Решение № 14328 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 119/2018 г.

Решение № 14328 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 119/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния закон (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Сотирова, подадена против решение № 6883 от 20.11.2017 г., постановено по адм. дело № 10356/2017 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Сотирова срещу предизвестие № ЧР-ДС-221/11.07.2017 г., издадено от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и в частта, с която е отхвърлена жалбата на касаторката срещу заповед № ЧР-ДС-234/11.08.2018 г., с което е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски съобразно представен списък. Ответникът оспорва жалбата и чрез процесуалния си представител моли да се остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: АССГ правилно е приел, че предизвестието по чл. 106 от ЗДСл не е индивидуален административен акт и доводите на Сотирова в тази насока са неоснователни. Обосновано съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове, или са част от производствата по издаване на нормативни актове. В случая предизвестието е част от производството по прекратяване на служебното правоотношение, поради което не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Тезата, че предизвестието е акт, с който се прекратява служебното правоотношение, че то не е част от "процедурата по уволнение", а е "цялата процедура по уволнение" не почива на никакви правни аргументи. В този смисъл жалбата срещу оспорения акт в тази й част правилно е оставена без разглеждане, тъй като е недопустима. Правилно е решението на АССГ, с което отхвърля жалбата срещу заповед № ЧР-ДС-234/11.08.2017 г. на председателя на КЕВР, с което е прекратено служебното правоотношение на Сотирова поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да формира този извод, съдът е обсъдил приложимите норми от материалния закон и е констатирал съответствие на установените по делото факти с тях. Видно е, че на 03.08.2017 г. Сотирова е навършила [възраст], а към 11.08.2017 г. същата е имала повече от изискуемите 35 години и два месеца осигурителен стаж (39 години), необходими за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правилно е прието, че ирелевантен за спора е въпросът дали условията за едностранно прекратяване на правоотношението - в случая придобиване на право на пенсия, са съществували към датата на издаване и връчване на предизвестието на 11 07. 2017 година. Съдът правилно е посочил, че оспореният административен акт съответства на предписаната от закона форма съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Цитираната в допълнението към касационната жалба съдебна практика и приложени решения на ВКС са неотносими в случая. Те касаят дела по спорове за прекратяване на трудови, а не служебни правоотношения. Тези заповеди за прекратяването на трудово правоотношение не представляват индивидуални административни актове, изискванията към тях са различни, както е различен и редът на обжалването им. С оглед изложеното не се установява наличие на пороци, съставляващи касационни основания за отмяна на решението и същото като валидно, допустимо и правилно следва да е остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на представителя на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и такова следва да се присъди в размер на 100 лева, платими от касационната жалбоподателка. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,