Решение № 6608 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9095/2012 г.

Решение № 6608 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9095/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, подадена чрез юрисконсулт Златина Бояджиева, срещу решение № 1211/22.05.2012 г. по адм. дело № 3176/11 на Административен съд - Пловдив, Х състав, с което е отменено решение № 1736/15.11.2011 г. на Началник Митница - Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението на АС - Пловдив и вместо него се постанови друго, с което да бъде потвърдено оспореното митническо решение. Ответникът - "Садат" ООД, чрез юрк. Гацова, оспорва касационната жалба. Подробни съображения са развити в писмен отговор от 2.07.2012 г. и писмени бележки. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е било решение № 1736/15.11.2011 г. на началника на Митница - Пловдив, с което по ЕАД № 10BG003000H0049521/20100412 "Садат" ООД е определено да доплати 4231,47 лв., ДДС, ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - от 12.04.2010 г. до окончателното погасяване на задължението. Фактически установено по делото е, че на 12.04.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0049521/20100412 "Садат" ООД поставя под режим допускане за свободно обръщение и крайно потребление стока № 1 - хартиени носни кърпички с нето тегло 10285 кг и код по ТАРИК 4818201000 и декларирана митническа стойност от 4590 евро, с произход Турция. Към ЕАД са приложени фактура /invoice № 108960/9.04.2010 г. на стойност 4590 евро. Изпращач на стоките е "KOZMO KIMYA SANAYI ve DIS. Tic. Ltd. Sti." гр. Истанбул, Турция. При извършена проверка по линия на международен обмен е получено писмо от митническите органи на Турция, въз основа на което е установено, че има разминаване в данните. Констатирано е, че в търговска фактура № 108960 от 9.04.2010 г. и копие на вносна митническа декларация, представени от "Садат" ООД за оформяне на вносната операция са вписани условия на доставка СРТ Пловдив и обща фактурна стойност - 4590 евро, а в представената от турските митнически органи търговска фактура № 108960, серия А от 9.04.2010 г. за износ са посочени условия на доставката FOB гр. Истанбул и обща фактурна стойност от 20 060 щатски долара, която е посочена и в ЕАД за износ. В съответствие с получената от турската митническа администрация митническа декларация за износ с посочена в нея фактура е прието, че цената на стоката по процесния внос е именно посочената, но в търговската фактура и износната митническа декларацията сума от 20 060 щ. д., равняваща се на 29 415.18 лв., изчислени по курса за митнически цели на щатския долар към момента на регистриране на ЕАД - 1,46636 лв. При така възприетата фактическа обстановка, административният орган на основание чл. 201 § 1 буква "а" и § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, във връзка с чл. 201 § 3 и чл. 214 § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС за стока № 1 по ЕАД № 10BG003000H0049521/20100412 е определил нова митническа стойност, като са прибавени и транспортните разходи, определени по реда на чл. 164 от Регламент 2454/93 на стойност в размер на 719.41 и на "Садат" ООД е определен ДДС за довнасяне в размер на общо 4231,47 лв., ведно с прилежащите лихви за забава, считано от поставянето на стоките под режим - 12.04.2010 г. както и е постановено да се извършат корекции по ЕАД-то в съответните кл. 20 "Условия на доставката", кл. 22 "Валутна и обща фактурна стойност", кл. 23 "Валутен курс", кл. 42 "Цена на стоката" - 20 060 USD, кл. 45 "Уточняване" - 29 415.18 лв., кл. 46 "Статистическа стойност" - 30 134.59 лв. и кл. 47 "Изчисляване на вземанията". Според съда износната ЕАД с № 10BG003000H0049521/20100412 и фактурата, във варианта представен с нея, не са достатъчни, за да бъде определена от митническите органи митническа стойност, различна от декларираната. Съдът е приел, че не са изпълнени законовите изисквания предвидени в разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ППЗМ, което води до необоснованост на решението на началника на Митница Пловдив. Обоснован е извода, че незаконосъобразно е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МКО, респ. чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена е 4590 евро. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат " ООД, следва да се приеме, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. При липса на надлежни данни за съпоставка, поради разминаване в данните от представените документи от вносителя към ЕАД и тези получени по линия на международен обмен, не може да се приеме наличие на основателно съмнение по смисъла на чл. 102, ал. 1 ППЗМ в митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност, което налага извод за липсата на основание за прилагане на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, респективно - чл. 30, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. В случая подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от дружеството равностойност на 4590 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив. Върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. платената или подлежаща на плащане цена е 20 060 щ. д., равняваща се на 29 415.18 лв. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане, договора, установяващ декларираната митническа стойност. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно е определена нова митническа стойност, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. Като е достигнал до същият правен извод административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касация - "Садат" ООД следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 609 лв., определени съгласно чл. 8 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,