Решение № 8595 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4126/2010 г.

Решение № 8595 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4126/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Тончев, пълномощник на Ангел Стефанов Палийски, срещу Решение № 86/10.12.09 г., по адм. д. № 4591/09 г. по описа на Административен съд - София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Петранка Иванова Палийска, Павел Стефанов Палийски и административният орган не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното отхвърлително оспорването по жалбата на Ангел Стефанов Палийски срещу Заповед № РД-20-7/12.01.09 г. на Директора на Дирекция "Контрол по строителството", Столична община решение, състав на Административен съд София-град е приел, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. При напълно изяснена фактическа обстановка съдът е приел, че леката ограда, чието премахване е разпоредено с обжалваната заповед е поставена в терен общинска собственост, предвиден за улица, с оглед което и предвид обстоятелството, че пречи на достъпа до имоти в кв. 19 и кв. 20, съдът е приел, че е неподходяща по местоположение, от което е извел решаващия си извод относно законосъобразността на издадената на основание чл. 195, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, разпореждаща премахването на оградата заповед. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за постановяването му в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, е неоснователна. По делото е безспорно, че процесната лека ограда е поставена в терен-общинска собственост, предвиден по действащия устройствен план за улица. От тук следва, че СО, р-н "Подуяне" се явява лице по чл. 195, ал. 1 ЗУТ, предвид което разпореждането за премахване на леката ограда законосъобразно е насочено към районната администрация. Правният интерес на оспорващия е обусловен от установяването, че оградата в общинското място е поставена от собствениците на УПИ ХII-356, кв. 20, един от които е той. Твърдението, че предвидената улица не е реализирана е правно ирелевантно, тъй като урегулираните поземлени имоти се ограждат по регулационните им граници и поставянето на ограда извън тези граници в чужд имот е правно нетърпимо. Неоснователно е и последното касационно оплакване, че процедура по прилагане на действащия устройствен план не е проведена, тъй като УПИ ХII е образуван от частта от имот 356, по отношение на която е отменено отчуждаването, а не от целия имот. С оглед изложеното обжалваното решение като правилно, постановено в унисон с материалния закон следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение