Решение № 14391 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5062/2019 г.

Решение № 14391 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5062/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК. Образувано е по касационна жалба на "ТБМ-2000" ЕООД, представлявано от М. Петков, чрез адв. Ц. Димитров против решение № 98/25.02.2019 г., постановено по адм. дело № 612/2018 г. по описа на Административен съд – Монтана. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "ТБМ-2000" ЕООД против акт за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/ № 0524-145/23.08.2016 г., издаден от мл. експерт "Контролно-ревизионна дейност и принудително събиране" /КРДПС/ в дирекция "Местни приходи, общинска собственост, управление на общински дружества и предприятия" /МПОСУОДП/ при община Лом, потвърден в оспорената част с решение № 8/16.12.2016 г. на директора на дирекция МПОСУОДП. В касационната жалба се релевира основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора, неправилно съдът е приел, че община Лом е предоставяла услугата по чл. 62 от ЗМДТ. Не излага доводи относно задълженията за ДНИ. Претендира отмяна на решението и присъждане на сторените разноски. Ответникът – директора на Дирекция "Местни приходи, общинска собственост, управление на общински дружества и предприятия" при община Лом в представен писмен отговор и в с. з. чрез адв. Янкова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представя писмени доказателства. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, установи следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна. С обжалваното решение на АС–Монтана е отхвърлена жалбата на "ТБМ-2000" ЕООД против акт за АУПОВ № 0524-145/23.08.2016 г., издаден от мл. експерт "КРДПС" в дирекция "МПОСУОДП" при община Лом, потвърден в оспорената част с решение № 8/16.12.2016 г. на директора на Дирекция МПОСУОДП, с който са определени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБ0 за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 година. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел процесния акт за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Съдът е възпроизвел в мотивите на съдебния акт съответните норми от ЗМДТ, регламентиращи задълженията за такса за битови отпадъци и данък недвижим имот. Обсъдил е ангажираните доказателства, установяващи собствеността, предназначението и местоположението на недвижимия имот, за който са определени съответните задължения. По отношение на данъка върху недвижимите имоти съдът е приел, че дружеството е задължено лице, тъй като е собственик на поземлен имот, разположен в гр. Лом, а размерът на данъка е определен правилно с оглед на декларираната от дружеството отчетна стойност на имота и определените от общинския съвет размери на данъка. Изложени са мотиви, защо съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно непосочване начина на изчисляване на данъка, с оглед изложения в табличен вид начин на изчисляване на данъка поотделно за всеки от декларираните обекти по години. По отношение услугите за сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване съдът приема, с оглед на доказателствата по делото, че същите са реално предоставени, а техния размер е определен правилно в оспорения акт. Решението е правилно. Административен съд-Монтана правилно е установил основните спорни въпроси относно определянето на жалбоподателя като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и наличието на основание за определяне на задължения за ДНИ и ТБО за декларирания от дружеството недвижим имот. Възраженията на задълженото лице за недължимост на ТБО, поради неизвършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и тези по обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо са приети от съда за неоснователни. Тези изводи на административния съд се споделят от настоящата касационна инстанция като логически обосновани на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон. Нормата на чл. 62 от ЗМДТ разпорежда, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В чл. 71 от ЗМДТ са регламентираните случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО. Таксата за битови отпадъци, която се състои от уредените в чл. 62 от ЗМДТ три компонента е установено, че размерът се определя съгласно приетата от Общински съвет Лом Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Лом. Неоснователно е оплакването на касатора, че по делото липсват доказателства, че от Община Лом действително са предоставени услугите по събиране, извозване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на чистота на териториите на обществено ползване в населените места. За процесния период 2011 г. - 2015 г. са издадени заповеди на кмета на Община Лом по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, представени по делото, с които са определени видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, честотата на сметоизвозване и границите на районите. В тези заповеди и приложенията към тях е посочено, че дейностите (събиране на битови отпадъци, извозване, обезвреждане в депо и поддържане на обществени територии) се извършват в района на гр. Лом където се намира имота на дружеството – кв. Моминброд. Честотата на сметоизвозване е определена за 2011 г. и 2012 г. за кофите тип Бобър 122 пъти годишно, а за 2013 г. – 2015 г. – интензивно един път седмично. За периода 2011-2015 г. със заповеди са утвърдени графици за сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистота на обществени територии. Първоинстанционният съд, съответно на доказателствата по делото, правилно е приел, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е реално предоставяна по отношение имота на жалбоподателя. Такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, според чл. 71, т. 2 от ЗМДТ не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. Според заповедите по чл. 63, т. 2 от ЗМДТ на кмета на Община Лом, за район на гр. Лом, кв. Момин брод, където попада декларирания от дружеството недвижим имот, се предлага услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ регламентира, че услугата включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Това законодателно решение е обусловено от характера на териториите, спрямо които се предоставя услугата, а именно: територии за обществено ползване, които са публична общинска или държавна собственост и достъпът до тях е свободен. Това от своя страна изисква обща отговорност на задължените по чл. 64, ал. 1, вр. чл. 11 от ЗМДТ лица – собственици на имоти, разположени на територията на общината. ТБО се дължи по силата на закона от собствениците на недвижими имоти, разположени на територията на общината. Изискването на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е ТБО да е определена за всяко населено място и в случая това изискване е изпълнено от Община Лом. Според чл. 18, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. След като имота е в района на гр. Лом, дължимостта на определената ТБО за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане е дължима от собственика на съответния имот, в случая от дружеството-жалбоподател като собственик на имот. Таксата за обезвреждане на битови отпадъци, съгласно чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, редакция към процесния период, когато няма депа и други съоръжения за обезвреждане. Тази такса е дължима, когато лицето е субект по чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 от ЗМДТ, имотът да попада в границите на районите, в които общината предоставя услугата и общината реално да е предоставила услугата. В случая всички тези предпоставки по отношение на "ТБМ-2000" ЕООД са налице. Фактът, че община Лом не притежава собствено депо, а ползва регионалното депо въз основа на договор, по никакъв начин не променя нито дължимостта на таксата, нито разходите, които общината има, за да ползва депо и които са посочени в чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, защото в Закона за управление на отпадъците чл. 19-28, са регламентирани задължения на органите на местно самоуправление и местна администрация във връзка с управление на отпадъците и специално с тяхното обезвреждане. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,