Решение № 19 от 14.3.2023 г. на ВКС по г.д. № 20238002100140/2023 г.

Производството е с правно основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от В. Е. Б. от гр.София молба за отмяна с вх.№ 263127 от 20.10.2022г. на влязлото в сила на 20.03.2020г. решение № 696 от 8.11.2019г. по гр.д. № 1536/2019г. на Районен съд Монтана, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от него иск против „Берг Монтана Фитинги“ ЕАД гр.Монтана с правно основание чл.74, ал.1 КТ за обявяване за недействително на допълнително споразумение № 61 от 3.06.2019г. към трудов договор № 265 от 18.07.1994г. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, представяйки множество подадени от него жалби – до Директора на Дирекция „Правно осигуряване на инспекционната дейност“ ИА ГИТ, до Министъра на труда и социалната политика, до Директора на Дирекция ПОИД, до Управителя но НОИ, до Директора на РЗИ Монтана, до Изпълнителния директор на НАП, до председателя на ТЕЛК Монтана, до Изпълнителния директор на Медицински надзор, до председателя на Национален съвет по медицинска експертиза, съответно постъпилите отговори по тях, както и Протокол за извършена проверка № 440/18.07.2019г., изпратени от молителя сигнали и заявления и получените от тях отговори. В проведеното открито съдебно заседание молителят се явява лично и поддържа молбата си, която желае да бъде уважена. Акцентира на изразеното от Главна инспекция на труда становище, което счита, че установява наличие на допуснато от работодателя нарушение на закона при сключване на споразумение № 61 от 3.06.2019г. към трудовия му договор. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна. Срещу подадената молба за отмяна е постъпил писмен отговор от „Берг Монтана Фитинги“ ЕАД, представляван от изпълнителния директор Илиев, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че изложените в молбата за отмяна оплаквания преповтарят тези, които вече са били предмет на обсъждане от съда при постановяване на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Освен това, представените доказателства не са „нови“ по смисъла на закона, защото страната е могла да се снабди с тях и при разглеждане на делото. Намира и че същите са без значение за изхода на спора. Това становище поддържа и в проведеното открито съдебно заседание. Претендира по списък направените разноски в размер на 852лв., реалното извършване на които удостоверява с представени фактура и платежно от 2.11.2022г. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира подадената молба за неоснователна поради следното: Отмяната е специално и извънинстанционно производство, уредено в глава 24 ГПК като процесуален способ, регламентиран извън предвидената в ГПК три инстанционна система за разглеждане на граждански и търговски дела по същество. В него не се извършва преценка, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК за правилност на съдебният акт, чиято отмяна се иска, а се проверява дали е налице /или не/ конкретно посоченото от молителя основание за отмяна по чл.303 или чл.304 ГПК. В случая молителят се позовава на основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради което дължи комулативното установяване на следните предпоставки: 1.наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, 2. тези нови обстоятелства или нови писмени доказателства да са от съществено значение за делото и 3. същите да не са могли да му бъдат известни при решаването или да са му били известни, но с тях да не е могъл да се снабди своевременно. След извършена преценка, настоящият съдебен състав намира, че никоя от посочените предпоставки не е налице. Молителят нито твърди, нито установява наличие на обстоятелство, което да е съществувало преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, което да не му е било известно, като незнанието му да се дължи на обективни причини. Писмените документи, които той представя също не установяват наличие на подобно обстоятелство. Същите не могат да имат значение на доказателства по делото, защото обективират становища на административни органи. Решаващо за неоснователността на подадената молба за отмяна е обстоятелството, че така представените от молителя документи - жалби до гореизброените административни органи и дадените от тях принципни отговори, на които той се позовава, не са доказателства от съществено значение за делото, приключило с решението, чиято отмяна се иска. Разгледаното производство е с правно основание чл.74, ал.1 КТ, като е бил отхвърлен като неоснователен предявеният от В. Б. иск за приемане на установено, че сключеното между него и „Берг Монтана Фитинги“ ЕАД допълнително споразумение № 61 от 3.06.2019г. към трудов договор № 265 от 18.07.1994г. е недействително поради противоречие със закона и с добрите нрави, поради заобикаляне на закона и при злоупотреба с право. Касае се за иск за обявяване недействителност на трудов договор, която предполага наличие на тежък порок и за която компетентност да я обяви има само съдът. Затова изразените от посочените административни органи становища /включително и това на Главна инспекция на труда/, които са принципни, без да обсъждат конкретни факти, не само, че не са от съществено значение, но и са ирелевантни. Тяхното съобразяване, дори и да бяха релевирани по делото, по никакъв начин не би се отразило на изхода на спора. Освен това, всички представени от молителя документи са такива, че с тях – той е могъл да се снабди своевременно. /Този извод не се промяна от факта, че на молителя му е отнело време да се снабди с тях, ползвайки реда по Закона за достъп до обществена информация, доколкото той е разполагал с други процесуални възможности в хода на висящото производство/. Съобразно изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски. В случая те са за адвокатско възнаграждение, в размер на 852лв., съобразно удостовереното с представените фактура и платежно от 2.11.2022г. Този размер е под минималния размер, определен в чл.9, ал.4, изр.1 от Наредба № 1/2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения /който за процесуално представителство в производство по отмяна на влязло в сила решение не може да е по-малко от 1000 лв./, поради което направеното възражение за прекомерност от страна на молителя, не е възможно да бъде уважено. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение