Решение № 15014 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7260/2017 г.

Решение № 15014 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7260/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на А. Чолаков срещу решение № 749 от 24.04.2017 г. по адм. дело № 1430 по описа на Административен съд - Бургас за 2016 г. Твърди се, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради което е неправилно и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи по същество. Ответната по жалбата страна не депозира становище. Твърди, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Излага доводи по същество. Представителят на ВАП счита жалбата за допустима и основателна излага доводи в подкрепа на становището си. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на А. Чолаков против принудителна административна мярка с която е разпоредено преместване на автомобила му без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт жалбата е отхвърлена като неоснователна. Чолаков е осъден да заплати в полза на община Несебър сумата от 100 за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови решението си първоинстанционния съд е приел за безспорно установено, че на 18.06.2016 г лицето е паркирало управлявания от него лек автомобил марка "Опел Мерива" в зоната на действие на пътен знак "В-27" в кв. "Русалка" хотел "М.". Приел е, че е разпоредено преместването на паркирания автомобил, като това е обективирано в Протокол № 13 за преместване, съставен на 18.06.2018 г. в 19, 40 часа. Автомобилът бил откаран на съответен паркинг, като за репатрирането е издаден фискален бон със съответен номер в 21, 46 часа на стойност 40 лева, заплатена от жалбоподателя. Съдът е приел за установено, че автомобилът е преместен по реда, предвиден в Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на общинската собственост и околната среда, за безопасността на движение на територията на Община Несебър /Наредбата/ и това е станало при спазване на изискванията на чл. 168 и чл. 171 от ЗДвП. Според първоинстанционния съд ПАМ е наложена от компетентен орган и по реда, описан в съответната наредба. Със Заповед № 553/8.04.2016 г., Кметът на община Несебър определил длъжностните лица от група "Общинска полиция" при РУП Несебър, които да нареждат преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство. Цитирал е съставеният протокол № 13, според който 18.06.2016 г. лицата И. Недков и Н. Вангелов са извършили отстранявана на неправилно паркиралия автомобил и го откарали на съответния паркинг. Прието е че това са двете лица които са приложили ПАМ и са съставили протокола. От представените доказателства е прието за установено че мл. Инспектор И. Недков – ст. полицай в ОСПС – СДВР е бил командирован в РПУ Несебър за времето 01.06 до 30.06.2016 г. със съответна заповед и на 18.06.2016 г. е бил назначен в наряд за работа на репатриращ автомобил обслужващ територията на гр. Свети Власт. Събрани са доказателства, че лицето Н. Вангелов е бил назначен на длъжност "работник чистота" при кметство Свети Власт. Съдът е приел като доказателство по делото молба от процесуалния представител на община Несебър, с която се установило, че разпореждането на преместване на автомобила е дадено от мл. инспектор И. Недков. Съдът не е кредитирал показанията на този свидетел, дадени пред него и е приел за установено че лицето Н. Вангелов не е разполагало с правомощия за прилагане на ПАМ. При така установената фактическа обстановка първоинстанционния съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената пред него принудителна административна мярка и съответно за неоснователност на депозираната жалба. По отношение на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за възстановяване на претърпени от Чолаков имуществени вреди в размер на 40 лева, са формулирани изводи на неоснователност поради липса на елемент на фактическия състав, а именно липса на отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт. В оспореното съдебно решение не е формулиран диспозитив за отхвърляне на претенцията като неоснователна. Жалбата е подадена от лице имащо интерес от оспорване на неблагоприятен за него съдебен акт и във визирания в чл. 211 от АПК срок, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: Въз основа на детайлно изяснена фактическа обстановка и събрани достатъчно отоносими към производството доказателства, първоинстанционния съд е формулирал необоснован и незаконосъобразен извод за неоснователност на депозираната пред него жалба, съответно за законосъобразност на атакуваната принудителна административна мярка. Оспорения от жалбоподателя административен акт е нищожен, като постановен при липса на материална компетентност. Разноски по делото не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани. В представените по делото заповеди на кмета на община Несебър с № 530/31.03.2016 г. и № 553/8.04.2016 г., Кметът на община Несебър е определил длъжностни лица от група "Общинска полиция" при РУП Несебър, които да нареждат преместване на неправилно паркирани ППС и съответно е заповядал на Началника на РУП Несебър да осигури необходимия брой длъжностни лица, които да установяват нарушение, налагащо преместване на неправилно паркирани превозни средства. Въпреки тези доказателства първоинстанционния съд необосновано е формулирал извод, че И. Недков отговаря на изискванията на Наредбата и съответните текстове в ЗДвП за налагане ПАМ от вида разглеждан в настоящото производство. