Решение № 9086 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14250/2019 г.

Решение № 9086 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14250/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "Мега Транс Строй"ЕООД, ЕИК 201366198, гр. Девин, ул. "Пирин " № 33, представлявано от управителя С. Б., чрез адв. В. Русева, против Решение № 342 от 08.10.2019 г. на Административен съд Смолян по адм. д. № 250/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № ФК-274-0023200/15.05.2019 г. за налагане на Принудителна административна мярка (ЗПАМ) на Началник отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Запечатване на обект" търговски обект - бензиностанция, находящ се в гр. Девин, ул. "Освобождение"№ 2, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него в срок от 30 дни. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно. Съдът неправилно приел, че оспореният акт съответства на изискването на чл. 6, ал. 2 АПК и нарушава ал. 5 на същата разпоредба. Необосновано съдът приел, че заповедта съдържа фактически и правни основания – изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Мотивите на акта съдържат противоречиви констатации и взаимно-изключващи се факти при обосноваване на причината за налагане на принудителната мярка и то за максималния срок, а в тях липсва посочване на конкретно нарушено правило от реда за отчитане на продажби в брой. Липсата на мотиви относно срока на наложената мярка е самостоятелно основание за отмяната й. Съдебното решение не съобразява, че актът противоречи на специфичните цели, посочени в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и не следва да има санкционен характер. Налице е несъответствие с целта на закона като основание за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Иска се отмяна на решението и на ЗПАМ, евентуално - намаляване на срока на мярката и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ГД "Фискален контрол при ЦУ на НАП чрез юрк. З. Хаджийска, оспорва жалбата по съображения в представен писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Смолян е била цитираната заповед, издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ГД "Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложена описаната ПАМ. На 08.05.2019 г. е извършена проверка, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0023200 от 08.05.2019 г. на търговски обект - бензиностанция, находящ се в гр. Девин на посочения адрес. Прието е, че от разпечатен дневен отчет от 06.05.2019 г. се вижда, че в НАП постъпва информация за наличност по Z отчети на дизел в размер на 1672 л. При продадено количество на 7. 05. и 08.05.2019 г. общо в размер на 606. 89 л. в края на 08.05.2019 г. наличното количество дизел според дневния финансов отчет за 08.05.2019 г. е в размер на 1655 л. /или е отчетена продажба в нивомерната система в размер на 16 л. при което остават неотчетени продадено гориво в размер на 590. 89 л. / При проверката е констатирано, че дружеството, в качеството му на лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ е допуснало нарушение на чл. 3, ал. 3 от същата наредба, като не предава по установената дистанционна връзка на НАП актуални данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в търговския обект. Установено по този повод е, че в обекта са налични 4 броя резервоари за съхранение на гориво с вместимост съответно в резервоар № 1-49 894 литра за дизел, резервоар № 2-49 894 л. бензин, като останалите 2 броя резервоари са празни. Констатирано е, че към тях са свързани 2 бр. бензиноколонки, едната от които е с два пистолета от двете страни на течни горива бензин и дизел, а другата е нефункционална. Посочено е, че е регистрирана ЕСФП ТЕНАКС 2007-KL с ИН на ФУ 12010603, която изпраща данни за номер на акцизен данъчен документ, но не изпраща данни за отчетени продажби от нивомерната система /НИС/ за наличните количества горива в края на работния ден, както и данни за електронните броячи /Z отчети/ от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство. При проверката е установено и че при извършена справка от проверяващите в информационния масив на НАП - програмен продукт "ФУДВ", предаваните данни в НАП по установената дистанционна връзка са непълни/неактуални/, а именно не се изпращат данни за отчетени продажби, данни от наличните количества горива в края на работния ден, както и данни от електроните броячи /Z отчети / от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство. В резултат на тези констатации административният орган е издал процесната заповед, с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е разпоредено запечатване на търговския обект за максималния срок по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. В заповедта са изложени съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че при конкретното му определяне от административния орган са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, вида и местоположението на обекта в началото на града, характера на дейността-търговия с акцизни стоки, липсата на възможност за извършване на контролна дейност с оглед възможността за реализиране на високи обороти. При тези мотиви е направен извод и за необходимостта от налагане на ПАМ, както и целите, които се иска да бъдат постигнати с налагането, а именно: да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Описано е, че с констатираното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява правилното отчитане на извършените продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Изложени са мотиви, че редът и начинът за подаване на данни в НАП са нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти. Сочи се, че неизпълнението на задълженията показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, както и организация в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство. Формиран е извод, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради невъзможността да се проследят количествата закупено и изразходвано гориво, което е предпоставка за неговото нерегламентирано предлагане и че за извършване промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок. В мотивите на заповедта е отразено още, че при определяне на срока на ПАМ е съобразен принципа за съразмерност, както и че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска. На 28.05.2019 г. е издаден и АУАН. По искане на жалбоподателя пред първоинстанционния съд е назначена експертиза, чието заключение, като неоспорено от страните е прието и кредитирано от съда. Заключението потвърждава фактическите констатации в мотивите на административния акт, че е констатирано разминаване на регистрираните количества горива – фактически и по документи тези количества се различават за всеки от проверените дни за периода 29.04.2019 г. -08.05.2019 г. В експертизата е посочено, че данните по отношение на извършените продажби са актуални, но е налице различие в количеството гориво-дизел в резервоара, съгласно данните от НИС в Z отчетите и това, което реално би следвало да бъде, отчитайки реализираните продажби. В приложението към заключението в колона № 9 е отчетена разлика от 124. 09 литри от наличното в края на деня /08.05.2019 г. / гориво и това в НИС по Z отчета. За да отхвърли жалбата първоинстанционинят съд е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Не са надхвърлени границите на оперативната самостоятелност при определяне на продължителността на срока на мярката и налагането на максималния срок по закон е мотивирано като изискване за законосъобразност на административния акт. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите. По чл. 118, ал. 6 ЗДДС, всяко лице по ал. 1 (всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице), извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. По чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), издадена от министъра на финансите, по законова делегация на ал. 4, т. 1 на чл. 118 от ЗДДС, всяко лице по ал. 2 (лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход) е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. С описания по-горе протокол на проверка е констатирано нарушаване именно на задължението за предаване на НАП на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. Въпросните констатации са потвърдени със заключението на приетата по делото експертиза като в приложението към него е представена таблица, от която се вижда констатираното и от приходните органи наличие на разлика между отчетените от адресата на оспорения акт данни към НАП в Z отчета на 08.05.2019 г. за наличните количества горива в края на деня и тези, които следва да са налични, съобразно получените и продадени количества горива. По касационните оплаквания: От цитираните нормативни разпоредби се вижда, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за предаване по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни". В случая, от данните по делото безспорно е установено, че дружеството-адресат на ЗПАМ, в качеството му на лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ е допуснало нарушение на чл. 3, ал. 3 от същата наредба, като не предава по установената дистанционна връзка на НАП актуални данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в търговския обект. Неоснователен е основният довод на касатора, че целта на оспорения административен акт не съответства на целта на закона. Целта е философска категория. Тя представлява идеален субективен образ на един желан резултат и желана реалност. Съответствието на административния акт с целта на закона е налице, когато чрез него се преследва постигане на целта на самия закон. Целта на закона може да е изрично посочена в него или да следва от съдържанието му. Изясняването на целта на закона е вид тълкуване, наречено телеологично. Целта на законовата норма, предвиждаща налагане на процесната принудителна административна мярка, е поведението на стопанските субекти да бъде съобразено със задълженията им да отчитат коректно наличните количества горива в резервоарите за съхранение в търговския обект. Тази цел се постига, от една страна, с преустановяването на възможността на търговеца да продължи за определен срок търговската си дейност, в която не изпълнява въпросните задължения, а от друга - с превенцията, както по отношение на него, така и на останалите стопански субекти за в бъдеще да не се извършват нарушения на тези задължения. Същата е и целта на оспорения пред АС административен акт, в производството, по издаването на който е установено, че поведението на търговеца принципно пречи на ефективния контрол относно отчитане на продажбите в търговския обект. Касаторът не посочва каква различна от законовата цел, според него, преследва административният акт. Оплакванията му са насочени предимно към това, че самата предвидена в ЗДДС ПАМ обективно не може да постигне целите по чл. 22 от ЗАНН – преустановяване, предотвратяване на нарушения и превенция по отношение на нарушителя. Логически, тези оплаквания не аргументират извод за несъответствие на целта на акта с целта на закона, защото са насочени към обосноваване на невъзможност на постигане на законовите цели по чл. 22 ЗАНН с нормативното средство на чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Дали законодателят с приемането на чл. 186, ал. 1 ЗДДС е предвидил ПАМ в съответствие с целите на чл. 22 ЗАНН не може да бъде предмет на преценка от страна на съда. Дори да се приеме обратното - че съдът може да контролира съответствието на конкретна законова норма, предвиждаща налагане на ПАМ, с целите на чл. 22 ЗАНН, целта на разпоредбата на чл. 186, ал. 1 е в унисон с преследваните от чл. 22 от ЗАНН цели за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по чл. 186, ал. 1. Граматическото тълкуване на чл. 22 ЗАНН обосновава извод, че в нея не се има предвид само нарушението, поради което се налага мярката, а изобщо предотвратяването и преустановяването на административни нарушения т. е. с нея се цели посочения резултат изобщо в поведението на субекта – адресат на мярката. Обосновано административният съд е приел, че процесната ПАМ е мотивирана за налагане на срок, равен на максималния по закон за запечатване на обекта, в който е извършено нарушението. Установеното неизпълнение на задълженията за отчитане на данни относно наличните количества в резервоарите за съхранение на гориво пречи изобщо на извършването на контрол кога и как се зарежда горивото и дали то съответства на закупеното и после продадено количество. Посоченото обстоятелство, преценено заедно с вида на търговския обект, местонахождението му и предмета на продажбите - акцизни стоки са мотивирали административния орган да определи именно максималния срок на запечатване на обекта. Изцяло в правомощието на органа, по целесъобразност, е да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за този срок. Правилно съдът е преценил като съразмерна наложената мярка от гледна точка на тежестта на нарушението. Неоснователно е касационното оплакване за нарушаване на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК и по-специално поради едновременното налагане на ПАМ и ангажиране на административно-наказателна отговорност за едно и също административно нарушение. Самата разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС допуска налагането на ПАМ, "независимо от предвидените глоби или имуществени санкции". Целите на принудителната мярка и на административното наказание са различни, доколкото мярката преследва определен резултат в поведението на субекта, а административното наказание санкционира самия субект. Затова и незащитимо е оплакването за нарушаване на принципа на съразмерност поради едновременното налагане на ПАМ и ангажиране на административно-наказателна отговорност Предвид изложеното, решаващият извод на административния съд за законосъобразност на обжалваната пред него заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон, поради което решението му не е засегнато от обоснованите в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение