Решение № 9361 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3271/2010 г.

Решение № 9361 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3271/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадена касационна жалба от "Гранит домостроене" АД - гр. Добрич против решение № 2/06.01.2010 г. постановено по адм. дело № 411/2007 г. по описа на Окръжен съд - Варна, Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА № 1191/18.11.2005 г. на ТДД - Добрич за определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.), произтичащи от непризнат данъчен кредит в размер на 429 013,75 лв. и начислени лихви 62 174, 35 лв. за м. 08.2004 г. по фактури на "Бизнескорект" ЕООД, "Стар тайм 2002" ЕООД, "Никома" ЕООД и "Металин" ЕООД. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, твърди се, че реалността на доставките се доказва от заключението на ССЕ и от прокурорската проверка. Иска се отмяна и решение по същество, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд. С решение № 4900/17.05.2007 г. по адм. д. № 7658/2006 г. тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение, в производство по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по подадена от директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна касационна жалба е отменил решение № 664/13.6.2006 г. по адм. д. № 507/2006 г. на Варненския окръжен съд, с което е бил отменен ДРА № 1191/18.11.2005 г. на ТДД - Добрич и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С отменителното решение ВАС е дал задължителни указания до първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, както следва: да попълни преписката с липсващите доказателства, представени след поискване на документи по чл. 50 ДПК, които не са приложени към делото и в преписката във връзка с непризнатия данъчен кредит по фактури от "Бизнескорект" ЕООД; да обсъди събраните по делото доказателства и констатациите по ДРА по фактурите на "Никома" ЕООД, "Металин" ЕООД и "Стар тайм 2002" ЕООД. При новото разглеждане на делото съдът след като е събрал доказателствата, за които му е указано с решението на ВАС, е обсъдил е всички приложени към преписката и събрани в хода на оспорването доказателства и след като е направил изводи, че не са доказани реални доставки на услугите, отразени в процесните фактури, е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА като неоснователна. Решението е правилно. С РА, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд на дружеството - ДЗЛ е отказано право на данъчен кредит: в размер на 117 348 лв. по ф/ра № 1000000697/18.08.2004 г. и ф/ра № 1000000695/18.08.2004 г. с предмет на доставка "консултантски услуги", издадени от "Бизнескорект" ЕООД; в размер на 128 000 лв. ф/ра № 1103/13.08.2004 г. с предмет на доставка "СМР", издадена от "Стар тайм 2002" ЕООД; в размер на 90 000 лв. ф/ра № 1.... ..0484/30.08.2004 г. с предмет на доставка "СМР", издадена от "Никома" ЕООД; в размер на 101 000 лв. по ф/ра № 1700/02.08.2004 г. и ф/ра № 1802/16.08.2004 г. с предмет на доставка "СМР", издадени от "Металин" ЕООД. Основанието за отказ е по чл. 64, ал. 1, във вр. чл. 6 и чл. 32 от ЗДДС (отм.) - липса на осъществени реални доставки на услугите, отразени във фактурите, от фирмите, издали данъчните фактури в качеството им на доставчици. В хода на оспорване на РА са ангажирани доказателства, включително и приета и неоспорена от страните СТЕ. По отношение на доставчика "Бизнескорект" ЕООД е поддържано възражението, че процесните услуги имат за предмет посредническа услуга по продажбата на недвижими имоти. Представени са договори за посреднически услуги от 14.03.2003 г. и 14.10.2003 г., съответно представени са протоколи от 16.6.2004 г. и 29.6.2004 г. Предмет на договорите е консултиране и свързване на страните и подпомагането им да сключат договор срещу фактурираното възнаграждение и се твърди от жалбоподателя, че се е стигнало до сключване на реални сделки. При новото разглеждане на делото са представени договорите за консултиране и посредничество, съобразно указанията на ВАС и при изследване на съдържанието им, съдът е установил, че съгласно клаузите на чл. 2 от Договора "Бизнескорект" ЕООД има следните задължения: проучване пазара на недвижими имоти, ....... изготвяне на съответната документация за имотите, включително снимки, скици, чертежи, технически описания и т.н. От страна на ДЗЛ не са представени относими доказателства към изпълнение на задълженията на "Бизнескорект" ЕООД по договора, за да се докаже реално предоставяне на "посредническите услуги", отразени като "консултантски услуги" по фактурите с определена цена за тези услуги в размер на 469 392 лв. по първата фактура и в размер на 117 348 лв. по втората фактура. Не са налице реализирани за периода сделки с имоти и на стойности, отговарящи на стойността на посредническата услуга, въз основа на която се твърди, че са сключени такива сделки. Липсват оферти за покупки, снимки, скици, чертежи, техническа документация за доказване реалното извършване на услугата. Правилно при липсата на доказателства, съдът е приел, че фактурите не отразяват реално осъществени доставки на услуги