Решение № 15265 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15404/2012 г.

Решение № 15265 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15404/2012 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от "ЧЕЗ Електро България" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, община "Средец", ул. "Георги Сава Раковски" № 140, чрез процесуален представител Весела Иванова, против решение № Ж-332/19.11.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с което дружеството е задължено да предприеме действия по възстановяване на партидата на обект с № 310191440794, находящ се на адрес гр. София, ж. к. "Враждебна", ул. "3-та" № 42, по договор за продажба на електрическа енергия, сключен с Георги Илиев Стоянов, както и в десетдневен срок да уведоми ДКЕВР за предприетите действия. Наведени са твърдения за незаконосъобразността на оспорения акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Претендира се отмяната му, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Силвия Петрова, в открито съдебно заседание и писмени бележки по съществото на спора, изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я отхвърли и да присъди на ДКЕВР направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни Антоанета Илиева Стоянова и Георги Илиев Стоянов, редовно призовани, не изразяват становище по съществото на подадената жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и влязлото в сила определение № 11557/16.09.2013 г. по адм. дело № 8695/2013 г. на ВАС, на петчленен състав на Първа колегия, за отмяната на постановеното по настоящото дело, прекратително определение от 17.04.2014 г., приема жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С решение № Ж-332/19.11.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на основание чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 102, ал. 2 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ, обн. ДВ. бр. 53/22.06.2004 г., отм. ДВ. бр. 38/23.04.2013 г./, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 1 и ал. 5 ЗЕ и чл. 101 НЛДЕ, е наложена принудителна административна мярка на "ЧЕЗ Електро България" АД - да предприеме действия по възстановяване партидата на обект № 310191440794, на адрес гр. София, ж. к. Враждебна, ул. "3-та", № 42, по договор за продажба на електрическа енергия, сключен с Георги Илиев Стоянов, както и в десетдневен срок да уведоми Комисията за предприетите по случая действия. Решението е постановено по подадени от посоченото лице, жалби вх. № № Е-11Г-00-47 от 14.08.2012 г. и 19.09.2012 г. Образувана е преписка, в хода на която е извършена проверка и са изискани становища от "ЧЕЗ Електро България" АД, постъпили с писма изх. № № 1200797570/23.08.2012 г. и 1200797570/9.10.2012 г. Въз основа на събраните данни е изготвен доклад вх. № Е-ДК-748/15.11.2012 г. от началник отдел "Координация и контрол" и главни експерти в ГД "Разглеждане на жалби и разрешаване на спорове" при ДКЕВР и на закрито заседание на комисията, проведено на 19.11.2012 г. е взето обжалваното решение, с което е прието, че е налице допуснато от "ЧЕЗ Електро България" АД нарушение, изразяващо се в неправомерно едностранно прекратяване на договорните отношения на дружеството с Георги Илиев Стоянов, а оттам и че са осъществени предпоставките по чл. 102, ал. 2 от приложимата към този момент Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката /отм. по ДВ. бр. 38/23.04.2013 г./ за налагане на принудителна административни мярка по реда на Закона за енергетиката. В двете подадени от Георги Стоянов, жалби до ДКЕВР, е обективирано искане за прехвърляне на негово име на партидата на обект с клиентски № 310191440794, находящ се на адрес гр. София, ж. к. Враждебна, ул. "3-та", № 42. В тази връзка от данните по преписката и становищата на страните, в това число по констативен протокол № 33/16.10.2012 г. изготвен от длъжностни лица при ДКЕВР, са установени следните обстоятелства: Със заявление вх. № 1200261458/13.08.2010 г., Георги Илиев Стоянов е поискал прехвърляне на горепосочената партида на негово име, от това на наследодателя му Илия Стоянов /негов починал баща, видно от представеното удостоверение за наследници/, депозирайки декларации, че е влязъл във владение на имота и има съгласието на останалите съсобственици. Впоследствие - на 20.12.2011 г., в "ЧЕЗ Електро България" АД е постъпило заявление от друг наследник по закон на Илия Стоянов - дъщеря му Антоанета Стоянова, за пререгистрация на нейно име на партидата на обект с посочения клиентски № 310191440794, находящ се на адрес гр. София, ж. к. Враждебна, ул. "3-та", № 42. Предвид това, че е придружено от декларации в идентичен смисъл, искането е удовлетворено на датата на подаването му. Едва във връзка с жалбата на Георги Стоянов от 14.08.2012 г. и изисканото от страна на ДКЕВР, становище от "ЧЕЗ Електро България" АД, последното дружество изрично е указало на Антоанета Стоянова да представи удостоверение за наследници и нотариално заверена декларация от другите съсобственици/наследници, че са съгласни с пререгистрацията на партидата на нейно име, с предупреждението, че в противен случай ще бъде сезирана прокуратурата, а партидата - върната на предишния й титуляр Георги Стоянов. По този повод със заявление от 4.09.2012 г., от Антоанета Стоянова е депозиран договор за доброволна делба на наследствен имот - къща на горепосочения адрес, от който е видно разпределението на собствеността върху четирите самостоятелни жилищни обекта в последната. При това лицето декларира, че електромерът, обслужващ спорната партида с клиентски № 310191440794, измерва електрическата енергия, консумирана именно в жилищата, в източната половина от къщата, получени от нея в индивидуална собственост по силата на договора за делба от 25.06.2008 г. Във връзка с това заявление от "ЧЕЗ Електро България" АД е извършено преместване на електромера в табло, монтирано на границата на имота, собственост на заявителката на услугата. Между страните липсва спор, че независимо от последното действие, западната половина от къщата, предоставена в самостоятелен дял на Георги и Венета Стоянова по представения договор за делба, продължава да има разкрита партида с клиентски № 300061797112 за монофазен електромер № 50582607, с титуляр от Георги Стоянов. Последното обстоятелство се установява и по представените в настоящото производство фактури с получател Георги Илиев Стоянов, издадени за консумирана електрическа енергия за периода от 11.11.2011 г. до 12.11.2012 г., за обекти на адрес гр. София, ж. к. "Враждебна", ул. "3-та" № 42. В този смисъл е и изричната констатация по протокола от 16.10.2012 г. на ДКЕВР, че за адреса има регистрирани общо три клиентски номера - два на името на Антоанета Стоянова и един на Георги Стоянов. Наличието на индивидуално обособени жилищни обекти в сградата на горепосочения адрес, използвани от заинтересованите в настоящото производство лица, като техни отделни собственици, изключва възможността да се приеме, че непредставянето от страна на Антоанета Стоянова, на декларация за съгласие на останалите съсобственици и това, че "ЧЕЗ Електро България" АД не е предприело промяна в осъществената на 20.12.2011 г. пререгистрация на титуляра на партидата с клиентски № 310191440794 /при регистрирането му на името на Антоанета Стоянова на 20.12.2011 г., променен на № 310196321082/, съставлява допуснато от електроразпределителното дружество нарушение. По същество, от ДКЕВР необосновано е прието, че след като посоченият номер не е възстановен на името на Георги Стоянов, то сключеният с него договор за продажба на електрическа енергия е незаконосъобразно прекратен. Действително, с първоначално подаденото от Антоанета Стоянова заявление, не са представени доказателства, че имотът, за който претендира прехвърляне на партидата е нейна индивидуална собственост. Но след депозирането на нотариално заверения договор за доброволна делба от 2008 г., установяващ липсата на други съсобственици в нейната част на имота /източната половина от къщата, включваща два самостоятелни жилищни обекта/, е отпаднало и основанието за ново прехвърляне на друг титуляр, на партидата с клиентски номер за електромер, отчитащ консумираната за тази част от къщата електрическа енергия. Още повече, че макар и да не е обсъждано в обжалваното решение, по преписката е установено, че подателят на жалбата до ДКЕВР Георги Стоянов, във връзка със сключения от него договор за доставка на електрическа енергия, има регистрирана партида с друг клиентски номер, по който става отчитането на консумираната енергия за собствените му обекти на адрес гр. София, ж. к. "Враждебна" ул. "3-та" № 42. Направеният от ДКЕВР извод за допуснато от "ЧЕЗ Електро България" АД нарушение, не намира правно основание нито в чл. 8, ал. 7, нито в чл. 9, ал. 1, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от това дружество, одобрени с решение № ОУ-059/7.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с решение № ОУ-03/26.04.2010 г. Според първият от посочените текстове, когато в един обект има няколко лица с право да бъдат потребители, заявлението се подписва от един от тях, като той декларира писмено пред продавача, че е получил съгласието на останалите за това. Установеното от фактическа страна налага извода, че за обектите, поставени в дял на Антоанета Стоянова по силата на сключения договор за доброволна делба, няма друго лице - потребител по смисъла на чл. 8, ал. 7 от Общите условия, което изключва приложимостта на посоченото правило и прави незаконосъобразно искането за представяне на декларация за съгласие от останалите съсобственици на обекта. Неприложим в случая е и текста на чл. 9, ал. 1, т. 2 от Общите условия, визиращ условията, при които "ЧЕЗ Електро България" АД отказва продажбата на електрическа енергия, включително в случаите, в които в същия имот има друг потребител на електрическа енергия, който не е заявил прекратяване на продажбата, освен ако другият потребител е престанал да бъде фактически ползвател на имота и потребител на електрическа енергия, и е налице обективна невъзможност да бъде открит от лицето, което желае да стане потребител в същия имот /когато продавачът има право да прекрати едностранно отношенията си със стария потребител на електрическа енергия/. В процесната хипотеза, индивидуално обособените жилищни обекти се ползват от различни потребители, за които има разкрити отделни и различни клиентски номера. Следователно, не би могло да се приеме, че това съставлява нарушение на условията по лицензията на електроразпределителното дружество, което е нормативно задължено да предоставя поисканата му от потребител услуга по доставката на електрическа енергия. Установеното от фактическа страна изключва възможността да се приеме, че е налице нарушение и по смисъла на чл. 47 от Общите условия, регламентиращ случаите на прекратяване на продажбата на електрическа енергия на конкретен потребител от страна на електроразпределителното дружество. От една страна липсват данни за прекратяване на правоотношенията на Георги Стоянов с "ЧЕЗ Електро България" АД, към момент предхождащ издаването на атакуваното решение на ДКЕВР относно обект на адрес гр. София, ж. к. "Враждебна" ул. "3-та" № 43. Обратното - установява се наличието на разкрита партида с клиентски номер за доставяната на това лице електрическа енергия на посочения адрес за целия период, касаещ оплакванията в жалбите му до ДКЕВР. Поради това не би могло да се приеме за установено твърдяното от него нарушение - прекратяването без основание и в противоречие с общите условия, на сключения от него договор с електроразпределителното дружество. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 7 ЗЕ, ДКЕВР разглежда включително жалби, подадени от ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи и на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнение на задълженията им по този закон, по процедурата уредена от наредба, приета на основание чл. 60 от същия закон /в случая е приложима Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, обн. ДВ бр. 53/2004 г., понастоящем отменена/. Редът, установен в чл. 92 до чл. 102 от тази наредба, налага да бъде предоставена възможност на лицето, по отношение на което се извършва проверката да даде обяснения и възражения, както и събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад да бъдат разгледани на закрито заседание на комисията. Установеното от фактическа страна и анализът на горепосочените разпоредби налага извод, че обжалваното решение на ДКЕВР е издадено от компетентен орган /упражнена компетентност по чл. 22 ЗЕ/, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила. При извършената проверка на "ЧЕЗ Електро България" АД е изискана относимата информация и становище, като приетото след изготвен доклад на закрито заседание на комисията решение, съдържа подробни мотиви, по които е прието, че е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение и е приложим чл. 102, ал. 2 от Наредбата по чл. 60 ЗЕ. При постановяване на обжалвания акт обаче е допуснато противоречие и с приложимия материален закон и неговата цел, доколкото според чл. 102, ал. 2 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм.), ДКЕВР взема решение относно налагането на принудителни административни мерки по реда на ЗЕ, когато в резултат на проверката се установи нарушение, а при условие, че такова не е налице - преписката се прекратява. В случая не се установява допуснато от "ЧЕЗ Електро България" АД нарушение във връзка с подаденото от Антоанета Стоянова, заявление за пререгистрация на партида, нито да е прекратен сключения с Георги Стоянов договор за продажба на електрическа енергия. Решението на ДКЕВР е издадено в противоречие с приложимия закон и неговата цел, поради което следва да бъде отменено като незаконосъобразно и наместо това да бъде постановено друго - за прекратяване на преписката, образувана по жалбите, подадени от Георги Илиев Стоянов. С оглед изхода от спора и претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, ДКЕВР следва да бъде осъдена да му заплати сумата общо от 350 лв, представляваща сбор от размерите на изплатената по делото държавна такса и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение