Решение № 12926 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8786/2010 г.

Решение № 12926 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8786/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Митница Аерогара София чрез процесуалния си представител юриск. Станимир Алексиев срещу решение № 77/4.01.2010 г., постановено по адм. дело № 1757/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 558/07.10.2008 г. на началника на същата митница, мълчаливо потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - гр. София за установена нова митническа стойност за внос на стоки от Турция на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД - гр. София по ЕАД № 08BG005102Н002792/14.05.2008 г. и определено публично държавно вземане в размер на 2 949, 29 лв., представляващо ДДС за доплащане, ведно със законната лихва считано от датата на вноса. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на дружеството против оспореното решение на митническия орган и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД - гр. София в депозираното по делото писмено възражение от процесуалния представител адв. Айдарова и устно пред съда, я оспорва по подробно изложени съображения. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, заплатено адвокатско възнаграждение, за което представя доказателства. Заинтересованата страна - ТД на НАП гр. София, представлявана от мл. юрк. Алексова-Николова взема становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното пред настоящата касационна съдебна инстанция съдебно решение, първоинстанционният съд е приел, че неправилно митническите органи са приложили разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗМ, без да е била определена по-висока митническа стойност по реда на чл. 35 ЗМ за конкретния внос. Според съда, договорната стойност съвпада с декларираната, поради което не може да се приеме наличие на "основателно съмнение" по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ППЗМ по отношение на декларираната митническа стойност. След като декларираната цена съответства на посочената в договора, подкрепя се от фактурата, от счетоводните документи за плащането и тези представени доказателства не са оспорени, а същевременно липсват доказателства да е платена различна (по-висока цена), то не може да се премине към реда по чл. 36 от ЗМ, тъй като цената може да се определи по реда на чл. 35 от ЗМ или респективно - да се приложат чл. 30, § 2, б. "а" - б. "г" от Регламент № 2913/92, във връзка с чл. 30, § 1 от Митническия кодекс. Решението е правилно. На база представените към ЕАД доказателства, безспорно е установено, че митническата облагаема стойност на внесените с ЕАД № 08BG005102Н002792/14.05.2008 г. стоки съвпада с посочената в митническата декларация. Въз основа на тези факти съдът е направил извод, че не е налице основание за определяне на митническата стойност за внесените от Турция стоки по чл. 36 ЗМ, тъй като от доказателствата по делото е установено, че тя е определена по чл. 35 ЗМ. Необходима предпоставка за определяне на митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ - правното основание, на което е издаден оспорения административен акт е, стойността да не може да бъде определена по реда на чл. 35 ЗМ - да няма доказателства за договорената стойност, която е платена реално или подлежи на плащане. В случая, предметът на продажбата е конкретизиран в издадените от продавача и изпращач по вноса фактура и митническа декларация за износ, стойността също. Разпоредбата на чл. 35 ЗМ регламентира, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната стойност, която реално е платена или подлежаща на плащане, коригирана по чл. 38 ЗМ. Само в случай, че тази стойност не може да се определи по чл. 35 ЗМ, се преминава към определянето й по реда на чл. 36 ЗМ в поредността на методите по ал. 2, т. 1 - 4, докато условията на първата по ред разпоредба позволи нейното прилагане. Правилно първоинстанционният съд е установил, че митническият орган не е изложил никакви основания и мотиви защо не е приел декларираната стойност на внесените стоки, така както е посочена в митническата декларация и търговските фактури, издадена от турския продавач. От тях се установява безспорно, че стойността по фактурите и митническата декларация съвпадат. В този смисъл е законосъобразен извода на решаващия съд, че не може да се приеме наличие на основателно съмнение по смисъла на чл. 102, ал. 1 ППЗМ в митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност, което налага извод за липсата на основание за прилагане на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ. Като е постановил в този смисъл решението си първоинстанционният съд не е допуснал соченото от касатора нарушение при прилагането на материалния закон и при правилно установена фактическа обстановка е изградил правните си изводи, което сочи и на обоснованост на обжалваното решение. Последното като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация се дължи присъждане на заплатеното за настоящата инстанция адвокатско възнаграждение за осъществена адвокатска защита от адв. Айдарова в размер на 150 лв., за което са представени разходни документи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение,