Решение № 286 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9799/2019 г.

Решение № 286 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9799/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Враца, срещу решение № 346 от 26.07.2019 г. по административно дело № 310/2019 г. на Административен съд – Враца, с което съдът е: 1) отменил заповед № РД-09-112/26.02.2019 г. на директора на РЗОК – Враца; 2) изпратил преписката на директора на РЗОК – Враца за ново произнасяне по заявление вх. № 29-02-123/31.01.2019 г. за сключване на допълнително споразумение към договор № 060522/04.06.2018 г., подадено от МБАЛ "ВИВА МЕДИКА" ООД гр. Враца, съобразно изложените мотиви; 3) осъдил РЗОК – Враца да заплати на МБАЛ "ВИВА МЕДИКА" ООД гр. Враца направените по делото разноски в размер на 550 лева. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението да бъде отменено и да се остави в сила отменената с него заповед на директора на РЗОК – Враца, като се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – МБАЛ "ВИВА МЕДИКА" ООД, ЕИК 200272116, действащ чрез повереника адвокат Миковска, навежда доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена, а атакуваният с нея съдебен акт да се остави в сила. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на решението на първоинстанционния съд, и предлага то да бъде отменено като необосновано и постановено в несъответствие с приложимия материален закон. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да уважи сезиралата го жалба против заповедта от адресата й, Врачанският административен съд е приел, че оспореният пред него акт е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила по отношение събирането и оценката на доказателствата – чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК и в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради неизлагане от административния орган на ясни фактически основания. В тази връзка е посочено, че органът е издал оспорената заповед, без да изследва наличието на предпоставките за прилагане на изключението, визирано в § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2019 г. и § 107, ал. 2 от ПЗР на Договор № РД-НС-01-1-2/27.12.2018 г. за изменение и допълнение на НРД за МД за 2018 г. Изводът на първоинстанционния съд за процесуална незаконосъобразност на оспорената пред него заповед не се споделя от настоящия съдебен състав. С процесната заповед от 26.02.2019 г. директорът на РЗОК – Враца е отказал на МБАЛ "ВИВА МЕДИКА" ООД сключване на допълнително споразумение към договор № 060522/04.06.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки (КП) - 32 на брой, изрично конкретизирани в заповедта. Посочените от органа две фактически основания са, че тези клинични пътеки не са били договорени от МБАЛ "ВИВА МЕДИКА" ООД през 2018 г. по Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. (по това не се спори), а същите клинични пътеки през 2018 г. по НРД за МД за 2018 г. са изпълнявани на територията на РЗОК – Враца по договор с НЗОК от други лечебни заведения за болнична помощ, които лечебни заведения са заявили отново през 2019 г. за изпълнение по договор с НЗОК същите КП. Това е мотивирало директорът на РЗОК – Враца да откаже да сключи допълнително споразумение с МБАЛ "ВИВА МЕДИКА" ООД предвид § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2019 г. и § 107, ал. 2 от ПЗР на Договор № РД-НС-01-1-2/27.12.2018 г. за изменение и допълнение на НРД за МД за 2018 г. Тези разпоредби са с идентично съдържание и съгласно тях не може през 2019 г. лечебните заведения да сключват с НЗОК договори или допълнителни споразумения за дейности по нови клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури спрямо договореното от съответното лечебно заведение през 2018 г., освен ако тези КП, амбулаторни процедури и клинични процедури не са изпълнявани на територията на съответната РЗОК. По първоинстанционното дело е приложена и приета като доказателство официална справка, от чието съдържание е видно кои са лечебните заведения за болнична помощ, които по договор с НЗОК през 2018 г. са изпълнявали същите клинични пътеки на територията на РЗОК – Враца и са ги заявили за изпълнение и през 2019 г. При условие, че истинността на тази справка не е оспорена и нейната формална доказателствена сила не е оборена в хода на съдебния процес, съдът не е имал основание да я игнорира и да не я цени досежно удостоверените с нея факти и обстоятелства. Гореизложеното обуславя законосъобразността на отказа на директора на РЗОК – Враца да сключи допълнително споразумение с МБАЛ "ВИВА МЕДИКА" ООД за посочените клинични пътеки. След като е безспорно установено, че МБАЛ "ВИВА МЕДИКА" ООД е заявило за договаряне през 2019 г. клинични пътеки, които не са били договорени за изпълнение от него през 2018 г. по НРД за медицински дейности за 2018 г., то без значение е каква е причината за това. Фактът, че медицински център, с който лечебното заведение за болнична помощ е било в договорни отношения, е доказало по съдебен ред незаконосъобразността на отказ от 06.03.2018 г. на директора на РЗИ – Враца за регистриране на втори адрес на дейност (за клинична лаборатория на територията на ответника по касация), би бил относим към законосъобразността на предходна заповед на директора на РЗОК – Враца - № РД-09-342/04.06.2018 г., с която за 2018 г. е отказано на МБАЛ "ВИВА МЕДИКА" ООД да сключи договор със здравната каса за изпълнение на посочените клинични пътеки (доколкото неналичието на такава лаборатория е едно от фактическите основания за предходния отказ). Няма данни обаче тази заповед да е била обжалвана от лечебното заведение. Поради това посоченият факт е напълно ирелевантен за настоящия спор, с оглед обсъдения по-горе нормативен регламент при наличие на установените фактически основания, без значение какви са били причините ответникът по касация да не договори с РЗОК изпълнението на процесните клинични пътеки през 2018 г. Противно на приетото в проверяваното решение, административният орган коректно е изпълнил задължението си да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. В тази връзка първоинстанционният съд неправилно е тълкувал приложимия материален закон, което е приел, че за да е налице изключението по § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2019 г. и § 107, ал. 2 от ПЗР на Договор № РД-НС-01-1-2/27.12.2018 г. за изменение и допълнение на НРД за МД за 2018 г., то административният орган е следвало да установи не само, че са сключени договори за същите КП с други лечебни заведения, но и факта на изпълнението на същите, като под изпълнение съдът разширително разбира наличие на оказана медицинска помощ по тези клинични пътеки. Това тълкувание обективно не кореспондира с волята на нормотвореца. Наличието на действащи договори изисква от сключилите ги лечебни заведения поддържането на необходимия брой специалисти и медицинско оборудване, както и 24-часово изпълнение на медицинска помощ по клиничните пътеки, което гарантира достъпа на пациенти с необходимост от лечение по тези КП, като спазването на тези изисквания подлежи на съответния контрол. Доколко по клиничните пътеки е оказвана договорената медицинска помощ от други лечебни заведения за болнична медицинска помощ зависи от това дали такава е търсена от пациенти и дали са били налице индикациите за хоспитализация на всеки от тях, които въпроси обаче са напълно ирелевантни за настоящия казус с оглед предметните предели на спора по него. По тези съображения настоящият съдебен състав намира подложеният на касация съдебен акт за материално незаконосъобразен и необоснован. С оглед на това, при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна. Този изход на спора обуславя уважаване и на своевременно заявената акцесорна касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. По делото е налице писмено доказателство (бюджетно платежно нареждане) за заплащане от страна на касатора на дължимата в случая за касационно обжалване държавна такса в размер на 200 лева. Освен това, в производството и пред двете съдебни инстанции страната е представлявана от юрисконсулт, а искането за присъждане на възнаграждение е направено своевременно. Възнаграждението е дължимо съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСС на ВАС. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК до максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). В чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приета по делегацията от чл. 37, ал. 1 от ЗПП, е предвидено, че за процесуално представителство по административни дела за една инстанция се определя възнаграждение в размер от 100 до 200 лева. Предвид тази регламентация и с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществената правна защита от юрисконсулта, съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите в размер на по 100 лева, или общо 200 лева, платимо от МБАЛ "ВИВА МЕДИКА" ООД. На основание § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение