Решение № 5362 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10656/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалби на Р. М. Й., чрез процесуалния й представител, срещу решение 7736/25.07.2024 г., постановено по адм. дело 2514/2023 г. по описа на Административен съд Варна. С оспореното решение Административен съд Варна е оставил без разглеждане жалбата на Р. М. Й. против Заповед ЗП-44/05.10.2023г. на заместник кмета на община Аксаково, с която е одобрено изменение на действащия Подробен устройствен план план за регулация и застрояване (ПУП ПРЗ) в обхвата на УПИ IX-5, кв. 1 по плана на [населено място], общ. Аксаково, обл. Варна, (ПИ с идентификатор 21988.501.5 по КК на [населено място]), в частта, с която са обособени 24 УПИ за жилищно строителство, един УПИ за малка ПОСВ и инж. инфраструктура , и един УПИ за БКТП , обслужвани от новопроектирана улично-алейна мрежа с о.т.206 до о.т.216, и е прекратил производството по делото в тази му част. Със същото решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Р. М. Й., против Заповед ЗП-44/05.10.2023г. на замаместник кмета на община Аксаково, с която е одобрено изменение на действащия ПУП ПРЗ в обхвата на УПИ IX-5, кв. 1 по плана на [населено място], общ. Аксаково, обл. Варна, (ПИ с идентификатор 21988.501.5 по КК на [населено място]), в частта относно новопроектирания УПИ ХІІІ-5 за озеленяване . В касационната и частната жалби касаторът Й. твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска оспореното решение да бъде отменено. Ответникът - заместник кмета на община Аксаково, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната и частната жалби. Претендира присъждане на юрисконсултко възнаграждение и представя списък. Прави възражение за размера на адвокатското възнаграждение в случай, че същото надвишава минималния размер по Наредба 1/2024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът Хотелско мениджърска компания ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната и частната жалби и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция по приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност както на касационната жалба, така и на частната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Касационната и частната жалби са подадени в преклузивния срок, от лице, адресат на решението и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационната и частната жалби са неоснователни. За да постанови оспореното решение Административен съд Варна е приел, че подадената от Р. М. Й. жалба срещу Заповед ЗП-44/05.10.2023г. на заместник кмета на община Аксаково е недопустима, в частта, с която са обособени 24 УПИ за жилищно строителство, един УПИ за малка ПОСВ и инж. инфраструктура , и един УПИ за БКТП , обслужвани от новопроектирана улично-алейна мрежа с о.т.206 до о.т.216, тъй като не е налице правен интерес по смисъла на чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ за жалбоподателката. В останалата част, съдът е приел, че жалбата на Й. е допустима, но само по отношение на предвиденият с плана за изменение нов УПИ ХІІІ-5 за озеленяване в частта от заповедта досежно новопроектирания УПИ ХІІІ-5 за озеленяване , с който имотът на жалбоподателката (УПИ VІ-6) има обща граница. Извел е извод, че в тази част е налице промяна на предназначението, тъй като с предходния ПУП-ПРЗ процесния имот УПИ IX-5 е бил отреден изцяло за жилищно строителство. Приел е, че оспорената заповед в тази й част е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че са спазени изискванията на ЗУТ по отношение последователност на приеманите актове и съгласувания в хода на административното производство. Първоинстанционният съд след подробен анализ на относимите правни норми е извел извод, че заповедта на заместник кмета на община Аксаково в оспорената част е постановена при правилно приложение на материалния закон и е съобразена и с целта на закона, тъй като отреждането на УПИ ХІІІ-5 за озеленяване не предполага спазването на каквито и да било нормативно установени критерии и ограничения относно размери, лице, площ, форма, вид на озеленяването или друго. Приел е също, че отреждането на УПИ ХІІІ-5 за озеленяване не противоречи на устройствените показатели на кв. 1, попадащ в устройствена зона Жм (за жилищно малкоетажно) застрояване. Въз основа на това съдът е обосновал извод за неоснователност на жалбата срещу Заповед ЗП-44/05.10.2023г. на заместник кмета на община Аксаково в оспорената й част и я е отхвърлил. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. Законосъобразен е изводът на Административен съд Варна, че жалбата на Й. е допустима на основание чл. 131, ал. 2, т 4 ЗУТ само по отношение на предвиденият с плана за изменение нов УПИ ХІІІ-5 за озеленяване , с промяна предназначението на част от УПИ IX-5. След съобразяване разпоредбите на ЗУТ и становището на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, съдът достига до правилен и обоснован извод, че собствения имот на Р. М. Й. УПИ VІ-6 граничи с предвидения с плана за изменение нов УПИ ХІІІ-5 за озеленяване , като именно в тази част е налице промяна на предназначението, тъй като с предходния ПУП-ПРЗ УПИ IX-5 в цялост е бил отреден за жилищно строителство. Съдът правилно е приел, че в останалата й част жалбата е недопустима, тъй като от доказателствата по делото не се установява Й. да е от кръга на заинтересуваните лица по чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ, за които е признато право на оспорване на заповедта. Правният интерес от оспорване на всеки административен акт е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допускане на оспорването на административен акт. В ЗУТ разпоредбата на чл. 131, ал. 1 във връзка с ал. 2 разписва лицата, за които е признато право на жалба срещу актове, с които се одобряват ПУП, според която засегнати от одобрен ПУП са собствениците или носителите на ограничени вещни права в засегнат имот или собствениците на съседни имоти при посочените в ал. 2 условия. По отношение на жалбоподателката Й. правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките по посочените разпоредби. Съдът е изследвал всички предпоставки на чл. 131, ал. 2 ЗУТ и правилно е достигнал до извода, че за Й. не е налице правен интерес от обжалване на оспорената Заповед ЗП-44/05.10.2023г. на заместник кмета на община Аксаково, с която е одобрено изменение на действащия ПУП ПРЗ в обхвата на УПИ IX-5, кв. 1 по плана на [населено място], общ. Аксаково, обл. Варна, (ПИ с идентификатор 21988.501.5 по КК на [населено място]), в частта, с която са обособени 24 УПИ за жилищно строителство, един УПИ за малка ПОСВ и инж. инфраструктура , и един УПИ за БКТП , обслужвани от новопроектирана улично-алейна мрежа с о.т.206 до о.т.216. Това е така, тъй като видно от одобрения ПУП-ПРЗ в обхвата на разработката не участва имота на Й., със същия не се предвижда свързано застрояване между имотите, предмет на плана и имота на жалбоподателката, не се променя предназначението на имотите, явяващи се съседни на този на имота на жалбоподателката, не се допускат намалени отстояния и не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на имота на Й.. Жалбата й в тази част се явява недопустима и правилно е оставена без разглеждане, а делото - прекратено спрямо нея в посочената част. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно изискването на чл. 129, ал. 2 ЗУТ и приложената по делото заповед 565/23.06.2023 г. на кмета на община Аксаково, с която на основание § 1, ал. 3 ДР ЗУТ са делегирани правомощия на заместник кмета на община Аксаково да издава заповеди по чл. 129, ал. 2 ЗУТ и същата е в предписаната от закона писмена форма. Правилно съдът приема, че при постановяването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон. Както правилно е посочил съдът изработването на ПУП за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІX-5, в кв. 1 на [населено място] е разрешено със заповед ЗД-49 от 18.08.2022 г. на главния архитект на община Аксаково. За законосъобразното провеждане на производството е поискано становище от РИОСВ Варна за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Становището на компетентната администрация е обективирано в Решение 68 /ПР/2023 г., че не се налага да се извършва ОВОС за инвестиционното предложение, касаещо Изграждане на еднофамилни жилищни сгради в поземлен имот с идентификатор 21988.501.5 по плана на [населено място], община Аксаково, област Варна. Според изложеното в решението на РИОСВ - Варна, територията, предмет на процедирания ПУП не попада в граници на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии и не противоречи на режимите, приложими за защитената зона за опазване на дивите птици Батова с код BG0002082. Одобреният с атакуваната заповед ПУП-ПРЗ е изготвен при спазване на нормите за проектиране и при съобразяване с относимите законови разпоредби за неговото одобряване, както и при наличие на необходимите съгласувателни становища от компетентните институции, поради което наведените от касатора твърдения в обратния смисъл са неоснователни. Законосъобразен е и изводът на съда, че е налице правното основание на чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ за издаване на заповедта, а именно поради настъпилите промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен действащият план през 2008 г. в сравнение с 2024 г . Неоснователни са твърденията изложени в касационната жалба относно това, че новообразуваният УПИ ХІІІ-5 за озеленяване не съответства на правилата и нормативите за устройство на територията. За изясняване това обстоятелство по делото са назначени две съдебно-технически експертизи като становището и на двете вещи лица съвпада, че приложимият ЗУТ поставя изискване за площ и лице единствено за имотите, отредени със самите планове за жилищно или друг вид застрояване не и за имотите, отредени за озеленяване. С предвиждането на този имот за озеленяване се увеличават зелените площи на [населено място], съществували до момента, които съгласно чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба 7/22.12.2003 г. следва да са минимум 4 кв.м. за всеки жител на селото. Правилен е изводът на съда, че отреждането на УПИ ХІІІ-5 за озеленяване не предполага спазването на каквито и да било нормативно установени критерии и ограничения относно размери, лице, площ, форма, вид на озеленяването или друго. Правилно съдът посочва, че отреждането на УПИ ХІІІ-5 за озеленяване не противоречи на устройствените показатели на кв. 1, попадащ в устройствена зона Жм (за жилищно малкоетажно) застрояване, които в конкретния случай са: плътност на застрояване в % - от 20 до 60; Интензивност на застрояване (Кинт) от 0,5 до 1,2; необходима озеленена площ в % от 40 до 60. При постановяване на обжалваното решение съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата законосъобразност. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направените искания за присъждане на разноски юрисконсултски и адвокатско възнаграждение, както и приложените доказателства, че същите са заплатени, на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Р. М. Й. да заплати на община Аксаково направените по делото разноски в размер на 360 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение и на Хотелско мениджърска компания ЕООД сумата 1800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,