Решение № 71 от 5.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 246/2018 г.

Решение № 71 от 5.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 246/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Р. Д. А. чрез защитника му адв. В. К. срещу решение № 534 от 01.12.2017 г., постановено по внохд № 1093/17 г. на Софийски апелативен съд, НО - IV с-в. В жалбата се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Като нарушение на закона се изтъква постановяването на осъдителна присъда при липса на доказателства, подкрепящи обвинението. Според жалбоподателя са останали неизяснени действията на извършителя и начинът на отнемане на вещта, както и намерението за присвояване на синджира. За съществено нарушение на процесуални правила касаторът счита нарушаването от първоинстанционния съд на принципа за равнопоставеност на страните с даването на възможност за двукратно изменение на обвинението, с което съдът е манифестирал и предубеденост. С отказа да бъдат събрани поискани от защитата доказателства се твърди, че е нарушено правото на защита. Наложеното наказание се поддържа, че е явно несправедливо доколкото не са изложени конкретни съображения за определянето му в рамките на средния, предвиден за престъплението размер. Настоява се за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, като подсъдимият бъде признат за невинен и се отхвърли предявеният граждански иск. В съдебното заседание на касационната инстанция адв. К. поддържа жалбата, като излага подробни съображения по наведените касационни основания. Гражданският ищец Г. Р. и законният й представител Р. Р. (родител) молят решението на апелативния съд да се потвърди. Същото становище изразява и процесуалният представител на гражданския ищец - адв. Д. Г.. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да се остави в сила. В последната си дума подсъдимият Р. А. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 182 от 28.06.2017 г. по нохд № 5089/16 г. на Софийски градски съд, НО - 22 с-в, подсъдимият Р. Д. А. е признат за виновен в това, че на неустановена дата за времето от 25.02.2016 г. до 05.03.2016 г. за времето от 15,00 до 15,30 ч. в [населено място], в близост до гара "П. ", отнел чужда движима вещ /златен синджир - 14 карата, 18 грама, на стойност от 1170 лв./ от владението на Г. Р. Р., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и грабежът представлява опасен рецидив, поради което и за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1-ва, пр. 1-во, вр. чл. 29, ал. 1, б. "А" и "Б", вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание от осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изпълнение на наказанието. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия до датата на постановяване на присъдата. В тежест на подсъдимия е възложено заплащането на направените разноски по делото. С същата присъда подсъдимият Р. А. е осъден да заплати в полза на Г. Р. Р. сумата от 1170 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. В частта относно претенцията за неимуществени вреди гражданският иск е отхвърлен като недоказан. По жалба на подсъдимия е образувано внохд № 1093/17 г. на Софийски апелативен съд, НО - 4 с-в. С решение № 534 от 01.12.2017 г. въззивният съд изменил първоинстанционната присъда, като оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК и я потвърдил в останалата част. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Налице е касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което жалбата се явява основателна, но не по изложените в нея съображения. В първото по делото заседание на Софийския градски съд на 16.01.2017 г., в което е даден ход на делото и на съдебното следствие, е формиран съдебен състав с участието на председател Н. М. и съдебни заседатели Н. Ч. и В. Б.. В същия състав съдът е заседавал на 24.02.2017 г.; 22.03.2017 г. и 30.05.2017 г. При проведените на посочените дати съдебни заседания са събирани гласни доказателства и са изслушани заключения на назначените по делото експертизи. В съдебното заседание на 28.06.2017 г. съдебното следствие е приключено и е даден е ход на съдебните прения. Видно от съдебния протокол, съставът на съда в това съдебно заседание се състои от председател Н. М. и съдебни заседатели Г. А. и Г. И.. При постановяването на присъдата е участвал съдебен състав с председател Н. М. и съдебни заседатели Надежда Ч. и В. Б.. Така очертаното процесуално развитие на делото налага извод за допуснато нарушение на принципа за неизменност на състава на съда, регламентиран в чл. 258, ал. 1 от НПК. В отделните стадии на съдебното производство са участвали различни съдебни заседатели, като заседателите, участвали в постановяването на присъдата не са присъствали при прочитане на документите по чл. 283 от НПК и при съдебните прения. В практиката на ВС на РБ и ВКС трайно е прието, че в този случай съставът на съда е незаконен - р. № 435 от 3.XI. 1994 г. по н. д. № 345/94 г., I н. о. на ВС; р. № 224 от 17.IV. 1995 г. по н. д. № 115/94 г., II н. о. на ВС; р. № 595 от 28.09.2004 г. на ВКС по н. д. № 171/2004 г., II н. о.; р. № 702 от 10.01.1998 г. на ВКС по н. д. № 673/1997 г., II н. о.; р. № 103 от 16.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 707/2009 г., I н. о. и др. Допуснатото нарушение на процесуални правила, освен че е съществено, е от категорията на абсолютните такива, визирани в нормата на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. Тъй като това нарушение е допуснато при първоинстанционното разглеждане на делото, на отмяна подлежи както присъдата, така и въззивното решение. Предвид обстоятелството, че присъдата е постановена от незаконен състав, изложените в жалбата доводи не подлежат на обсъждане по същество. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, ВКС, I НО,