Решение № 8156 от 6.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5364/2021 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс ,във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба от Управителя на НЗОК чрез пълномощник главен юрисконсулт против решение 651 от 08.02.2021г. на Административен съд София град по адм. дело 8214/2020г., с което е отменена Заповед за налагане на санкции РД 253С-133 от 23.07.2020г. , издадена от Управителя на НЗО на УМБАЛ СОФИЯМЕДООД. Поддържа доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, УМБАЛ СОФИЯМЕДООД чрез управителя на дружеството представя писмен отговор за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на представляващия болницата УМБАЛСОФИЯМЕД ООД срещу цитираната заповед издадена от Управителя на НЗОК. С нея на основание на осн. чл. 76 ал.2 ЗЗО , чл.398 ал.1 т.1 и ал.2 , чл.399 от НРД за МД за 2018г във връзка с § 10 от ПЗР на НРД за МД 2020-2022г и чл.423 ал.1 и чл.424 ал.1 и ал.2 от НРД за МД 2020-2022г. на лечебното заведение са наложени 3 санкции - финансова неустойка в размер на 3 по 300= 900 лв. за установени нарушения : По т.1 съгласно § 10 от ПЗР на НРД за МД 2020-2022г и на осн. 402 ал.3 от НРД за МД за 2018г е наложена финансова неустойка в размер на 300 лв. за нарушение изискванията на чл.289 т.14 от НРД за МД 2018г По т.2 съгласно § 10 от ПЗР на НРД за МД 2020-2022г и на осн. 402 ал.3 от НРД за МД за 2018г е наложена финансова неустойка в размер на 300 лв. за нарушение изискванията на чл.289 т.14 от НРД за МД 2018г По т.3 съгласно § 10 от ПЗР на НРД за МД 2020-2022г и на осн. 402 ал.3 от НРД за МД за 2018г е наложена финансова неустойка в размер на 300 лв. за нарушение изискванията на чл.289 т.14 от НРД за МД 2018. Установено е нарушение на сключения договор, изразяващо се в неправилно документиране при хоспитализация, а именно по три Истории на заболяването 18046, 18038 и 18102 за 3 ЗОЛ, в резултата от хистопатологично изследване не е отразена диагноза в частта диагноза и пореден номер на патоанатомичния журнал. Установено е пред съда, че диагнозата е изписана в преходния абзац на ИЗ, срещу графата хистологично, след посочения номер от хистопатологичния журнал: а именно в ИЗ 18102 на ЗОЛ диагнозата: хиперплазиогенен полип на ректума с тежка дисплазия-карцинома ин ситу в част от жлезите. Не може да се прецени степен на инвазия; В ИЗ 18046 на ЗОЛ диагнозата: умерено диференциран аденокарцином на ректума на 6 см и в ИЗ 18038 на ЗОЛ диагнозата умерено диференциран G 2 аденокарцином на дебелото черво с отчасти муцинозен характер. Административният орган е приел нарушение на изискването на чл.289 т.14 от НРД за МД за 2018г. , която касае документирането в хода на хоспитализацията, като при взет материал за хистологично изследване в медицинската документация се прилага резултатът с посочената диагноза и пореден номер от патоанатомичния журнал. По делото са представени резултати от хистопатологично изследване касаещи процесните три ИЗ, като е установена липса и в трите резултата срещу графата диагноза да е налице отбелязване. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил заповедта за налагане на санкции. Позовал се на заключение на съдебно медицинска експертиза от която установил, че няма съществено нарушение при оформянето на документите. При установеното от фактическа страна е приета жалбата за основателна и заповедта е отменена изцяло като незаконосъобразна. Решението е правилно. Пред първоинстанционния съд е изслушана и приета СМЕ, чието заключение съдът е кредитирал. Експертът е констатирал, че трите фиша носят коректно хистологично описание /диагноза/. Посочен е и съответния номер от патоанатомичния журнал, а именно 8583-19 за ИЗ 18102 на ЗОЛ, 8592-19 за ИЗ 18046 на ЗОЛ и 8593-19 за ИЗ 18038 на ЗОЛ, а дадената от патолога диагноза е отразена в трите процесни резултата от хистопатологичното изследване в графата хистологично, където е посочен и номера на журнала. За да отмени Заповед за санкции на Управителя на НЗОК, АССГ е стигнал до правен извод, че изискването на чл.289 т.14 от НРД за МД за 2018г да се посочи диагнозата е изпълнено и същата е изписана, макар и да не е в отразена в правилната бланково графа, а в предходната такава. Според първоинстанционния съд, липсата на отбелязване в графата диагноза, която обаче вместо там е посочена в предходната графа след поредния номер от патоанатомичния журнал, не може да обоснове извод за извършено нарушение за което да се санкционира изпълнителя на болничната помощ с финансова неустойка. Касационната инстанция изцяло възприема правните изводи на първоинстанционния съд в оспореното решение. Изискуемото съдържание касаещо документирането в хода на хоспитализацията по т.14 от чл.289 от НРД на МД за 2018г е отразено и в трите резултата от хистопатологичното изследване и този факт и безспорно установен и от изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице е категорично в заключението си, че фишовете носят необходимата информация за пациента и данните за подадения за обработка хистологичен материал и коректно хистологично описание /диагноза/. И в трите случая е попълнен поредния номер на хистологичното изследване от хистопатологичния журнал и съответната диагноза /заключение/. Действително за прецизност медицинските данни е следвало да бъдат отбелязани в точно определените графи по утвърдените образци, но нарушението не може да се квалифицира като съществено, след като е налице отбелязване на диагноза в съответните фишове. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за сумата от 100 /сто/ лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение