Решение № 443 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8322/2008 г.

Решение № 443 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8322/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба Петър Митов Топалски против решение по адм. д. № 999/2008 г. по описа на АС София- град. Иска отмяна поради неправилност. Твърди, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, защото делото не е спряно до приключване на наказателното дело, в което да се установи авторството на деянието, вменено му като дисциплинарно нарушение. Не са развити други правни доводи и не е посочено друго касационно основание. Ответната страна Директорът на НС "ПБЗН" МВР, на чието място е конституиран министърът на вътрешните работи на основание § 108 от ПЗР на ЗИДЗ МВР, чрез процесуалният представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Нарушени са етични правила за поведение, защото служителят е управлявал МПС след употреба на алкохол, което обстоятелство е установено при обсъждане на всички събрани доказателства. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството е по жалбата на касатора против заповед № ЗД-40/ 24.01.2008 г. на Директора на НС "ПБЗНР" МВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата, като е прието, че е доказано извършване на дисциплинарно нарушение, изразяващо се в управление на МПС в извънработно време, но след употреба на алкохол, което нарушава заповед № Iз-1161/ 28.07.2006 г. на министъра на вътрешните работи и т. 7, т. 8 и т. 17 от Етичния кодекс за поведение на служители в МВР. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 182, ал. 1, б. "г" от ГПК (отм.) съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решаването по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск. По делото няма данни да има образувано в същия или друг съд дело, спорът по който да има преюдициално значение. Представеното постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка на неотклонение от 26.02.2008 г. на ОСлС Враца не доказва съществуването на дело и основанието на чл. 182, ал. 1, б. "г" от ГПК. Това обстоятелство не се доказва и пред касационната инстанция. Съдът е обсъдил представените с административната преписка доказателства, които съобразно чл. 39 от АПК представляват обяснения, сведения, писмени доказателства и други средства, които не са забранени от закона. При съпоставка и анализ на неоспорените чрез възражения от служителя констативни протоколи по ЗДП за настъпилото ПТП, медицински експертизи, негови обяснения пред очевидци, обяснения на лицето Огнян Николов Огойски (съдържащи противоречия за марка и модел на автомобила, начина на извършване на ПТП и състоянието му след това), е направен обоснован извод, че на 16.11.2007 г. след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 2, 33 промила, е извършил ПТП, което обстоятелство е станало известно на служителите в МВР, съд и прокуратура и уронва престижа на службата. При установената фактическа обстановка за управление на МПС след употреба на алкохол, са законосъобразни правните изводи на съда, че е налице нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2 от ЗМВР и има основание за уволнение по чл. 226, т. 6 вр. с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Макар и да няма развито касационно оплакване за материална незаконосъобразност, съдът на основание чл. 218, ал. 2 от АПК е длъжен да се произнесе служебно. Тежко нарушение на служебната дисциплина, за което задължително се налага дисциплинарно уволнение, представляват деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. На 8.12.2006 г. жалбоподателят е запознат с Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който в т. 17 забранява управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 6 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните се и задължения и извън установеното работно време. Етичният кодекс възпроизвежда заповед № Iз-1161/ 28.07.2006 г. на министъра на вътрешните работи за търсене на дисциплинарна отговорност от служители на МВР при управление на МПС след употреба на алкохол. Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение