспозитива на решението е разпоредено отхвърляне на жалбата срещу решение № 529/15.10.2012 г. на директора на Агенция Митници, с което е потвърдено решение № 4415/0315-2/11 от 31.08.2012 г. на началника на Митница Свищов. С арг. от чл. 98, ал. 2, изр. 2 и чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на съдебен контрол е първоначалния административен акт, а не юрисдикционния акт при оспорването по административен акт, когато горестоящият орган не е решил поставения пред администрацията въпрос по същество. Визираното опущение е отстранимо по реда на чл. 175 от АПК, доколкото в мотивите на решението ясно е дефиниран предметът на делото като спор за законосъобразността на първоначалния административен акт. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществените процесуални правила и необоснованост. Сочат се пропуски на съда да възприеме допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила при издаване на административния акт, както и опущения в процеса на доказване. Оспорва се и крайният му извод за отсъствие на предпоставките за ползване на претендираните тарифни преференции. Иска се отмяна на съдебното решение /а имплицитно и на административния акт/. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация - началника на Митница Свищов не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: Фактическите установявания на първостепенния съд са за извършено с ЕАД № 11ВG004302Н0012410/31.05.2011 г. от жалбоподателя деклариране пред Митническо бюро Горна Оряховица за поставяне под режим "допускане за свободно обръщение за крайно потребление" на болтове по фактура № 50690211/21.02.2011 г. с държава на изпращане Индия. В клетка 36 "Преференции" на декларацията е вписан код "200" и е приложен сертификат форма "А" с № EI 32766331/655327/ от 24.02.2011 г. Ползвайки преференциално тарифно третиране на продуктите с произход развиващи се страни вносителят е заплатил ДДС за стока № 1 болтове в размер 1 046.06 лева и ДДС за стока № 2 болтове в размер 3.77 лева при нулево мито. С оспореното решение на началника на Митница Свищов на основание "чл. 94, ал. 5 от Регламент 2454/1993 г." за мито вместо посоченият в декларацията за стока № 1 размер от 0 лв. е определена сумата 193.52 лв. и за ДДС вместо 1 046.06 лева лв. е определено вземане в размер на 1 084.77 лв., а за стока № 2, съответно мито 0.70 лева и ДДС 3.90 лева. Общият размер на допълнително установените публични задължения е за мито 194.22 лева и за ДДС в размер 38.84 лева. Основание за разпоредената правна промяна е протеклата кореспонденция между митническата администрация и съответната администрация на Индия при последваща проверка, извършена по реда на чл. 97у, § 1 от Регламент 2454/93, в резултат на която е отречен произходът на продуктите при потвърдена автентичност на приложения към ЕАД сертификат форма "А", а съответно и основанието за прилагане на преференции. При проверката по чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК съдът е признал компетентността на издателя на административния акт. Приел е, че при издаването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Определил е решението като съответно на материалния закон. Обусловил е решаването на спора за съществуването на предпоставките за прилагането на общия режим на преференции от установяването на произхода на стоката. Изключил е установеността на този факт с кредитирането на писмо от 31.07.2012 г. на компетентните органи в Индия, според което след предприето разследване, се потвърждава, че сертификатът за произход е издаден от посочения в него офис, но този офис не може да потвърди произхода, тъй като износителят не е предоставил достъп до документите и информацията, необходими за потвърждение на произхода на продуктите... Не е ценил представени от жалбоподателя писмени доказателствени средства - обобщена система за удостоверяване на произход /комбинирана декларация и удостоверение формуляр А/ от 4.04.2011 г. и писмо от 16.10.2012 г. от Юнивърсъл Пресижън Скрюс, фактура и морска/океанска товарителница. Прието е, че правилно са определени размерите на митото и ДДС. Решение е правилно. Отнесеният пред АС Велико Търново спор е относно съществуването на предпоставките за предоставяне на тарифни преференции при вноса в Общността на стоките по ЕАД № 11ВG004302Н0012410/31.05.2011 г. с последиците на съществуването на основанията за определяне на допълнителни публични задължения в тежест на "Юбекс България" ЕООД заради отричането на тези предпоставки от митническата администрация. При действието на чл. 66 от Регламент /ЕО/ 2454/93 на Съвета относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността тарифните преференции са за стоки с произход развиващи се страни. Кръгът на държавите бенефициери, които се ползват от преференциите, е определен в списък, представляващ приложение номер едно към Регламент /ЕО/ № 732/2008 на Съвета, а списъкът на продуктите, за които са приложими режимите на чл. 1, § 2, б. "а" и "б" от Регламента е приложение номер 2 към него. Индия е включена в списъка на държавите бенефициери, а продуктите по глава 73 от са класирани в приложение номер 2 като нечувствителни за целите на чл. 6, § 1 от Регламента, което обуславя спирането на прилагането на митата от Общата митническа тарифа за тези продукти. В съответствие с правилото на чл. 97н, § 1 от Регламент /ЕО/ 2454/93 conditio iuris за ползването на тарифните преференции при внос на стоки на територията на Съюза е представянето на сертификат за произход формуляр А, издаден от компетентните органи на страната бенефициер /по образеца в приложение 17 от Регламента/ или декларация върху фактурата при предпоставките на чл. 97м със съдържанието по приложение № 18 от Регламента. С арг. от чл. 97у, § 5 от Регламента, ако автентичността на сертификата или действителният произход на продуктите не бъдат установена при последващата му проверка по реда на чл. 97у, § 1 - 4, митническите органи отказват преференциалния режим. Установяването с писмото от 31.07.2012 г. на Агенцията за експортен контрол - Делхи, Индия е достатъчно убедително, за да дисквалифицира произхода на стоката от Индия. Обратно на твърдяното от касатора отговорът на компетентните индийски органи на искането за последваща проверка е постъпил в срока по чл. 97у, § 5 във вр. с § 3 от Регламент 2454/93 и не е било дължимо отправянето на второ съобщение. Неотносимо е позоваването на разпоредбата на чл. 97ж и чл. 97з от Регламента, тъй като до влизане в сила на системата за регистрирани износители /което според 23-тото съображение от Регламент /ЕС/ 1063/2010 на Комисията се отлага до 1.01.2017 г./административното сътрудничество се осъществява по реда на Раздел 1А от Глава Втора на Регламента. Неотносимо е и позоваването на разпоредбата на чл. 74 от Регламент 2454/93, който установява ред за доказване на тъждеството на изнесените от страната бенефициер стоки и тези, допуснати до обращение в ЕС. Спорно в случая е не това тъждество, а произходът на стоките от държавата бенефициер, затова и представените в хода на съдебното дирене пред първата инстанция доказателствени средства не допринасят за изясняване на релевантни за спора факти. Без да съществуват предпоставките за ползване на тарифни преференции и при липсата на спор относно класирането на стоката с тарифен код 7318 15 89 правилно е прилагането на ставка на митото 3.7% по Регламент (ЕО) № 1031/2008 на Комисията от 19 септември 2008 г. за изменение приложение I към Регламент (Е.) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа с последиците и за размера на данъчната основа на ДДС. В контекста на изложеното оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,