Решение № 2677 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13504/2017 г.

Решение № 2677 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13504/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началник на Районно управление (РУ) - гр. Р. при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - К. срещу съдебно решение № 157 от 13.10.2017 г. постановено по адм. дело № 267 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - К.. Касационният жалбоподател, счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че министърът на вътрешните работи, в изпълнение на правомощията си по чл. 165 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е издал заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г., с която е определил основните структури на МВР, които да осъществяват контрол по безопасността на движението, като сред тях са и ОД на МВР. В конкретния случай това е ОД на МВР - К., а съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, органът, комуто са предоставени правомощия за прилагане на принудителни административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от ЗДвП е директорът на ОД на МВР - К.. Със заповед № 277з-1046 от 30.06.2017 г. последният е делегирал правомощията си на определени длъжностни лица, между които началниците на РУ при ОД на МВР - К., в случая - началника на РУ - Р.. Поради това изводът на АС - К. за липса на компетентност на издателя на заповедта за прилагане на ПАМ, респективно - за нищожност на административния акт, е неправилен. Счита, че противно на изложеното от съда не е допуснато нарушение на чл. 146, т. 3 от АПК при издаване на заповедта, като излага подробни доводи в подкрепа на твърдението си. Прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - Б. К. З., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, по съображения изложени в депозирани по делото писмен отговор и писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на заповед за прилагане на ПАМ № 17-0332-000078 от 1.07.2017 г. на началник на РУ - Р. към ОД на МВР - К.. За да постанови този резултат, съдът е посочил, че със заповед за прилагане на ПАМ № 17-0332-000078 от 1.07.2017 г. на началник РУ - Р. към ОД на МВР - К., на Б. К. З. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 1 г., като е отнето СРМПС № 006810162. Заповедта е издадена след съставянето на акт за установява не на административно нарушение (АУАН) № 890282 от 1.07.2017 г. за това, че на същата, около 00.03 ч., в гр. К. в посока с. Б. управлява собствения си лек автомобил Пежо 307 с рег. № КН0992ВМ след употреба на алкохол, установено с техническо средство Алкотест дрегер 7510. Скалата на уреда отчела 0.76 промила. Изготвена е химическа експертиза № 317 от 6.07.2017 г., според която в иззетите за изследване проби кръв на лицето Б. З. е доказано етилов алкохол в количество 0.87 промила. При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма и съдържа изложение на фактически обстоятелства, които правилно са отнесени към хипотезата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Приел е обаче, че същата е издадена от некомпетентен орган, което води до нищожност на заповедта на основание чл. 146, т. 1 от АПК. След анализ на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е приел, че органът, издал оспорената заповед - началник на РУ - Р. към ОД на МВР - К., е некомпетентен по материя, тъй като се явява длъжностно лице, което не е изрично оправомощено от ръководителя на службата по контрол. Посочил е, че в представената по делото заповед № 277з-91 от 23.01.2015 г. на директора на ОД на МВР - К. липсва оправомощаване за издаване на мотивирани заповеди при хипотезата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Наред с това е приел, че при издаването на акта е допуснато съществено нарушение на процедурата, съставляващо порок на акта по чл. 146, т. 3 от АПК. Посочил е, че ПАМ в случая е прекратяване регистрацията на МПС за срок от 1 г., като същата е наложена чрез отнемане на свидетелството за регистрация на МПС. С. разпоредбата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП освен отнемане на свидетелството за регистрация на МПС, в случаите на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, се извършва и изземване на табелите с регистрационен номер, а това не е сторено от административния орган. Решението е неправилно. Съгласно нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса административният орган следва да докаже, че оспореният пред съда акт е издаден от компетентен орган, но съдът може да направи обосновани фактически и правни изводи само ако е изпълнил процесуалните си задължения за разпределение на доказателствената тежест и оказване на необходимото процесуално съдействие на страните. В случая съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК, вр. чл. 9, ал. 4 от АПК и не е указал на административния орган да представи доказателства от които да е видно, че директорът на ОД на МВР - К. е притежавал качеството ръководител на служба за контрол по ЗДвП към момента на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, както и доказателства за валидно делегирани от него правомощия по чл. 171, т. 2а от ЗДвП на издателя на принудителната административна мярка. Такива, видно от приложените към касационната жалба заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 277з-1046 от 30.06.2017 г. на директора на ОД на МВР - К. са били налице. Посоченото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до необоснованост на изводите на съда за основанието посочено в чл. 146, т. 1 от АПК. Неправилни са и изводите на съда, за допуснато при издаване на заповедта съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Със заповедта по отношение на Б. К. З. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство. Както е посочил и първоинстанционният съд, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, освен отнемане на свидетелството за регистрация на МПС, в случаите на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, се извършва и изземване на табелите с регистрационен номер. Посоченото обаче се осъществява със съставянето на АУАН и не е елемент от фактическия състав на мярката. Обявяването на нищожността на акта при липса на каквито и да било правни изводи на съда по съществото на спора, препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,