Решение № 7822 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1627/2009 г.
ВАСII отделение12.06.2009 г.докладчик Галя Костова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 465/25.11.08 г., постановено по адм. д. № 597/07 г. по описа на Административен съд - Велико Търново в частта, с която е постановено и спрямо Ралица Крумова Христова от с. Вардим, общ. Свищов, ул. "Тридесет и шеста" № 12 и Пламен Иванов Николов от гр. Свищов, ул. "Стоян Ников" № 1, вх. "В", ет. 2, ап. 4 и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 7822 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1627/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на адв. Попов, пълномощник на Димитър Енчев Йорданов от с. Вардим, община Свищов, срещу решение № 465/25.11.08 г. по адм. д. № 597/07 г. по описа на Административен съд - Велико Търново с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Ралица Крумова Христова, Пламен Иванов Николов и РДНСК - Велико Търново не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производства са Заповед № ДК-02-ВТ-23/07.08.07 г. и Заповед № ДК-02-ВТ-24/07.08.07 г., с които на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) началникът на РНДСК - Велико Търново е наредил премахването на незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ жилищна сграда и стопанска постройка, реализирани от касатора Йорданов в УПИ VII, кв. 42 по плана на с. Вардим, община Свищов без строителни книжа. С обжалваното решение състав на Административен съд-Велико Търново е отхвърлил жалбата на Йорданов срещу двете заповеди, като е приел, че същите са издадени при съблюдаване на административнопроизводствените правила и правилното приложение на материалния закон. Този правен резултат е възприет при напълно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане доказателствата по делото, вкл. писменото заключение на в. л. Андреев, включено в доказателствения материал по реда на чл. 157 ГПК (отм.) потвърждаващо констатациите на административния орган и неоспорено от страните. Установени по категориен начин са периода на извършване на обектите, характеристиката им като строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ и осъществяването им без на строителни книжа - инвестиционен проект и разрешение за строеж, обстоятелство, във връзка с което е налице признание от страна на оспорващия в жалбата, по повод която е образувано съдебното производство. Касационната жалба срещу така постановеното решение е неоснователна. Ирелевантен е фактът по чий сигнал е извършена проверката на РДНСК, финилизирана с издаване на оспорените заповеди, както и евентуалното съгласие на сегашния собственик на съседния поземлен имот. Противно на твърдението на касатора, двете сгради - жилищната и стопанската представляват нови строежи, извършени след събаряне на съществуващата в имота паянтова жилищна сграда. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка се констатира недопустимост на решението в частта, с която същото е постановено спрямо лицата Ралица Крумова Христова и Пламен Иванов Николов. Тези лица не са адресати на оспорените по делото заповеди, разпорежданията в които не касаят правната им сфера. Обстоятелството, че административният орган е посочил Христова в списъка на лицата за призоваване не дава основание, както същата, така и последващия приобретател на съседния имот да бъдат конституирани като заинтересовани лица. Следва в тази част като недопустимо, установено по отношение ненадлежни страни, решението да бъде обезсилено, а производството по делото в тази част - прекратено. Воден от изложеното, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение на основание чл. 218, ал. 2 вр. с чл. 221, ал. 3 и чл. 221, ал. 2 АПК