Решение № 3898 от 11.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11683/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ч. ЕООД, гр. София, чрез адв. А. Лещев против решение 8065/10.06.2024 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело 6145/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК /АУЗД/ ДОБ23-ТД26-21/8/24.02.2023 г. издаден от орган по приходите в дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община /СО/, потвърден с решение СОФД23- РД28-155/12.05.2023 г. на директора на дирекция Общински приходи при CO. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът е допуснал нарушение при преценка на представените по делото писмени доказателства за компетентността на административния орган, издал оспорения акт. В тази връзка сочи, че изводите на съда са в противоречие с представената по делото заповед СОА20- РД09-1362/14.02.2020 г., от която не става ясно кой е издателят, респ. същата не е в предвидената от закона форма. Счита за неправилен и изводът за дължимост на таксата по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), с оглед обстоятелството, че услугите не са реално предоставени. Позовава се на решение от 30.03.2017 г. на Съда на ЕС по дело С-335/2016 г., както и на решение 6409/27.05.2024 г. на ВАС по адм. дело 2558/2024 г. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Алтернативно иска отмяна на решението и прогласяване нищожността на издадения АУЗД. Ответникът - директор на дирекция Общински приходи при CO, чрез гл.юрк. Ж. Дакова - Пападопулу оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се отхвърли, по съображения, изложени в съдебно заседание. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането й по същество съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд - София град е бил АУЗД ДОБ23-ТД26-21/8/24.02.2023 г. издаден от орган по приходите в дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при СО, потвърден с решение СОФД23- РД28-155/12.05.2023г. на директора на дирекция Общински приходи при CO, с който на Ч. ЕООД за периода от 01.01.2018 г. - 31.12.2020 г. са установени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ и лихви в общ размер на 1 864.62 лева и такса битови отпадъци /ТБО/ и лихви в общ размер на 9 434.63 лева. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че актът е издаден от служител на общинската администрация, оправомощен със заповед СОА20-РД09-1362/14.02.2020 г. на кмета на Столична община с права и задължения на орган по приходите, поради което актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 4, ал. 1 и 3 ЗМДТ в обема на правомощията му. Според съда актът е издаден в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е установил, че с декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ от 25.06.2010 г. дружеството е декларирало имот с партиден М219_100625_04, представляващ търговски обект с площ от 69.87 кв.м. и прилежащи 0.0659 идеални части от поземлен имот с площ от 337.10 кв.м., находящ се в гр.София, Столична община, район Оборище, [улица]. С АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 7216-20203-1/14.10.2020 г. на орган по приходите в отдел Общински приходи - Оборище на дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при CO на дружеството са определени задължения за ДНИ и ТБО, ведно със съответните лихви в общ размер на 20 128.04 лева. Същият е отменен с решение СФД22-РД-28-367/11.11.2022 г. на директора на дирекция Общински приходи при CO и административната преписка е върната за провеждане на ново производство по реда чл. 107, ал. 3 ДОПК. Административното производство е образувано с нареждане от 24.01.2023 г. /л. 46 от делото/, като с писмо от същата дата дружеството е уведомено за образуването му. Оспореният пред съда акт е издаден по реда по чл. 107, ал. 3 ДОПК, след служебно събрани писмени доказателства и техният анализ. В хода на съдебното производство е назначена и приета без възражения от страните съдебно - счетоводна експертиза, извършила изчисления по отношение на дължимите ДНИ и ТБО за процесния период. Според съда констатираните от експерта различия по отношение на определените лихви, не следва да бъдат коментирани с оглед по високия размер на същите в сравнение с установените задължения за лихви с акта. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че задълженията са определени в съответствие с материалния закон. Посочил е, че съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение 2, като по аргумент от чл. 15 от Наредба за определяне на размера на местните данъци на Столичен общински съвет, размерът на ДНИ следва да се определи в размер на 1.875 на хиляда върху данъчната му оценка. По отношение на установените с акта задължения за ТБО в мотивите си съдът е посочил, че съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, извън случаите на чл. 23 и чл. 24, неотносими към конкретния случай, ТБО се определя пропорционално в промили на база отчетна стойност на имотите, като разпределението на размера на промила е както следва: 1. за сметосъбиране и сметоизвозване; 2. за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения; 3. за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Въз основа на изложеното съдът е обосновал извод за законосъобразното определяне на размера на установените с оспорения акт задължения, като е приел, че същите са съобразени с декларираните от дружеството данни. Размерите на задълженията за ДНИ за имота, с оглед обстоятелството, че същият е търговски обект, според съда правилно са изчислени въз основа на декларираната отчетна стойност, а по отношение на задължението за ТБО е приел, че дружеството е задължено лице и че е доказано реалното изпълнение на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, в редакцията на разпоредбата, публикувана с ДВ бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., като е допълнил, че с изменението с ДВ бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., трите услуги са прецизирани. Съдът е посочил, че между страните не съществува формален спор относно реалното предоставяне на услугите. Въз основа на представените по делото заповеди на кмета на Столична община, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, както и от представените оборотни ведомости по години за съответните услуги и счетоводни документи за начислени и разплатени разходи по бюджета на CO за тези услуги, съдът е приел за доказано, че общината предоставя посочените услуги за район Оборище. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за дължимост на определените с оспорения акт задължения. Решението е неправилно. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като съгласно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите имат правата и задълженията на органи по приходите, като се определят със заповед на кмета на общината /чл. 4, ал. 4 ЗМДТ/. Съответно чл. 9б ЗМДТ изцяло препраща относно реда за установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон към този по чл. 4, ал. 1 5, както и такова препращане е сторено и относно обжалването на свързаните с тях актове. При оспорване на актовете за установяване на местни данъци и такси са приложими разпоредбите на ДОПК. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. В конкретния случай по делото е установено, че заповедта по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, с която издателят на оспорения АУЗД е определен като орган по приходите по чл. 4, ал. 1, ал. 3 и чл.9б ЗМДТ не е представена с административната преписка. С протоколно определение на съда от 04.04.2024 г. на ответника е указано да окомплектова преписката в цялост. С молба от 18.04.2024 г. от кмета на Столична община пред съда са представени заповед СОА20-РД09-1362/14.02.2020 г., издадена на основание чл. 44, ал. 2 Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, ведно с доказателства за отсъствието на кмета за 14.02.2020 г. и заместването му. Заповед СОА20-РД09-1362/14.02.2020 г. действително е представена /л. 469 от делото/, но както основателно сочи и касаторът, при разглеждането на делото и при постановяването на решението първоинстанционният съд не е констатирал, че приложеното копие от тази заповед не е пълно - липсва частта от заповедта, в която се съдържа подписа и означение на лицето, което я е издало. Подписът на лицето, подписало заповедта и означението на длъжността му, са съществени елементи които са от значение за преценката на нейния издател. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Според чл. 171, ал. 5 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. На това основание първоинстанционният съд е следвало да укаже на ответника да представи заповед СОА20-РД09-1362/14.02.2020 г. в нейната цялост, тъй като представеното копие от същата в хода на съдебното производство е непълно. Това задължение не е било изпълнено от административния съд, който е изградил извод за валидност на оспорения акт на база на негодно доказателство за компетентността на издателя на акта. Допуснато нарушение е съществено и обуславя необходимостта от отмяна на първоинстанционното решение. При условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на ответната страна да представи по делото въпросната заповед в цялост, за да бъде преценена компетентността на издателя на акта. Доколкото извършването на преценка за спазването на материалния закон предполага наличие на правно валиден акт, не следва да бъде извършвана такава от настоящата съдебна инстанция. При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски. По исканията на страните за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,