Решение № 2593 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2479/2016 г.

Решение № 2593 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2479/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален строителен надзор (ДНСК) против решение № 8044 от 18.12.2015 г., постановено по адм. дело № 8986/2013 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ) в производство по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на решението като незаконосъобразно в частта, с която искът за обезщетение, предявен от В. Г. Т., е уважен за разликата от 5400 лева до 6300 лева. О. Т. оспорва касационната жалба като неоснователна. Подал е частна жалба срещу разпореждането на АССГ от 13.01.2016 г., с което е оставена без разглеждане молбата му с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на същото решение в частта му за разноските, които е осъден да заплати на ДНСК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а частната жалба е основателна. Настоящата инстанция счита, че производството по оспорване на първоинстанционното решение е процесуално допустимо. За да се произнесе по същество, съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. В случая съдебното решение, с което е отменена като незаконосъобразна заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Точев е влязло в сила на 10.11.2014 г. Към тази дата определеното от органа по назначаването основно възнаграждение за длъжността началник на Регионален отдел "Национален строителен контрол" - Б., съгласно утвърденото длъжностно разписание в ДНСК, е в размер на 1050 лева. При тези данни и като е съобразил обстоятелството, че ищецът не е работил по трудово или служебно правоотношение по време на претендирания шест месечен период (от 22.03.2013 г. до 22.09.2013 г.), съдът правилно е уважил иска за сумата 6300 лева Неоснователно е възражението на касатора, че АССГ е следвало да присъди на Точев обезщетение в размер на 5400 лева на базата на заповед № РД-15-0266/19.11.2014 г., с която е възстановен на длъжността по реда на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл и му е определена основна месечна заплата в по-малък размер - 900 лева. Текстът на изречение първо от чл. 104, ал. 1 от ЗДСл не дава основание за подобно тълкуване и законосъобразно съдът в случая е взел предвид не индивидуално определената на служителя заплата, а тази за съответната длъжност към момента на признаване на уволнението за незаконно. Следователно касационната жалба на ДНСК се явява неоснователна и решението в оспорената му част следва да се остави в сила. Що се отнася до частната жалба, същата е основателна. По действащия ГПК, субсидиарно приложим съгласно чл. 144 от АПК, решението на съда в частта за разноските не може да бъде предмет на самостоятелен съдебен контрол. Приложим е чл. 248, ал. 1 от ГПК и в случая на 11.01.2016 г. е подадена молба от Точев за изменение на постановеното решение в тази му част. Незаконосъобразно искането е оставено без разглеждане при представен по делото списък за разноските по чл. 80 от ГПК (л. 157). Затова разпореждането от 13.01.2016 г. следва да се отмени, като делото се върне обратно на АССГ за разглеждане и произнасяне по молбата. При този изход на делото основателно е искането за присъждане на разноски в полза на ответника по касация, поради което следва да се осъди ДНСК да му заплати сумата 600 лева за касационното производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,