Решение № 15804 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15105/2008 г.

Решение № 15804 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15105/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 149, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е образувано по жалба (наречена искова молба) на Маргарита Н. Гиндева от гр. София, подадена чрез пълномощника й Михаил Г. Гиндев за прогласяване нищожността на решение № 950 на Министерския съвет от 13 декември 2005 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница" на територията на община Садово в ЧАСТТА, с която е отчужден имот № 57621.020.021 в землището на с. Поповица. В писмената молба с неясно изложение се поддържа, че решението в обжалваната част е нищожно поради неизпълнена административна процедура по издаване на административното решение като индивидуален административен акт по чл. 32, ал. 2, чл. 34 и чл. 34 от ЗДС по отношение на собственика на имота. Към жалбата са представени препис от отговори на различни инстанции, до които са подавани жалби по отношение законосъобразността на отчуждаването на процесния имот. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна стана, която като собственик на отчужден имот е участвала в административното производство по отчуждаване на имота с Решение № 950/2005 г. на МС, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Решение № 950 от 31 декември 2005 г. на МС за отчуждаването на имота, собственост на жалбоподателката, за държавна нужда по чл. 33 и чл. 34а от ЗДС на основание разпоредбата на чл. 34б, ал. 2 от ЗДС се обнародва в "Държавен вестник" и е подлежало на основание чл. 38, ал. 1 от ЗДС на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от обнародването му. Жалбоподателката не поддържа и не е представила писмени доказателства, че е обжалвала решението за законосъобразност в срока по АПК и съдът намира, че следва да се произнесе по основателността на жалбата за оспорване на административното решение в посочената в жалбата част като нищожно по изложените от жалбоподателката съображения. За конкретния случай съдът допустимо е сезиран с искане за прогласяване на административното решение в обжалваната част за нищожно по реда, който е аналогичен на този за подаване на жалба срещу незаконосъобразен административен акт и следва да се ограничи само с разглеждане на въпроса нищожно ли е административното решение в обжалваната част или не, без да го отменя ако се окаже незаконосъобразно. Обективен критерий за разграничаване на нищожните от унищожаемите актове не е определен и единственият подход е в преценка на степента или тежестта на допуснатата от административния орган незаконосъобразност при издаване на административното решение. Оспореното като нищожно решение е издадено от компетентния орган по чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, в предписаната от закона форма и съдържание по чл. 34б, ал. 1 от ЗДС, съобщен е на адресатите и на заинтересованите страни по реда на чл. 34б, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗДС и не страда от порока материална незаконосъобразност. По изложените съображения жалбата, подадена на основание чл. 149, ал. 1 от АПК за прогласяване нищожността на оспореното административно решение в частта за отчуждаването на имота, собственост на Маргарита Н. Гиндева, е неоснователна. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,