Решение № 1840 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12267/2011 г.

Решение № 1840 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12267/2011 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йорданка Янева Стефанова от с. Изгрев, община Суворово, област Варна срещу решение № 1893 от 19 юли 2011 г., постановено по адм. дело № 249/2011 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДК-02-СИР-82/ 08 декември 2010 г. на началника на РДНСК Североизточен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Началникът на РДНСК Североизточен район не е изразил становище по касационната жалба. Другият ответник - кметът на община Суворово, чрез процесуалния си представител адв. Биляна Димитрова, в депозирана писмена защита намира касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски пред настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Йорданка Янева Стефанова срещу заповед № ДК-02-СИР-82/08 декември 2010 г. на началника на РДНСК Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "пристройка и надстройка", находящ се в УПИ V - 175 и площадно пространство, кв. 17, по плана на с. Изгрев, община Суворово, област Варна. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е допустимо, тъй като е постановено по допустима жалба, подадена от лице с право на оспорване и в съответния законов срок. Изложените в касационната жалба доводи касаят валидността на оспорения административен акт, а не допустимостта на обжалваното пред касационната инстанция съдебно решение. Такива доводи не са правени в първоинстанционното производство, поради което са недопустими в настоящето. Следва впрочем да се отбележи, че в изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК административният съд е изложил подробни съображения относно валидността на обжалваната заповед, които се споделят напълно от касационната инстанция. Решението е и правилно. Изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми, като не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Пред инстанцията по същество е установено, че процесният строеж е пета категория и е изграден през 2005 г. Същият представлява пристройка на два етажа към съществуваща едноетажна сграда и надстройка с един етаж. В пристройката на приземния етаж са разположени гараж и магазин с битовка, а на втория етаж - жилище, решено в рамките на площта на пристройката и на площта на надстройката на съществуващата едноетажна сграда. Установено е, че пристройката е разположена западно от последната и е изградена в уличното (площадно) пространство - общинска собственост, а не в собствения на касаторката недвижимия имот, съставляващ УПИ V - 175, кв. 17 по плана на с. Изгрев. Установено е по делото, че разрешението за строеж за изграждане на процесните пристройка и надстройка, е отменено със заповед на началника на РДНСК - гр. Варна. Тази заповед е била обжалвана пред Варненския окръжен съд, който с решение № 447 от 30 юни 2008 г., постановено по адм. дело № 778/2006 г. по описа на Варненски окръжен съд е отхвърлил жалбата на Йорданка Стефанова. Решението е влязло в сила на 01 август 2008 г. При тези данни законосъобразно административният съд е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден при липса на необходимите строителни книжа и в несъответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Следователно налице е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая, по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Недопустими са исканията на касаторката за събиране и представяне на нови доказателства. Касационната инстанция има забрана по чл. 220 от АПК за фактически установявания, а преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, поради което порочността, на която се позовава процесуалния представител на жалбоподателката са неотносими към правилността на обжалваното съдебно решение. Недопустимо е и предявяването на искове в касационното производство. С оглед горното съдът намира, че обжалваното решение като допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното от община Суворово искане ще следва да бъде осъдена Йорданка Стефанова да заплати на посочения ответник направените пред касационната инстанция разноски, представляващи възнаграждение на един адвокат в размер на 350 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,