Решение № 4683 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7797/2019 г.

Решение № 4683 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7797/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на И. Асенова от [населено място] срещу решение № 365 от 22.05.2019 г., постановено по адм. д. № 506/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково. Релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост, изтъкват се доводи за настъпили в хода на съдебното производство предпоставки за реализиране на спорното право на касатора. Иска се отмяна на решението и връщане на делото на пенсионния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите, изложени от първоинстанционния съд. Претендира присъждане на сторените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и депозит за вещо лице и разноски за държавни такси. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – Хасково е отхвърлил жалбата на И. Асенова от [населено място] против решение № 1012-26-89-1 от 3.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/2140-26-181/28.02.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Хасково, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед изхода на спора, първоинстанционният съд е присъдил разноски в полза на ТП на НОИ - Хасково. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. При преценка на събраните доказателства и изложените в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема следното: Решението е правилно. По делото е установено, че И. Асенова е подала заявление с вх. № 2113-26-2280/01.11.2017 г. до директора на ТП на НОИ - Хасково, с което е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са представени документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. С разпореждане № [ЕГН]/2140—26-181/28.02.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 68, ал. 1-3 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/ и чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя И. Асенова. Прието е, че към датата на подаване на заявлението - 1.11.2017 г., осигурителният стаж на жалбоподателя за периода от 20.03.1984 г. до 1.01.1993 г., на заеманите от същата длъжности "телефонистка" и "телефонист МТН" и осигурителният й стаж на длъжности "телефонист МТН" и "телефонист вътрешни съобщения" (по-надолу посочвани само като "телефонист"), за периода от 1.01.1993 г. до 31.12.1999 г., е зачетен от трета категория труд, тъй като не са налице доказателства, че попада в хипотезата на т. 56 от отменения и действал до 31.12.1999 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/, съгласно който, от втора категория е трудът на: телефонисти, обслужващи 100 и повече поста в т. п. станции и българските държавни железници. Прието е, че за първия период не е посочено жалбоподателят да е обслужвала 100 и повече поста, а в предадените от осигурителя в ТП на НОИ - Хасково разплащателни документи и заповеди, свързани с трудовата дейност за втория посочен период, няма информация колко поста е обслужвало лицето И. Асенова. Административният орган е приел, че осигурителният стаж на Асенова от трета категория труд е 34 г., 10 м. и 27 дни, а възрастта на лицето към 1.11.2017 г. е [години] г. [месеца] м. и [дни] дни. Изложено е, че същата не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1, 2 и ал. 3 от КСО за отпускане на пенсия, тъй като няма придобит изискуем осигурителен стаж и навършена през 2017 г. възраст 61 г., респ. 66 г. Посочено е, че на жалбоподателя не се полага лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и по условията на първа или втора категория, съгласно чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО, тъй като освен липсата на изискуемия осигурителен стаж, няма и сбор от осигурителен стаж и възраст 94, а има 89. С решение № 1012-26-89-1 от 3.05.2018 г. директорът на ТП на НОИ - Хасково е отхвърлил като неоснователна подадената от И. Асенова жалба срещу разпореждането, като е приел, че И. Асенова не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и не може да се ползва от разпоредбите на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 КСО, тъй като няма доказан категориен труд за периода 20.03.1984 г. - 31.12.1999 г. По делото са изслушани съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза, които са приети и неоспорени от страните и е извършен разпит на свидетели. Решението на Административен съд - Хасково е постановено при правилно прилагане на закона. Изложените в жалбата на касатора аргументи за противното не могат да бъдат споделени. В хода на съдебно-административното производство пред инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт, постановен от административния орган и на обуславящите го такива, са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и приложимата правна уредба по КСО и отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, като в съответствие с тях е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Правилен е изводът на съдът, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия, по отношение на касатора не е наличен осигурителен стаж и възраст, посочени като основание в чл. 68, ал. 1, ал. 2, и ал. 3 за предоставяне на пенсия. В конкретния случай не са налице и всички, кумулативно изискуеми, предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на друго основание - чл. 69б, ал. 2 от КСО (редакция, изм. ДВ, бр. 99/2017 г., в сила от 1.01.2018 г.), съгласно която, лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените. Според т. 2 на същата разпоредба, от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. Безспорно е установено, че при подаването на заявлението, И. Асенова е била на възраст от [години] години, [месеца] месеца и [дни] дни. Основният предмет на развилия се пред първоинстанционния съд спор касае категорията на зачетения от административния орган осигурителен стаж - 15 години, 09 месеца и 11 дни за периода 20.03.1984 г. - 31.12.1999 г., положен от И. Асенова на длъжност "телефонист", признат от пенсионния орган за трета категория труд. Обсъдени са приложените доказателства, както и събраните гласни доказателства, ведно със заключението на вещото лице - поотделно и в тяхната съвкупност, като административният съд е направил обоснован извод, че в спорния период от 20.03.1984 г. - 31.12.1999 г., положеният от И. Асенова труд на длъжност "телефонист", неправилно е признат от административния орган за трета категория труд, вместо за втора категория труд, при условията на т. 56 от ПКТП (отм.);. Категорично вещото лице е установило, че в процесния период всяко едно работно място /телефонист/ в Комбината по съобщения в гр. Хасково е обслужвало повече от 100 поста, т. е. извършеният от Асенова като телефонист труд попада в обхвата на т. 56 от ПКТП (отм.);. След като първоинстанционният съд е установил, че част от приетия от пенсионния орган осигурителен стаж на жалбоподателя трябва да се зачете не като труд от трета категория, а като такъв от втора категория, съдът правилно е изследвал дали са налице кумулативно предвидените в чл. 69б, ал. 2 от КСО предпоставки за придобиване право на пенсия, а именно: лицата да са работили 15 години при условията на втора категория труд; жените да са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца, която от първия ден на всяка следваща календарна година се увеличава с по 4 месеца, съгласно чл. 69б, ал. 2, т. 2 от КСО и да имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените. Видно от заключението на назначената от съда съдебно-икономическа експертиза, със задача да бъде изчислен сборът от възраст и осигурителен стаж на жалбоподателя при осигурителен стаж в размера, зачетен от пенсионния орган, в случай, че част от този стаж, а именно положеният за периода от 20.03.1984 г. до 31.12.1999 г. труд бъде приет за такъв от втора категория, вещото лице е изчислило общ осигурителен стаж на И. Асенова от 38 години, 10 месеца и 1 ден, и общ сбор от осигурителен стаж и възраст – 93 години, 01 месеца и 20 дни. Заключението не е оспорено от страните и по делото е установено несъмнено, че към датата на подаване на заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, И. Асенова не е имала сбор от осигурителен стаж и възраст 94. Липсата на такъв сбор е пречка по действащата редакция на чл. 69б, ал. 2 от КСО за реализирането на претендираните от И. Асенова осигурителни права, което законосъобразно е възприето от първоинстанционния съд. Правилно в процесното решение съдът е приел, че жалбоподателката не е имала право на пенсия нито към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия, нито към момента на постановяване на разпореждането, с което й е отказано отпускането на такава, както и към датата на потвърждаването му от директора на ТП на НОИ - Хасково. Законосъобразен и обоснован е изводът на Административен съд -Хасково, че с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон следва да се преценява към момента на издаването му. В конкретния случай безспорно е установено, че към този момент жалбоподателката не е отговаряла на условията за отпускане на претендираната от нея пенсия. Следователно необосновани са оплакванията на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд неправилно не е обсъдил и взел предвид, че в рамките на развилото се съдебно производство, по-конкретно за периода от 20.07.2018 г. до датата на постановяване на процесното съдебно решение, вече са се реализирали всички предпоставки по чл. 69б, ал. 2 КСО за отпускане на заявената към 1.11.2017 г. пенсия в полза на И. Асенова. Настоящата инстанция изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, че съдът не следва да обсъжда и да се произнася кога и дали междувременно при висящност на съдебния спор, са настъпили изискуемите основания за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, които не са били налични към момента на иницииране и приключване на административното производство. Жалбоподателят може да предприеме действия по установяването на факти от значение за признаване на правото му на пенсия пред пенсионния орган в рамките на ново административно производство. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. С оглед на направеното от касатора искане за присъждане на сторените по делото разноски пред две инстанции за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. пред първоинстанционния съд и 500 лв. пред настоящата инстанция, държавна такса в размер на 30 лв. и депозит за вещо лице в размер на 120 лв., съдът намира същото за неоснователно. В конкретния случай, проведеното от Асенова оспорване, както пред Административен съд – Хасково, така и пред касационната инстанция, не е довело до отмяна на административния акт. При това положение и по аргументи от чл. 143, ал. 4 и чл. 143, ал. 1 АПК, съдебни разноски не са дължими. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,