Решение № 11675 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3557/2016 г.

Решение № 11675 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3557/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЧЕЗ Е. Б." АД със седалище в гр. С., подадена чрез пълномощника юрк. С. С.. Жалбата е против решение № 449 от 25.01.2016 г., постановено по адм. дело № 6480/2015 г. на Административен съд С. - град. С него е отхвърлена жалбата на "ЧЕЗ Е. Б." АД срещу решение № Ж-51 от 25.05.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Не е формулирано конкретно искане до касационния съд. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрк. Н. И., в съдебно заседание и с представени писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Заинтересованата страна Ц. С. Ц., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на първа колегия, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение № 449 от 25.01.2016 г. е постановено по адм. дело № 6480/2015 г. на Административен съд С. - град. С него е отхвърлена жалбата на "ЧЕЗ Е. Б." АД срещу решение № Ж-51 от 25.05.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. С това решение на КЕВР: 1. е задължен касаторът "ЧЕЗ Е. Б." АД в 10-дневен срок да възстанови договора за продажба на електрическа енергия по партида № 7702003201 с адрес: с. О., ул. "П. Я." №...; 2. след подадено заявление от Ц. С. Ц. е задължен "ЧЕЗ Е. Б." АД да предприеме действия по промяна титуляря по партидата; 3. е задължен "ЧЕЗ Р. Б." АД да възстанови електрозахранването на имота, като извърши присъединяването до границата на собственост на електрическите съоръжения на основание чл. 11 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Р. Б." АД (Общите условия, ОУ); и 4. са задължени "ЧЕЗ Е. Б." АД и "ЧЕЗ Р. Б." АД да уведомят Комисията в 14-дневен срок за предприетите действия. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че обжалваното пред него решение на КЕВР е постановено от компетентен административен орган, в рамките на материалната му компетентност, и при спазване на установените процесуални правила. Съдът е приел, че при постановяване на обжалвания пред него акт не е допуснато нарушение и на материалния закон и на неговата цел. В тази насока е изложил мотиви, че не са били представени доказателства за прекратяване на договора за продажба на електрическа енергия от собственик на имота. Затова преустановяването на присъединяването противоречало на закона, тъй като "ЧЕЗ Е. Б." АД в нарушение на задълженията си по договора, както и на чл. 124 от ЗЕ, не възстановил доставката на електроенергия. При така установеното нарушение правилно с оспорваното решение на КЕВР били дадени задължителни указания за отстраняване на нарушението. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Съдът обективно е установил, че административното производство пред КЕВР е проведено от компетентен орган и в изпълнение на процедурата по Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/. Установява се, че за имота в с. О., ул. "П. Я." №... е имало разкрита партида с № 7702003201, клиентски № 3002344089 на името на Г. И. М., както и поставено електромерно табло с електромер с № 0377060. Установено е също така, че касаторът е закрил договора за продажба на електрическа енергия по тази партида и клиентски номер, без да е било налице искане за това от Г. И. М., нито са били налице други предпоставки по чл. 147 от Общите условия на "ЧЕЗ Р. Б." АД за прекратяване продажбата на електрическа енергия. Не са били налице и предпоставките по чл. 122 от ЗЕ за преустановяване преноса на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Р. Б." АД. На последно място с приетия като доказателства нотариален акт безспорно е установено и правоприемството между Г. И. М., който е първоначалният абонат и заинтересованата страна Ц. С. Ц.. При така установеното първоинстанционния съд е формирал законосъобразен извод за правилност на решението на КЕВР, с което е прието, че не са били налице предпоставките за отказ от възстановяване електроподаването на посочения имот, както и за законосъобразност на решението на КЕВР, с което по реда на чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а" вр. ал. 1 от ЗЕ вр. чл. 147, ал. 2 от НЛДЕ са наложени принудителни административни мерки за предприемане на действия по преустановяване на нарушението. Неоснователни са и доводите на касатора за незаконосъобразност. Правилно съдът е приел, че в конкретния случая не са били налице предпоставките за прекъсване на снабдяването с електроенергия предвидени в чл. 122 - 124 ЗЕ и в общите условия. В тази връзка съдът правилно е съобразил Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г. ОСГТК. Неоснователни са доводите на касатора, че в случая не са били изпълнени изискванията на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба № 6/2004 г./, както и изискванията на ЗУТ. Установено е от съда, че в случая се отнася до обект, за който имало свързване с електроразпределителната мрежа и е имало монтирано средство за търговско измерване. Затова следва да бъде възстановено електрозахранването на имота, а не да бъде извършено ново присъединяване на абонат. В тази връзка противно на становището на прокурора от ВАП не могат да се черпят аргументи, че след като "липсват жиците от стълба до къщата", то прекратяването на достъпа е обективен факт, който е различен от преустановяването на присъединяването и на снабдяването с електрическа енергия по смисъла на чл. 122 от ЗЕ. Това е така защото не може да има други предпоставки извън законоустановените в чл. 122 от ЗЕ за преустановяване преноса на електрическа енергия. Липсващите жици представляват кабелни линии, които са част от електроразпределителната мрежа, за чиято поддръжка е задължено електроразпределителното дружество - в случая "ЧЕЗ Р. Б." АД. Затова липсващите кабелни линии не са основание за преустановяване на електроподаването, а задължение на последното дружество е тяхното възстановяване. Неоснователни са оплакванията на касатора относно сгрешения номер в диспозитива на процесното решение на КЕВР - неправилно е посочено, че адресът е на № 10, вместо правилния № 4. Административният съд правилно е приел, че се касае за допусната техническа грешка. В процесното решение на КЕВР имота е индивидуализиран в достатъчна степен с кадастрален номер. Изрично са посочени партида № 7702003201, клиентски № 3002344089 на името на Г. И. М., както и електромер с № 0377060. С това е ясна волята на административния орган и позволява да бъде изпълнено решението на КЕВР. А в случая решението на КЕВР и е изпълнено, което е видно от приложеното по делото писмо от 18.06.2015 г. на касатора. Или последният ясно е разбрал разпореденото с решението на КЕВР. По изложените съображения съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите са в размер на 300 лв., определени съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията на наредбата към момента на искането за присъждане на разноските. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение