Решение № 7473 от 27.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Н. Стоянов против Решение 20/07.05.21г., постановено от Административния съд Русе по адм.д. 241/20 година. С обжалваното решение е отхвърлен иска на Стоянов с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му от оттеглен незаконосъобразен общ административен акт заповед РД-01-1006/30.04.2020г. на кмета на Община Русе, както и иска с пр. осн. чл.86, ал.1 ЗЗД за лихва върху претендираната главница за периода от 30.04.2020г. до 04.05.2020г. и Стоянов е осъден да заплати на Община Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, иска се отмяната му и уважаване на иска. Ответникът Община Русе не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно първоинстанционния съд приел, че не са налице всички кумулативни предпоставки на чл.1 ЗОДОВ за уважаване на иска. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна по делото пред първоинстанционния съд, за която подлежащият на касационно обжалване съдебен акт, е неблагоприятен. По основателността на касационната жалба приема следното: Административният съд е разгледал иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от Заповед РД-01-1006/30.04.2020г. на кмета на Община Русе, предявен от Н. Стоянов против Община Русе. За установено от фактическа страна административният съд е приел, че Заповед РД-01-1006/30.04.2020г. на кмета на Община Русе е издадена въз основа на две заповеди на министъра на здравеопазването, както следва Заповед РД 01-143/20.03.2020г. и Заповед РД-01-239/26.04.2020г. Със заповедта на кмета се конкретизирали въведените с министерските заповеди ограничения за посещения на паркове и градски градини, като е посочено, че те се отнасят и до превозните средства. Съдът е установил, че заповедта на кмета е отменена със Заповед РД-01-1018/05.05.2020г. Съдът се е позовал на съдебна практика, цитирана в решението, приемайки, че отменения акт в хода на съдебно обжалване, по същество е идентичен с оттеглен акт по смисъла на чл.156 АПК, което задължава съда, сезиран с иска за обезвреда от този акт, да прецени неговата законосъобразност. В мотивите на решението си съдът е приел, че заповедта на кмета на общината е незаконосъобразна, тъй като незаконосъобразни са заповедите на министъра на здравеопазването въз основа на които е издадена кметската заповед. Въпреки това, съдът е приел, че общината не следва да носи отговорност за вреди от кметската заповед, тъй като тя е издадена при условията на обвързана компетентност и в този случай отговорността е за органа на централна изпълнителна власт, въз основа на чиито заповеди е издадена процесната. Съдът е обосновал този свой извод и с приетото в т.10 на Тълкувателно решение 3/22.04.2005г. на ВКС по т.д. 3/2004 година. От друга страна, съдът е приел, че твърдените от ищеца неимуществени вреди не са преки , а косвени, доколкото те следват, не пряко от увреждането, т.е от незаконосъобразния административен акт, а са опосредени от неблагоприятното въздействие върху имуществената сфера на ищеца, поради което не подлежат на репариране отделно от имуществените вреди. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като недопустимо по следните съображения: По предявения от ищеца иск първоначално е образувано адм.д. 255/20г. по описа на АС-Русе. Видно от исковата молба ( наречена ИСК) с вх. 1448/13.05.20г. е, че са предявени два иска за обезщетяване на имуществени и за обезщетяване на неимуществени вреди, понесени от Заповед РД-01-1006/30.04.20г. на кмета на Община Русе. В самата искова молба е посочено, че тази заповед е оспорена в отделно производство и е поискано спиране на производството по иска, до приключване на производството по обжалване на заповедта на кмета на община Русе. Административният съд вместо да процедира по поискания от ищеца начин и спре исковото производство до приключване на производството по обжалване на кметската заповед, е приел, че е налице хипотезата на чл.204, ал.2,, изр.1 АПК, тъй като предявяването на исковете и оспорването били направени по едно и също време. По тези съображения, съдът с определение 15/01.06.2020г. по адм.д. 255/20 година е прекратил производството по делото пред него и е присъединил делото към адм.д. 241/20г. по описа на Административния съд - Русе ( образувано по жалбата на Симеонов срещу кметската заповед) В случая, това процесуално действие на съда е неправилно, тъй като не е била налице хипотезата на чл.204, ал.2АПК. Посочената хипотеза изисква висящо съдебно производство по оспорване на административен акт, в рамките на което и до регламентирания в нормата преклузивен срок, жалбоподателят предяви и иск за обезвреда от този акт. В конкретния случай обстоятелствата са били различни. След присъединяването на делото, образувано по исковете към другото дело по оспорване на заповедта, съдът провежда заседание на 10.06.2020г.в тричленен съдебен състав, за което не призовава Община Русе, която е ответник по исковете. В това заседание, съдът прекратява производството по иска за обезщетение за причинени имуществени вреди и лихвата върху него, поради оттеглянето му от ищеца и спира производството по делото да приключване на друго съдебно дело, което съдът е преценил като преюдициално. С определение от 11.01.2021г. по адм.д. 241/20г. на тричленен съдебен състав на АС-Русе производството по делото се възобновява, оставя се без разглеждане жалбата на Стоянов срещу кметската заповед, тъй като съдът е приел, че тя е оттеглена и е налице хипотезата на чл.159, т.3 АПК и е прекратил производството по делото в посочената част, като е определил, след влизане в сила на прекратителното определение, делото да продължи в състав от един съдия. След това определение се провежда заседание на 11.03.2021г. за която Община Русе не е призована , а видно от протокола като страна по делото е участвал кметът на Община Русе. За следващо съдебно заседание, проведено на 08.04.2021г., Община Русе не е призована, а като страна ответник видно от протокола, е участвал кметът на Община Русе. На това заседание е даден и ход по същество на спора. В решението на съда( обжалваното) като ответника е посочена Община Русе. От горепосочените процесуални действия, извършени от съда в различните му състави следва, че при разглеждане на делото са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, които са се отразили на крайния акт до степен, че правят обжалваното решение недопустимо. От исковата молба е очевидно, че ищецът е искал от съда да разгледа исковете му в хипотезата на чл.204, ал.1 АПК, която изисква за допустимостта им, предварителна отмяна на вредоносния административен акт. Вместо да спре исковото производство и изчака изхода на съдебното производство по оспорването на заповедта, съдът в нарушение на чл.204, ал.2 АПК е съединил двете производства, с което е нарушил и принципа за диспозитивното начало, тъй като не съответства и на волята на ищеца. Незаконосъобразното процедиране на съда е довело да разглеждане на иска по реда на чл.204, ал.2 АПК, без този ред да е избран от ищеца. След присъединяване на делото по исковете към другото дело, искът, който не е оттеглен, е разгледан, вкл. е преценена неговата допустимост спрямо ответник, който не е посочен в исковата молба и който не е процесуално легитимиран. По посочените съображения, обжалваното решение като порочно следва да се обезсили, а делото се върне на друг съдебен състав на АС-Русе за ново разглеждане, което следва да започне от конституирането по делото на посочения в исковата молба ответник Община Русе , след което се прецени допустимостта му в хипотезата на чл.204, ал.1 АПК. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал.3 АПК вр. с чл.218, ал.2 АПК, Върховният административен съд