Решение № 901 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5079/2012 г.

Решение № 901 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5079/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Янев 2007" ЕООД моли да бъде отменено решение № 49/10.01.2012 г. по адм. д. № 658/2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 161003670/6.12.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Прави довод за нищожност на РА поради нарушение на чл. 119, ал. 3 ДОПК. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли РА да бъде обявен за нищожен или да бъде отменен като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата против РА № 161003670/6.12.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който за периода 27.08.2007 г. - 31.12.2007 г. и 1.03.2008 г. - 30.04.2008 г. е определено задължение по ЗДДС 71 400,29 лв. с лихви по фактури на "БГ фууд" ЕООД, "Берк трейдинг" ЕООД и "Георгиев 2008" ЕООД на основание чл. 70, ал. 5, тъй като доставките на стоки и услуги не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните и е достигнал до обоснован извод за неоснователност на жалбата против РА. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Законосъобразно съдът е приел, че не следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за доставка на значителни количества стомана, бетон и тухли, след като не са представени доказателства за приемането им от получателя, нито за транспортирането им. Ревизираното лице е поддържало, че материалите са вложени в изграждане на огради, като вещото лице от техническата експертиза е дало заключение, че за изпълнение на оградите не са ползвани тухли. Доводът за ползван подизпълнител за изпълнение на оградите също е недоказан, след като подизпълнителят няма назначени работници, нито са събрани доказателства за наети работници по граждански договор. Подизпълнителят не разполага с необходимата механизация за изпълнение на изкопи и наливане на бетона в тях. Вещото лице е дало заключение също, че изпълнените на место огради изискват много по-малки количества стомана от фактурираните, а вложеният бетон надхвърля фактурираните количества. Представени са протоколи за отчитане влагането на бетона от 2007 г., а фактурите за доставката на бетона са от 2008 г. с посочена несъществуваща марка бетон. Представени са протоколи за приемане на изработени метални пана от ревизираното лице и бетонни основи за оградите, които не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Вещото лице е дало заключение, че протоколите за приемане на бетонните основи не представляват акт обр. 19, не съдържат количествено-стойностна сметка, както и протоколите за изработване на металните пана. При липса на тези данни обосновано съдът е приел, че приложените протоколи за приемо-предаване не установяват осъществяване на СМР и влагане в тях на фактурираните материали. Законосъобразен е изводът на съда, че за да признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, отразените в тях доставки следва да са осъществени - чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Правилен е изводът на съда за законосъобразно приложение на чл. 70, ал. 5 ЗДДС в РА. Обосновано съдът е приел, че съставените РА по чл. 122 ДОПК на доставчиците не съдържат констатации, касаещи спорните фактури. Неоснователен е и доводът за нищожност на РА поради издаването на акта от лице, участвало в ревизията. По чл. 119, ал. 1 - 3 ДОПК няма забрана за актосъставител да бъде определен орган по приходите, участвал в извършването на ревизията. Възражението, че така е ограничено правото на защита на ревизираното лице е неоснователно. След съставяне на ревизионния доклад ревизираното лице е подало възражение, което е обсъдено от актосъставителя при издаване на РА. Независимо от това ревизираното лице по правилата на ДОПК е имало възможност да изложи възраженията си и в жалбата по административен ред, както и в жалбата до съда. Доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото е неоснователен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,