по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), така че липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 32 от ЗДДС (отм.), с което единствено е свързано основанието за начисляване на ДДС, респективно за възникване и ползване на правото на данъчен кредит. При анализ на установените данни, съдът е направил правилния извод за законосъобразност на РА в тази част. По отношение непризнатия данъчен кредит в размер на 128 000 лв. по фактурата на "Стар тайм 2002" ЕООД с предмет - СМР, съдът е приел, че не са оборени констатациите на ревизията, че липсват доказателства за техническа и материална обезпеченост на дружеството-доставчик да извърши услугите - СМР и е изследвал събраните доказателства за такава възможност на подизпълнителите, за които се твърди, че са осъществили тези услуги, а именно: ЕТ "Шанс-Ивелин Иванов", Генчо Стоилов и Борислав Борисов. Физическото лице Г. Стоилов е декларирал, че няма трудови или договорни отношения със "Стар тайм 2002" ЕООД, а Б. Борисов не е представил поискани обяснения и документи. За ЕТ "Шанс-Ивелин Иванов" в хода на ревизията е установено, че същият не е представил изисканите документи: хронологичен регистър на с/ка 4532 и документи за техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на СМР, отразени във фактурата на стойност 640 000 лв. по Договор за ремонт на покрив на производствено хале - топлоизолация и хидроизолация. При така установените данни, необорени в хода на оспорване на РА от жалбоподателя, правилно съдът е приел, че РА в тази част е законосъобразен, с изводи за липса на доказана реална доставка на услугата по процесната фактура по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и отказ да се признае правото на данъчен кредит в размер на 128 000 лв. по тази фактура, поради липса на предпоставките по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.). По отношение на непризнатия данъчен кредит в размер на 90 000 лв. по фактура на "Никома" ЕООД са поддържани обяснения от прекия доставчик, че за осъществяване на услугата - "демонтаж на подкранови пътища с разрушаване и транспорт" на стойност 450 000 лв. е ползвал подизпълнители: ЕТ "Еделвайс-Р. Тошев", "Юта 2004 г." ЕООД и две физически лица - Митко Христов Иванов и Венцислав Борисов Недков. За едноличния търговец е установено, че е с прекратена регистрация по ДДС от 04.04.2003 г., поради настъпила смърт на търговеца Радослав Тошев през 2003 г., от което ревизиращите органи са направили извод, че няма как да се свърже този подизпълнител с процесната доставка от "Никома" ЕООД, по издадената фактура на 30.08.2004 г. Вторият подизпълнител "Юта 2004 г." ЕООД не е представил поискани документи за кадрова обезпеченост за извършване на услугата разбиване и извозване на бетонови настилки и колони. Посочените физически лица не са представили исканите документи и писмени декларации. При така установените данни, необорени в хода на оспорване на РА от жалбоподателя, правилно съдът е приел, че РА в тази част е законосъобразен, с изводи за липса на доказана реална доставка на услугата по процесната фактура по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и отказ да се признае правото на данъчен кредит в размер на 90 000 лв. по тази фактура, поради липса на предпоставките по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.). По отношение на непризнатия данъчен кредит в размер на 101 000 лв. по две фактури на "Металин" ЕООД с предмет СМР на стойност 157 000 лв. по едната едната фактура, и 348 000 лв. по другата с дейности: "демонтаж и разрушаване на бетонов възел" и " услуга по разрушаване на стоманобетонови конструкции, пропаръчни камери, фундаменти и др." са поддържани обяснения от прекия доставчик, че е ползвал подизпълнител "Инк" ЕООД, който пък от своя страна е ползвал подизпълнители: "Диомет" ЕООД и "ВБТ Консулт мениджмънт" ООД. За така посочените подизпълнители при насрещни проверки е установено, че не представят доказателства за наличие на техническа и кадрова обезпеченост за извършване на отразените във фактурите СМР на обща стойност 505 000 лв. За представеният от подизпълнителя "Диомет" ЕООД договор за наета бригада, след проверка от страна на ревизиращите органи се установява, че част от лицата по този договор са с неверни данни за ЕГН, четири от лицата не са представили документи и обяснения след поискване, а три от лицата са декларирали, че не са извършвали строителни услуги през 2004 г. и нямат отношения с "Диомет" ЕООД. Не е установено извършване на услугата със собствени ресурси и от подизпълнителя "ВБТ Консулт мениджмънт" ООД. При така установените данни, необорени в хода на оспорване на РА от жалбоподателя, правилно съдът е приел, че РА в тази част е законосъобразен, с изводи за липса на доказана реална доставка на услугата по процесните фактури по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и отказ да се признае правото на данъчен кредит в размер на 101 000 лв. по тези фактура, поради липса на предпоставките по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА, предмет на оспорване пред него и приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,