Решение № 10166 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 717/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител срещу решение 1972 от 09.11.2022г., постановено по адм. дело 880/2021г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Излага доводи, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и несъобразяване с доказателствата по делото, нормативните изисквания и изготвената по делото експертиза. Счита, че при постановяване на решението си, съдът е възприел безкритично заключението на приетата СТЕ, без да вземе предвид, че в същото са анализирани единствено трайно недопустимите елементи в процесните площи и погрешно останалите площи са възприети за допустими за подпомагане. По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяна на оспореното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Р. Петров, чрез адв. Е. Хубенова в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед правомощията си по чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. С обжалваното решение по жалба на Р. Петров, съдът е отменил заповед РД 09 - 155/23.02.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите за одобряване на окончателни специализирани слоеве " Площи, допустими за подпомагане" и "Физически блокове" за Кампания 2020г., в частта относно парцели, заявени за подпомагане от Петров със заявление УИН 16/0620/09749, УРН 353961, както следва: БЗС 40939 - 131 - 3 - 1, заявено с площ 0,16 ха.;БЗС 40939 - 131 - 4 - 1 с площ 14, 44ха;БЗС 40939 - 131 - 5 - 1 с площ 1,79ха. и БЗС 40939 - 131 - 6 - 1, заявено с площ 3, 93ха., всички находящи се в землището на [населено място], община Карлово. За да постанови решението си съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма при липсата на пороци във формата на акта, но в противоречие с материалния закон. Изложил е съображения, че площите на четирите парцела, попадат в частта от страната, покрита от извършеното през 2020г. фотограметрично (самолетно) заснемане и за тази територия МЗХГ разполага с актуална за кампанията цифрова ортофотокарта (ЦОФК), която може да бъде дешифрирана. Приел е, че за тази територия е извършена дешифрация на актуалната за кампанията ЦОФК, в резултат на което четирите парцела с цялата си заявена площ попадат извън ССПДП, тъй като са определени като неподдържани и следователно - негодни за подпомагане, съгласно Наредба 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделски площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. В резултат на тези установявания АС - Пловдив е счел, че спорният по делото въпрос е дали заявените от земеделския производител четири имота, отговарят на критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, определени в Наредба 2/2018г. На този спорен въпрос не е даден отговор от страна на съдът, поради липса на мотиви в оспореното решение. Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е допуснал нарушение на чл.172а, ал.2 от АПК, тъй като в мотивите на решението не се съдържат установявания на фактите, които са от значение за решаване на спора, нито собствени правни изводи. В решението си съдът се е задоволил да опише проведената процедура по издаване на оспорената заповед от страна на административният орган, подаденото възражение от земеделският производител срещу проекта за слой ПДП за Кампания 2020г., описан е представеният като доказателство от МЗХГ диск с файлове във формат pdf, съставляващ извадка от ЦОФН от 2020г, изготвени по самолетно заснемане от 29.08.2020г. с нанесени граници на заявените парцели и на допустимия за подпомагане слой за 2020г. На стр. 6 до стр. 8 от решението, съдът е копирал и възпроизвел дословно констатациите на вещото лице по приетата СТЕ, установените от вещото лице причини за недопустимост на площите, изброени в pdf файла и в обобщение в едно изречение е приел, че е налице отменително основание по смисъла на чл.146, ал.4 от АПК за 4 броя парцели, заявени от Р. Петров за Кампания 2020г. Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, защото не съдържа мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като тези мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря като съдържание на посочените законови изисквания. В него е възпроизведено дословно заключението на вещото лице, без да е обсъдено в съвкупност с представените по делото доказателства, включително и представеният от МЗХГ диск с файлове във формат pdf, съставляващ извадка от ЦОФН от 2020г. Съдът не е посочил какви са приетите от него за установени факти и не е изложил правни съображения, относно приложението на закона - в случая приложимата Наредба 2 от 26.03.2018г. и посочените в нея критерии за допустимост на площите от парцелите. Безкритичното възпроизвеждане на заключението на вещото лице в оспореното решение, без подлагането му на анализ и оценка, както самостоятелно и съвкупно с останалите по делото доказателства и приложимите материалноправни разпоредби по спора е препятствало съда дори да установи, че в самото заключение, вещото лице е определило части от парцелите като недопустими, които части са определени в таблици за всеки един от парцелите по отделно. Именно това е причината, съдът да отмени заповедта в частта на оспорените парцели за цялата им заявена площ, включително и определената от вещото лице като недопустима. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 АПК в случая са съществени, защото препятстват, правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. По разноските за водене на делото във ВАС, следва да се произнесе първоинстанционният съд, съгласно чл.226, ал.3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,