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП гласи, че определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По силата на цитираната разпоредба в кръга на лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, са включени и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Видно е, че законодателят е оправомощил не само министъра на вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да налагат принудителна административна мярка "преместване на пътно превозно средство", но е дал това право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат принудителната административна мярка. Законодателят не е въвел ограничения или изисквания досежно собственика на пътя. Тоест всеки собственик на път по смисъла на § 1, т. 6 ЗДвП има законовата възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителната мярка, но те следва да бъдат изрично определени, а не както в настоящия случай са делегирани правомощията на субект, създаден по силата на закона, какъвто е група "Общинска полиция" при РУП Несебър. Липсват каквито и да е доказателства за издаден от правоимащия орган - Кмета на Община Несебър друг акт, с който да са определени конкретни длъжностни лица, които да налагат ПАМ - "преместване на ППС без знанието на неговия собственик". Липсват твърдения и доказателства за издадена от Началник РУ- Несебър, под чието ръководство се намира група "Общинска полиция" заповед, за определяне на конкретни длъжностни лица, които да осъществяват такива функции. Видно от съдържанието на 530/31.03.2016 г. Кметът на община Несебър е заповядал на Началника на РУП Несебър да осигури необходимия брой длъжностни лица, които да установяват нарушение, като не е разпоредил именно той да определи длъжностни лица, които да нареждат преместване на неправилно паркирани превозни средства. При запознаване със съдържанието на приложената по делото ежедневна ведомост от 18.06.2016 г. се установява, че Недков е осъществявал наряд "охр. паяк" на територията на Св. Влас за времето от 14. 00 до 22. 00 часа. Според разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗМВР, служителите на звената "Общинска полиция", създадени по реда на чл. 92, ал. 1 от същия закон не се включват в определената обща численост на МВР. По делото липсват данни, че И. Недков е командирован в помощ на тази група към РУ – Несебър или, че е бил разпределен именно в нея от началника на съответното поделение на МВР. След като в своята заповед Кмета на Община Несебър не е посочил конкретно и ясно длъжностните лица, които имат право да налагат ПАМ, не може да се достигне до неоспорим извод за наличието на изискуемата по закон компетентност на административния орган да издаде атакувания пред парвоинстанционния съд административен акт. На тази база първоинстанционният съд е следвало да достигне до извод, че оспорения ПАМ "Преместване на паркирано ППС без знанието на собственика или упълномощения от него водач" представлява акт, издаден от некомпетентен орган, поради което е следвало да прогласи нищожността му. Компетентността за репатриране на ППС, съгласно приложимите разпоредби от Наредбата и ЗДвП, следва да бъде изрично възложена от собствениците на пътищата на съответните длъжностни лица и без такова изрично възлагане, длъжностните лица не притежават правомощието да налагат посочените ПАМ. Когато става дума за възлагане на административни правомощия, то субектите които се оправомощават трябва да са посочени конкретно, точно и ясно. При отсъствието на доказателства за надлежно конкретно оправомощаване съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП на служителя, издал разпореждането за преместването на ППС в настоящия случай, настоящата инстанция приема, че е налице порок, обуславящ нищожността на обжалвания административен акт, а именно, налице е основанието по чл. 146, т. 1 АПК - липса на компетентност. След като не са представени доказателства, че конкретния служител, командирован за оказване на помощ на РУ – Несебър е надлежно оправомощен да действа легално от името на кмета на община Несебър, в качеството му на представител на собственика на пътя по смисъла на ЗДвП, следва да се формулира извод, че процесната ПАМ е наложена от некомпетентен орган и съответно е нищожна. При така установеното настоящия съдебен състав следва да отмени първоинстанционния съдебен акт и да постанови нов по съществото на производството, с който да прогласи нищожността на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка. Както беше описано по – горе, първоинстанционият съд не се е произнесъл по надлежно заявената от страна жалбоподателя претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, като в мотивите към оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт е разсъждавал върху основателността на предявения едновременно с жалбата иск. Следвало е на основание чл. 207, ал. 2 от АПК производството по иска да бъде прекратено с нарочен диспозитив, но в конкретния случай липсата му не води до увреждане на интересите на която и да е от сраните. С оглед изхода на производствотопред настоящата инстанция, делото следва да се върне за произнасяне по исковото претенция от същия съд по реда на чл. 207, ал. 2, изр. второ от АПК. В хода на първоинстанционното производство жалбоподателя е бил представлявана от адвокат, ангажиран при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА и е претендирал заплащане на възнаграждение на редовно упълномощения процесуален представител по реда на чл. 38, ал. 2 от същия закон. С оглед изхода на производството в полза на адв. Ц. Бъчварова следва да бъде присъдена сума за адвокатско възнаграждение в минимално предвидения в съответната наредба размер, а именно 300 лева. Данни за направени разходи или за осъществено процесуално представителство на Чолаков пред настоящата инстанция липсват. Предвид описаното, Върховен административен съд, трето отделение