Решение № 3392 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11256/2019 г.

Решение № 3392 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11256/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационната жалба на Директор на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – С., против Решение № 1490/16.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1289/2019 г. по описа на Административен съд – В. с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 0340419 от 22.04.2019 г., издадена от Директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С. С доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Кайрос - 1" ЕООД против оспорената заповед, както и да му се присъдят направените разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Кайрос - 1" ЕООД, не взема становище по същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е била Заповед № 0340419/22.04.19 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - С., с която е наложена на "Кайрос - 1" ЕООД ПАМ запечатване на търговски обект - ресторант "Качамак", находящ се в гр. С., ул. "Н. Р., .№... и забрана достъпа до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "д" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена на търговеца за нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - чл. 3, съгласно която следва да се съхранява книгата за дневните финансови отчети за текущата година. За да отмени процесната заповед за наложена ПАМ първоинстанционният съд е приел, че мотивите на оспорената заповед относно констатирано нарушение не съответстват на констатациите в Протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0392652 от 22.03.2019 г. за извършена такава в обекта, въз основа на който е издадена ПАМ. Съдът е посочил, че от констатациите в цитирания протокол се установява, че управителят на дружеството И. Пенов на 28.03.19 г. е представил книга за дневните финансови отчети за текущата 2019 г., както и свидетелство и паспорт на ФУ. Посочено е още, че мотивите на оспорената заповед противоречат и на констатациите в представения АУАН № F479178/28.03.19 г., че в книгата за дневни финансови отчети за текущата 2019 г. на монтираното в обекта ФУ не е вписан крайният и начален номер на заверен кочан с касови бележки. Съдът е отбелязал, че ПАМ е издадена на 22.04.2019 г., след като търговецът е представил на проверяващите книгата за дневните финансови отчети за 2019 г. Прието е, че в акта за налагане на мярката не са изложени мотиви относно необходимостта от прилагането й и за предотвратяване извършването на какви нарушения е приложена. Според съда наложената ПАМ е в противоречие с целта на закона, тъй като с представянето на книгата за финансови отчети от страна на управителя е изпълнена и целта за която ПАМ се налага. Така постановеното решение е правилно, като краен резултат. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или условията за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи на управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролната лента на електронен носител. В заповедта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - чл. 3, съгласно която следва да се съхранява книгата за дневните финансови отчети за текущата година. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Следва да се посочи, че неточно е прието от административния съд, че фактическите основания, на които е издаден акта са в противоречие с констатациите на протокола при извършена проверка в обекта на 22.03.2019 г. От съдържанието на същия ПИП, обективирал резултатите от извършената проверка в процесния обект на дата 22.03.2019 г., както е приел и касаторът в издадената от него Заповед, е отразено именно неизпълнение на задължението за съхраняването в търговския обект на коментирания тук документ, конкретно към дата 22.03.2019 г., с който релевантен факт е свързано и проявлението на чл. 186, ал. 1 б. "д" от ЗДДС. Безспорно от друга страна обаче, е че точно е възприето от фактическа страна от състава на съда, че в последствие на 28.03.2019 г. се е явил пред проверяващите органи представител на дружеството и са били представени книга за дневните финансови отчети за текущата 2019 г., както и свидетелство и паспорт на ФУ /така отразеното на последната страница от същия ПИП, обективиращ резултата от последващите действия на органите по приходите от дата 28.03.2019 г. /. Следва да се посочи, че в мотивите на Заповедта, касателно определяне продължителността на срока на приложената ПАМ, действително административният орган е изложил съображения, че въпросната "липса" и "несъхраняване в обекта на Книгата на дневните финансови отчети" е установена в хода на проверка извършена "на 28.03.2019 г. за времето от 16. 00 ч. до 17. 00 ч. на 28.03.2019 г. ", но това не променя изложените по-горе факти. От друга страна настоящият касационен състав преценя като законосъобразни изводите на административния съд за отмяна на оспорената ЗПАМ, поради следните съображения. Макар и съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява към момента на издаването му, то не могат да не бъдат релевирани и последващите законодателни промени, през призмата вкл. и на преценката за спазване целта на закона при прилагането на ПАМ. Оспорената пред Административен съд – В. ЗПАМ е издадена на 22.04.2019 г., към която нормата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. е със следното съдържание: "лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект:... 4. книгата за дневните финансови отчети за текущата година, с изключение на случаите по чл. 11, ал. 3 и чл. 14, ал. 3". Посочи се по-горе неизпълнението на това задължение – за съхранение на книгата за дневни финансови отчети в проверявания обект, безспорно е установено от касатора, като до извод за противното /обратно на възприетото от състава административния съд/ не може да доведе представянето й в последствие на проверяващите органи, доколкото това не е равнозначно на изпълнение на задължението за съхраняването й в търговския обект. С изменението с ДВ бр. 75 от 2019 г. обаче посочената правна норма е придобила следното съдържание: "Лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект:... 4. книгата за дневните финансови отчети за текущата година – за лицата, използващи ЕСФП, с изключение на случаите по чл. 11, ал. 3, чл. 14, ал. 3 и чл. 39, ал. 3". Това изменение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. с ДВ бр. 75 от 2019 г. кореспондира вкл. и с измененията на чл. 39, ал. 1 и ал. 5 от същия подзаконов нормативен акт, съгласно Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., обн. в ДВ бр. 52 от 02.07.2019 г. По делото не се спори, че макар и ответникът по касация безспорно да попада в кръга от лица по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., то той не е "лице, използващо ЕСФП". Или считано от казаното изменение на приложимото правило за поведение /това по чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. / е отпаднало задължението за лицата по чл. 3, извън тези които използват в дейността си ЕСФП, да съхраняват в стопанисваните от тях търговски обекти книгата за дневните финансови отчети. ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "д" от ЗДДС – при неспазване реда за съхранение на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства, безпротиворечиво Върховният административен съд приема, че се налага с преустановителна и превантивна цел. Или в случая следва да се приеме, че при настъпилата законодателна промяна налагането на ПАМ е абсолютно безпредметно, тъй като приложената ПАМ не може да осъществи функциите, предвидени в чл. 22 ЗАНН, а именно - предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Ако така приложената ПАМ цели преустановяване извършването на нарушението и предотвратяване извършването на други нарушения от същия вид /при съобразяване застъпеното от проф. К. Лазаров становище е, че като всяка мярка на административна принуда ПАМ също като наказанията преследва предупредителни и превъзпитателни цели като подтикват към изпълнение на неизпълнените задължения /"Принудителни административни мерки", издание на "С. Н." АД, С., 2017 г., стр. 82 – стр. 83//, то тя не би могла да постигне тези свои цели и налагането й се явява безпредметно, тъй като с изменението на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., задължението за съхраняване в стопанисвания обект на книгата за дневните финансови отчети е отпаднало в случаи като процесния. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. От ответника по касация не е поискано присъждането на разноски, а на касатора такива не се дължат, предвид изхода на правния спор. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1490/16.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1289/2019 г. на Административен съд - В.. Решението не подлежи на обжалване.