Решение № 7018 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10833/2014 г.

Решение № 7018 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10833/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Борислав Иванов Балев, с. Софрониево, ул. "Стубел" № 6 срещу Решение № 275 от 06.06.2014 г. на Административен съд, гр. Враца, постановено по административно дело № 259/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Балев срещу Заповед № 89 от 21.02.2014 г. на началника на Районно управление "Полиция", гр. Оряхово, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "е" от Закона за движение по пътищата му е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство до представяне на сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност".

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът постановил решението си, без да отчете, че при извършената проверка от контролните органи е представена валидна застраховка "Гражданска отговорност", издадена на управлявания от него товарен автомобил във Великобритания. Същата е с начална дата 17.04.2013 г. и изтича на 16.04.2014 г. Проверката е направена на 17.02.2014 г., т. е. в срока на валидност на застраховката. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени наложената мярка.

Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно управление "Полиция", гр. Оряхово, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. За да направи извода си съдът се позовал на представеното удостоверение за застраховка на моторно превозно средство, от което според съда не може да бъде направен извод за вида на застрахователното събитие, което застрахователната полица покрива, нито че са налице хипотезите на чл. 259, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ). Този извод на съда предполага на жалбоподателя да се дадат указания на основание чл. 171, ал. 4 АПК, каквито съдът не дал. Изложеното обосновава извод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и основание за отмяна на съдебното решение.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Борислав Иванов Балев притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № 217596791, категория "В".

1. На 17.02.2014 г. около 16, 50 часа, по ул. "Георги Димитров" срещу автоспирката Балев управлявал товарен автомобил марка "Форд Транзит", с регистрационен № К 462 YOV, собственост на John Richard.

1. При извършена проверка контролните органи установили, че Балев управлява моторното средство без застраховка "Гражданска отговорност" или гранична застраховка.

1. За констатираното нарушение на чл. 315 КЗ бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 89. Актът бил връчен на Балев на 17.02.2014 г.

1. На 21.02.2014 г. началникът на Районно управление "Полиция", гр. Оряхово, издал Заповед № 89, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "е" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) наложил на Балев принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до представяне на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност".

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че след като описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка се установява административният орган, в условията на обвързана компетентност, е длъжен да наложи мярката. Приел, че Балев не доказал съществуването на валидна застраховка "Гражданска отговорност". От представеното в съдебно заседание удостоверение не може да се установи какъв е вида на застрахователното събитие, което застрахователната полица покрива. Представените доказателства не доказват, че е налице хипотеза по чл. 259, ал. 3 КЗ. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата на Балев.

Този извод на съда е неправилен.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Единственият довод, който сочи в подкрепа на това си твърдение е, че представеното на контролните органи и на съда удостоверение за застраховка на моторно превозно средство (certificate of motor insurance) удостоверява наличието на "Гражданска застраховка". Това доказателство съдът не ценил правилно и това довело до постановяването на неправилно съдебно решение.

Безспорно е, че съгласно чл. 223 КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определена в договора сума отговорността на застрахования за причинени от него вреди на трети лице (third party insurance). Съгласно чл. 249, ал. 1 КЗ застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите е задължителна. Съгласно чл. 259, ал. 1, т. 2 КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" е длъжно да сключи всяко лице, което управлява моторно превозно средство при влизане на територията на страната, когато няма валидна за страната застраховка. Касаторът твърди, че не попада в тази категория водачи, защото има валидна застраховка. Действително, видно от представеното по делото удостоверение за застраховка на моторно превозно средство (certificate of motor insurance) за процесния автомобил има сключена застраховка. Удостоверението или сертификата, са документи, които удостоверяват сключен застрахователен договор - чл. 184, ал. 1 КЗ, но в случая, от представения от касатора сертификат не може да се установи вида на сключената застраховка. С оглед на това съдът следвало, в изпълнение на задължението си по чл. 171, ал. 1 АПК да укаже на страната, че за обстоятелство от значение за делото не сочи доказателства. Неизпълнението на това задължение е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото нормата на чл. 171, ал. 1 АПК е съществена за правилността на решението. Тя е гаранция за изпълнение на конституционното задължение на съда да осигури установяването на истината по делото - чл. 121, ал. 2 от Конституцията. Нарушаването й създава вероятност, че решението е неправилно. Тази вероятност оправдава отмяната на решението, защото разрушава изискването за сигурност, че фактическите констатации на съда са истински.

Изложеното прави възражението на касатора за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на процесуалните правила основателно. Съдът следва да отмени обжалваното решение и да върне делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на касатора в настоящото производство, че представените от него доказателства по делото безспорно установяват наличието на сключена застраховка, но не доказват по безспорен начин нейния вид.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд