Решение № 15118 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5315/2010 г.

Решение № 15118 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5315/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно от Анастасия Йорданова Трендафилова и Иван Йорданов Тодоров -двамата от гр. Варна, чрез пълномощника адв. Наталия Хвърчилкова, уточнена с молба от 19.02.2010 г. и от кмета на район " Приморски" - община Варна, уточнена с молба от 18.02.2010 г., срещу решение № 39 от 8.01.2010 г., постановено по адм. д. № 2012/2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед № 238 от 11.04.2008 г. на кмета район "Приморски", Община - Варна. С нея, на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 72 от ЗС е одобрена оценката на подобренията в частта от поземлен имот № 597 по помощния план, попадащи в имот № 3099 от плана на новообразуваните имоти на селищно образование м. "Ален мак", землище кв. "Виница", гр. Варна. С касационните жалби са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалния закон, а в първата и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Изложени са твърдения, че изводите на съда относно неспазени административнопроизводствени правила за издаване на процесната заповед са неправилни и необосновани, тъй като част от приетите от съда като нарушения не били извършени, а другата част са несъществени. Молят за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС не се явяват и не изпращат представител. Ответниците- Еленка Христова Стоянова и Христо Петров Стоянов с представени по делото два писмени отговора оспорват касационната жалба с подробни съображения за нейната неоснователност. Претендират разноски пред двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила по съображения, че съдът правилно е приел, че сезиращата го жалба е допустима с оглед липсващи данни за надлежното съобщаване на оспорения акт по предвидения в ГПК ред и правилно приел, че липсата на протокол на комисия от техническата служба на Район "Приморски" при Община - Варна за извършване на оценка е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Касационните жалба са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Еленка Христова Стоянова и Христо Петров Стоянов / наследници на Петър Христов Стоянов-, починал на х.хх.хххх г. първата - негова съпруга, вторият - негов син/, легитимиращи се с нот. акт № 47/1994 г. (л. 5) за придобито от наследодателя им право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 600 кв. м ид. части от място от 800 кв. м в м. "Нан чаир", срещу заповед № 238/11.04.2008 г. на кмета на район "Приморски" при община Варна, с която на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е одобрена изготвената от лицензирания оценител инж. Ж. Баев оценка на подобренията и трайните насаждения в частта от ПИ № 597 по ПКП, попадащи в НИ № 3099 по ПНИ на с. о. "Ален мак", землище Варна в размер на 2375 лв. Предмет на оценяване в оспорената заповед са подобренията, извършени от починалото лице в частта от имота, представляваща разликата над придобитите от него в собственост 600 кв. м до действителната му площ, посочена с ПНИ. С обжалваното решение съдът отменил тази заповед по съображения, че не е спазена административната процедура по нейното издаване, предвид не посочени фактически основания, както и решение или протокол на техническата служба на общината, с които да се одобри оценката, изготвена от оценителя Баев. Първоинстанционният съд приел, че оспорената заповед не съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, поради което е невъзможно да се извърши съдебна проверка за законосъобразността й и да се установи кои точно подобрения са оценявани и дали всички подобрени са надлежно оценени. Обжалваното решение е мотивирано и с обстоятелството, че приетата съдебно-техническа експертиза сочи на несъответствие по брой, вид и възраст на намиращите се в имота трайни насаждения, както и на характера на строителните подобрения, осъществени от наследодателя на оспорващите, с описаните и оценени от експертната оценка . Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно и че при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Съдът правилно е приел възражението за недопустимост на жалбата с твърдение за нейното просрочие за неоснователно. Направените от него изводи в тази връзка са законосъобразни, предвид данните за опит за връчване на двете съобщения за издадената заповед от 11.04.2008 г. на Петър Христов Стоянов, починал на х.хх.хххх г. Представената на л. 34 скица в обстоятелствената си част в т. 2 за имот № 597 съдържа отбелязване "наследници на Петър Христов Стоянов", поради което твърдението в двете жалби за "липса на информация и основание за установяване наследниците на това лице" не намират опора в доказателствата по делото и закона. С оглед горните данни правилно е прието, че отбелязването върху известието за доставка, че пратката не е потърсена от получателя, не води до извод за редовно връчване . Правилен е изводът, че липсват данни за надлежно съобщаване по предвидения в ГПК ред . Процесната заповед не е била връчена на членовете на неговото семейство - жалбоподателите, които са узнали за нея на 9.06.2009 г. Предвид горното правилно е прието, че подадената на 23. 06.2009 г. жалба е депозирана в срока по 149 АПК. По останалите възражения: Решението е съобразено с материалния закон. В тази връзка е посочено, че производството пред административният орган е било инициирано по заявление вх. № УТ 94 И-139/17.03.2008 г. от Иван Й. Тодоров и Анастасия Й. Трендафилова - наследници на Аспасия К. Иванова, на които със Заповед № 1040/10.12.2007 г. на кмета на район "Приморски" при община Варна, по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на влезлият в сила ПНИ за с. о. "Ален мак", землище Виница е възстановено правото на собственост върху НИ № 3099 по ПНИ на посочената местност с площ 2274 кв. м. Съдът съобразил, че по това искане административния орган, упражнявайки правомощията по изпълнение на закона и правилника и възложените му със Заповед № 2165/21.08.2003 г. от кмета на община Варна на основание § 31, ал. 3 от ПМС 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ във връзка с приложението на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, с оспорената заповед, одобрил оценка на подобренията, извършени в частта от ПИ № 597 по ПКП, попадащи в НИ № 3099 в размер на 2375 лв., изготвена от инж. Ж. Баев - оценител. Обсъдил тази експертна оценка, ведно със Сертификат № 1036/45, издаден на 20.03.1999 г. от Съюза на експерт-оценителите на частни земи, гори и имущество в България. Приел, че е от съществено значение в случая обстоятелството, че тази оценка не е утвърдена от съответната техническа служба в общината, която именно служба е компетентната да извърши изискуемата оценка, съобразно изискването на § 31, ал. 2 от ПМС № 234 за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм., бр. 44 от 2001 г./. С оглед горното и тъй като липсва произнасяне на надлежната техническа служба, първоинстанционният съд извел извод, че ответникът е одобрил оценка, изготвена еднолично, а не в съответствие с нормативното изискване, което води до съществено опорочаване на процедурата по постановяване на процесната заповед. Съгласно § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, приет с ПМС № 234/16.12.1999 г. ДВ, бр. 113/28.12.1999 г., правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, в 30-дневен срок от влизане в сила на ПНИ, могат да подадат молба за оценка. Оценката се извършва от техническата служба на общината, като в случаите по § 4в от ПЗР на ППЗСПЗЗ, същата следва да бъде по пазарни цени, съгласно ал. 2 на цитираната норма, а съобразно ал. 3, оценката се одобрява от кмета на общината. Настоящият състав намира, че оценката/л. 28 от делото/ действително не е извършена от техническата служба на общината, която е помощния орган на кмета при оценяването по реда на § 31 от ППЗСПЗЗ, а от лицензиран оценител, но тъй като в случая се касае до дейност на помощен орган, това нарушение не е съществено, поради което само то не може да обоснове извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед за оценка. Другите изводи на съда обаче са законосъобразни: Видно от съдържанието на оспорената заповед, административният съд - Варна обосновано е преценил, че тя съдържа само правно основание за издаването й и разпоредителна част, като липсва фактическо основание - не са изложени фактическите обстоятелства във връзка с постановяване на заповедта, от където следва, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК Освен това оспореното съдебно решение е съобразено с приетите доказателства по делото и с кредитираната съдебно-техническа експертиза, поради което е законосъобразен извода за несъответствие по брой, вид и възраст на намиращите се в имота трайни насаждения, осъществени от наследодателя на оспорващите върху процесната част от НИ № 3099, както и с характера на строителните подобрения в нея с описаните и оценени в приложената към преписката експертна оценка на инж. Ж. Баев . Верен е изводът за различие при описанието на оценяваните обекти, вкл. в застроената им площ, според приложение № 2, т. 7 и 8 от оценката и даденото със заключението на СТЕ в т. 1 - т. 3. С оглед на тези съображения настоящият състав счете, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответниците за присъждане на разноски по делото за защита пред първостепенния съд е недопустимо, предвид липсата на депозирана от тях жалба в частта за неприсъдени разноски, иначе своевременно поискани преди приключване на устните състезания в този съд. Искането за разноски за защита по настоящото дело пред ВАС е основателно, по арг. от чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 4 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК . Тези страни, чрез представляващия ги адвокат Динислава Стоянова, във възраженията си срещу двете жалби са поискали присъждане на разноски. Оспорващите следва да бъдат осъдени да им ги заплатят в доказания размер на 250 лева, видно от приложеното на л. 16 от настоящото дело адв. пълномощно, установяващо че тази сума е внесена за адвокатски хонорар на упълномощения адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,