Решение № 379 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11339/2016 г.

Решение № 379 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11339/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Минно-геоложки университет "Св. И. Р." гр. С., подадена чрез процесуалния представител на университета - адв. С. Ж., против решение № 5301 от 21.07.2016 г., постановено по административно дело № 2502/2015 г. на Административен съд - С. град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт/РА/№ МДТ-РД-01-07-77/03.11.2014 г., издаден от приходни органи в Столична община, потвърден с решение № МД-РД-22-1-9/11.02.2015 г. на кмета на Столична община, в частта, с която е определен дължимия размер на ТБО за периода 2009-2013 г. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът неправилно е приел, че ТБО се дължи от ползвателя, а не от собственика. Неправилен е изводът на съда, че студенските общежития са нежилищни имоти. Съдът не е взел предвид действителната отчетна стойност на студентско общежитие блок ... и е приел, че няма пречка ТБО да се променя в течение през годината или с обратна сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. С решението си АССГ е отхвърлил изцяло жалбата на Минно-геоложки университет "Св. И. Р." гр. С. против Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-77/03.11.2014 г., издаден от приходни органи в Столична община, потвърден с решение № МД-РД-22-1-9/11.02.2015 г. на кмета на Столична община, в частта, с която са установени неплатени задължения за университета за ТБО за периода 2009-2013 г. в общ размер на 492536,96 лв. - главница и 140836,33 лв. - лихви за просрочие, за следните недвижими имоти, чието управление е възложено на МГУ: нежилищен имот-административна сграда Ректорат.; нежилищен имот Минен факултет; нежилищен имот-Геолого проучвателен факултет; нежилищен имот-Лабораторен блок; нежилищен имот-трафопост; нежилищен имот-хранителен блок; нежилищен имот-учебно производствени бази; нежилищен имот- блок ...,5,6,7; нежилищен имот-Стол № 17, Спортна зала, 2 бр. магазини; студентски общежития както следва: бл. ..., бл. ..., бл. ... вх.. ..., бл. ... вх. ..., находящи се в Студентски град, С.. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт в обжалваната част е издаден от компетентен орган при спазване на законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон. Приел е още, че административният орган е доказал реалното предоставяне на услугите, за които е начислена ТБО. Постановеното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на университета против РА, по отношение на начислената и дължима такса битови отпадъци /ТБО/ за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2010 г. за всички недвижими имоти, включени в ревизионния акт, е неправилно. За периода 1009-2010 г. МГУ не е данъчно задължено лица по смисъла на чл. 14 ДОПК във вр. чл. 11 ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 14 ДОПК задължени лица са физическите и юридическите лица, които: 1. са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски; 2. са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски; 3. отговарят за задължението на лицата по т. 1 и 2. А съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗМДТ в приложимата си редакция към 2009-2010 г. данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен за този имот. При учредено право на ползване данъчно задължен е ползвателят, при концесия данъчно задължен е концисионерът. Едва в редакцията си от 1.01.2011 г. разпоредбата на чл. 11, ал. 5 предвижда, че за имот- държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Управлението на имот обаче не е ограничено вещно право на ползване по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС, а облигационно право, по силата на което съответният субект се явява държател на имота. Императивният характер на разпоредбите на ЗМДТ изключва възможността за разширително тълкуване на разпоредбите му., както и правоприлагането по аналогия Следователно решението на АССГ в частта, с която е отхвърлена жалбата на МГУ срещу РА по отношение на определена ТБО на МГУ за периода 2009-2010 г. е неправилно, с оглед на което същото следва да бъде отменено в тази част. Незаконосъобразен се явява и РА, ето защото същият следва да бъде отменен в цитираната по-горе част. Постановеното решение е неправилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата на университета против РА, по отношение на начислената такса битови отпадъци /ТБО/ за периода 1.01.2011- 31.12.2013 г. за имот студентско общежитие бл. ... в частта за сумата над 17015.40 лева - главница със съответната дължима лихва за просрочие, е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон . Правилен е изводът на АССГ, че именно МГУ е задължено лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ и чл. 64 ЗМДТ за периода 1.01.2011 г. -31.12.2013 г., тъй като е лице, на което имотът е предоставен за управление. Неправилно обаче АССГ е приел, че след като имотът - студентско общежитие бл. ... е предеклариран като нежилищен с подадена декларация на 17.07.2014 г., то без значение е действителното предназначение на имота. Неясно защо съдът приема, че това предеклариране е с обратна сила от 1.01.2009 г. Нито административният орган, нито съдът мотивират този свой извод. От друга страна налице е последващо предеклариране на имота като жилищен от 1.01.2015 г., което не е взето предвид от съда. Съдът е назначил експертиза, която да отговори на въпроса какво е действителното предназначение на студентските общежития бл. ..., бл. ..., бл. ..., вх. ... и бл. ..., вх. ... - т. е. дали са жилищни или нежилищни имоти. Въпреки това, не е взел под внимание заключението на вещото лице, тъй като имотитът - студентско общежитие бл. ... е деклариран като нежилищен. Т. е според съда декларирането е обвързващо и е без значение какво е действителното предназначение на процесните имоти. Последният извод на АССГ е неправилен. Административният орган и съдът са длъжни да зачетат действителното фактическо положение - т. е. действителното предназначение на имотите. Декларирането има значение и е обвързващо, но само дотолкова доколкото декларираните данни не бъдат опровергани с допустими доказателствени средства в съдебното или в административното производство. В случая със заключението по назначената СТЕ се установява по категоричен начин, че процесното студентско общежитие - бл. ... е жилищен имот, тъй като задоволява жилищни нужди на студентите. В студентско общежитие бл. ... всички обекти в сградата са с характер на жилищни имоти. Изложеното до тук води до извод, че по отношение на студентско общежитие бл. ... ТБО следва да се определи като се приеме, че имотът е жилищен. За периода 2011-2013 г. ТБО следва да се формира върху данъчната оценка на имота при ставка 1.6 промила - в размер на 17015.40 лв. - главница и съответната лихва за периода. Следователно постановеното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на МГУ срещу Ревизионен акт № МДТ-РД-07/3.11.2014 г., издаден от приходни органи в Столична община, относно определения размер на ТБО за имот студентско общежитие бл. ..., Студентски град, С. за сумата над 17 015.40 лева - главница и съответната лихва, се явява неправилно, а Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-77/3.11.2014 г., издаден от приходни органи в Столична община, в частта относно определения размер на ТБО за имот студентско общежитие бл. ..., Студентски град, С. за сумата над 17015.40 лева - главница и съответната лихва, се явява незаконосъобразен. Постановеното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на университета против РА, по отношение на начислената такса битови отпадъци /ТБО/ за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2013 г. за имоти - студентски общежития бл. ..., бл. ... вх. ... и бл. ..., вх. ... е правилно само като краен резултат. Това е така доколкото съдът не е зачел действителното предназначение на имотите като жилищни такива. Независимо от това обаче, решението на съда в тази част следва да бъде оставено в сила, тъй като ТБО за цитираните по горе имоти, определена на база данъчната им оценка при ставка 1,6 промила е в по-голям размер от определения размер на ТБО в оспорения РА. При положение, че не следва да се влошава положението на жалбоподателя решението на съда, с което жалбата срещу РА в цитираната по-горе част е отхвърлена, се явява правилно като резултат, с оглед на което следва да бъде оставено в сила. В останалата част, по отношение на определената ТБО за периода 2011-2013 г. за останалите имоти, решението на АССГ се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението на касатора, че е нарушена разпоредбата на чл. 68 ЗМДТ, съгласно която не се допускат изменения в приетите от ОС начин на определяне и размер на ТБО в течение на годината. В случая не е налице изменение нито на начина за формиране, нито на размера на ТБО в течение на някоя от процесните години. По делото са събрани и обсъдени всички доказателства от значение за правилното решаване на случая. Съгласно чл. 62 ЗМДТ ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 ЗМДТ се разпорежда, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване-когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва извода относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия и че той реално е предоставил определените видове услуги. Настоящата инстанция счита, че в тази част решението на съда е правилно. Правилно съдът е приел, че представените по делото доказателства обосновават извод за реално предоставяне на цитираните по-горе услуги, както и че не са налице предпоставките на чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗМДТ, съгласно които ТБО не се заплаща. Предвид изложеното общият размер на ТБО за недвижимите имоти, описани в ревизионния акт за периода 2011-2013 г. се равнява на 186 014,26 лева - главница и съответната лихва за просрочие. За 2009 и 2010 г. ТБО не се дължи от касатора, тъй като не е бил данъчно задължено лице. Като се вземе предвид направеното плащане от страна на касатора в размер на 146 671,14 лв. за ТБО и се направи прихващане, задължението за ТБО, което е дължимо и неплатено за процесния период възлиза на 39 343.12 лева - главница и съответната лихва, а не както е прието в РА- 492 536, 96 лв. Следователно решението на АССГ следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на МГУ срещу РА относно определеното неплатено задължение за ТБО/ след направено прихващане на извършено плащане/ за сумата над 39 343,12 лв. - главница и съответната лихва и да бъде оставено в сила в останалата част. Предвид крайния изход на спора разноски следва да се присъдят на касатора съобразно с уважената част на касационната жалба. Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски в размер на 92,02 процента от действително направените разноски за двете инстанции или сума в размер на 8952,62 лева. Ответникът по касационната жалба не е поискал присъждане на разноски, с оглед на което такива не следва да се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение