Решение № 12200 от 1.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4361/2020 г.

Решение № 12200 от 1.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4361/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Garantrans" s. r. o., 71600 Ostrava-Radvanice, Lihovarska 1199/10 Czech Repulic, чрез представляващото го "ПАМ"ООД, ЕИК 831716849 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Цар Калоян", № 8, ет. 1, офис 21, представлявано от управителя А. К., чрез адв. К. Темчев, против Решение № 8393 от 30.12.2019 г. на Административен съд София –град (АССГ) по адм. д. № 4295 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството, регистирано по правото на Чешката република, срещу Решение № Р-301/32-88028 от 22.03.2019 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при необоснованост и в нарушение на закона. В нарушение на правото на Европейския съюз първоинстанционният съд игнорирал наличието на "висящо" административно-наказателно производство, образувано против превозвач на стока, предмет на транзитна митническа декларация, който съвпада напълно с предмета на делото - 3 122, 4 кг липсващи лешници, за които е възникнало вносно митническо задължение и задължение за ДДС. По повод на тези задължения по транзитната операция като обезпечение са задържани и отнети от превозвача на стоката в полза на държавата МПС – влекач и полуремарке на обща стойност 22 980 лв. Неправилно съдът приема, че е без значение, че е налице солидарна отговорност между титуляря на режима и превозвача. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски съгласно представения списък. Ответникът по касационната жалба - директорът на Агенция "Митници", чрез юрк. Фердинандова, оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния АССГ е било Решение № Р-301/32-88028 от 22.03.2019 г. на директора на Агенция "Митници", с което е отказано искането на "ПАМ"ООД в качеството на пълномощник на "Garantrans" s. r. o. за спиране на предварителното изпълнение на Решение № 1735 от 10.10.2018 г. на началника на Митница Пловдив, предявено с жалбата срещу решението. Пред АССГ не е било спорно, че с Решение № 1735 от 10.10.2018 г., началникът на Митница Пловдив е определил, на основание чл. 79 параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 54, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, възникнало митническо задължение и данък върху добавената стойност във връзка с приключена с несъответствие транзитна операция Tl c MRN 17 BG00300001215180 публични задължения, а именно: мито - 1 046, 50 лв. и ДДС - 6 189, 32 лв., ведно с дължимата лихва, които задължения са възложени в тежест на "Garantrans" s. r. o., регистрирано по правото на Чешката република. На основание чл. 45, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, жалбата против това решение не спира изпълнението му. С жалба вх. № 32-332692 от 16.11.2018 г. адресатът на митническия акт поискал от директора на Агенция "Митници" да спре изпълнението на акта, а ако прецени, че не са налице основания за спиране - да отмени Решение № 1735 от 10.10.2018 г. По тази жалба директорът на Агенция "Митници" произнесъл Решение №Р-634/32-356974 от 06.12.2018 г., с което оставил без разглеждане жалбата против Решение № 1735 от 10.10.2018 г. като просрочена и прекратил административното производство. Не се произнесъл по искането за спиране на изпълнението на оспореното решение. С Определение № 1587 от 21.02.2019 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 158/2019 г. по жалба на "Garantrans" s. r. o, съдът, на основание чл. 88, ал. 3 АПК, отменил Решение №Р-634/32-356974 от 06.12.2018 г., без да изложи съображения в мотивите си дали жалбата до горестоящия административен орган е просрочена и върнал преписката на директора на Агенция "Митници" за произнасяне по жалба вх. № 32-332692 от 16.11.2018 г. Не е било спорно също, че е издадено наказателно постановление (НП) № 320/04.10.2018 г. от началника на Митница Югозападна по отношение на "Марги Транс 2014" ООД (в качеството му на превозвач по същата нередовно приключена транзитна операция) и за извършено административно нарушение по чл. 234а от Закона за митниците, което дружество, в качеството на превозвач на стоки, поставени под митнически режим "транзит" с митническа декларация № Т1 17 BG00300001215180/21.12.2017 г., е отклонило стоки в размер на 3 122, 4 кг лешници, като не е изпълнило изискванията на чл. 233, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Съвета да представи стоките в непроменено състояние. С НП е наложена имуществена санкция в размер на 29 900, 10 лв., представляваща 100% от митническата стойност на стоки, предмет на нарушение, както и отнемане на стоките, предмет на нарушението - 3 122, 4 кг лешници, но тъй като същите липсвали, е присъдено да бъде заплатена левовата им равностойност в същия паричен размер, отнето е в полза на държавата и превозното средство, послужило за извършване на митническото нарушение. С оспореното пред АССГ Решение № Р-301/32-88028 от 22.03.2019 г. административният орган отказал спиране на изпълнението на Решение № 1735 от 10.10.2018 г. Като тълкувал чл. 45, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 221, ал. 2 от Закона за митниците, направил изводи, че не е налице обосновано съмнение за несъответствие на решението с разпоредби на митническото законодателство; не били налице доказателства, че евентуалните вреди от изпълнението му са значителни, трудно поправими и/или непоправими; в срока за обжалването на решението не било предоставено обезпечение за главницата и лихвите, нито било направено предложение за предоставяне на обезпечение. В мотивите на оспорения акт изрично е подчертано, че решението на митническия орган, спирането на изпълнението на което се иска, е стабилен административен акт, поради оставяне на жалбата против него до горестоящия митнически орган без разглеждане като просрочена с Решение №Р-634/32-356974 от 06.12.2018 г., а също и че произнасянето на директора на Агенция "Митници" съобразява мотивите на Определение № 1587/21.01.2019 г. по адм. д. № 158/2019 г. на Административен съд София-град. В производството през административния съд, с нарочно определение от откритото съдебно заседание от 07.10.2019 г., въз основа на заявления на процесуалните представители на страните, съдът обявил за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Решение № 1735 от 10.10.2018 г. на началника на Митница Пловдив е влязло в сила "поради просрочие на жалба с искането му за отмяна и поради липса на искане за обявяването му за нищожно". За да отхвърли жалбата против решението на митническия орган, административният съд е приел следното: Абсолютна предпоставка за разглеждане на искане за спиране както на основание чл. 221, ал. 2 от Закона за митниците, така и по чл. 45, параграф 2 от Регламент (ЕС)№ 952/2013, да е налице висящо оспорване във връзка с решението на митническия орган, чието спиране се иска да бъде постановено, т. е. не е влязло в сила. Този въпрос е изяснен от съда и не е спорен по делото - решението на началника на митницата е влязло в сила. Тази предпоставка е предвидена както в нормите на регламента, предвиждащи спиране, така и в нормите на националното право. Така съгласно чл. 45 параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. подаването на жалбата не спира изпълнението на обжалваното решение, въпреки това митническите органи спират изцяло или частично изпълнението на такова решение, когато имат основателно съмнение относно съответствието на обжалваното решение с разпоредбите на митническото законодателство или когато съществува опасност да бъде нанесена непоправима вреда на заинтересованото лице. Параграф 3 от същата разпоредба предвижда, че в случаите по параграф 2 когато в резултат на обжалваното решение възниква задължение за плащане на вносни или износни мита спирането на изпълнението на това решение се извършва само при предоставяне на обезпечение, освен ако въз основа на документирана оценка бъде установено, че такова обезпечение би довело до сериозни икономически или социални затруднения за длъжника. Основанията по чл. 44, пар. 1 и пар. 2 са предвидени идентично в чл. 221, ал. 2 и ал. 3 ЗМ. В случая не е налице нито една от кумулативно изискващите се предпоставки за спиране на изпълнението: да е висящо оспорване на решението на митническия орган, чието спиране се иска; не е налице съмнение за несъответствие с митническото законодателство на установените задължения за плащане на вносни мита и ДДС с решението по отношение на титуляра на митническия режим поради висящност на административно наказателното производство срещу превозвача на стоките, за които са установени вносните задължения; не е представено обезпечение, нито се претендира, настъпването на вреди от страна на длъжника за вносното митническо задължение и ДДС. Между задълженията, определени с Решение № 1735 от 10.10.2018 г. в тежест на жалбоподателя за заплащането на мито и ДДС за внос на същите стоки и наложените санкции с НП № 320/04.10.2018 г. на превозвача, освен че касаят различни субекти на отговорността, няма правна връзка, макар и да се отнасят за едни и същи стоки. Неотносим е доводът на адвокат Темчев за солидарна отговорност на превозвача и титуляра на режима, тъй като тази солидарност е налице само по отношение на публичните задължения, установени с решението. Както е изтъкнато в писмената защита от ответника, изземването с НП на стоките, съответно левовата им равностойност и отнемането на превозното средство, не съставляват обезпечения, а санкции на превозвача. Налагането на санкциите с НП, съответно плащането им няма каквато и да е връзка с погасяването на задълженията за мито и ДДС, установени с решението на началника. Евентуалната отмяна на НП на каквото и да е основание няма да доведе до промяна на извода за възникване на митническо задължение или до отпадане на задълженията за мито и ДДС за същите стоки, доколкото са различни правните основания за двата вида, и доколкото такова основание не е предвидено като обстоятелство, свързано с възникване, изменение или отпадане на митническо задължение или задължение за ДДС. Първоинстанционно решение е неправилно, но по съображения, различни от изложените в касационната жалба. Настоящият състав на касационната инстанция напълно споделя мотивите на административния съд, че висящо административно производство по оспорване на митническо решение е абсолютна предпоставка за разглеждане на искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решението, както на основание чл. 221, ал. 2 от Закона за митниците, така и по чл. 45, параграф 2 от Регламент (ЕС)№ 952/2013. Такава е и основната процесуална логика, според която производството по спиране на изпълнението на административния акт е акцесорно на главното производство по оспорването му, като обезпечава жалбоподателя, че до приключване на главното производство актът няма да бъде изпълнен. Неправилно обаче съдът е приел, че вместо процесуална предпоставка за допустимост за разглеждане на искане за спиране на изпълнението, наличното производство по оспорване на митническия акт е първа материално-правна предпоставка за основателност на искането за спиране. Обратно, ако както е приел първоинстанционният съд, административният акт, спирането на изпълнението на който се иска, е влязъл в сила, искането за спиране на изпълнението на акта следва да се остави без разглеждане като недопустимо. На основание на чл. 218, ал. 2 АПК, за съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, касационната инстанция следи и служебно. Неправилно административният съд е приел, че оспореният пред него акт е материално-законосъобразен. Отделно от това, макар пред първоинстанционния съд процесуалните представители на страните да са заявили, че Решение № 1735 от 10.10.2018 г. на началника на Митница Пловдив е влязло в сила, производството по жалбата на адресата на митническия акт от 16.11.2018 г. против това решение не е приключило. Това е така, защото това производство не е приключило със съдебен акт, който да разреши спора относно срока на жалбата по административен ред, тъй като с Определение № 1587 от 21.02.2019 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 158/2019 г. по жалба на "Garantrans" s. r. o, съдът, на основание чл. 88, ал. 3 АПК, е отменил Решение №Р-634/32-356974 от 06.12.2018 г. на директора на АМ, с което жалбата по административен ред е оставена без разглеждане и производството е прекратено. В същото време, жалбата по административен ред не е оттеглена, което също би могло да бъде основание за прекратяване на производството. Изявлението на адв. Темчев в откритото съдебно заседание на 07.10.2019 г., че жалбата е просрочена, не може да се приеме за изявление за оттеглянето й, както поради съдържанието и формата на изявлението, така и поради извършването му в друг процес и не до административния орган, сезиран с жалбата. При това, необосновано административният съд е приел, въз основа на това изявление, че Решение № 1735 от 10.10.2018 г. на началника на Митница Пловдив е влязло в сила. Ако беше направил верния извод, че производството по оспорване на решението по административен ред още е висящо, съдът би трябвало да заключи, че административният орган, макар и в изпълнение на Определение № 1587 от 21.02.2019 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 158/2019 г., се е произнесъл без да е ясно налице ли и е описаната по-горе процесуална предпоставка за допустимост на искането за спиране. Затова, след отмяна на първоинстанционния съдебен акт следва да се постанови решение по същество, с което оспореното пред АССГ Решение № Р-301/32-88028 от 22.03.2019 г. бъде отменено, а преписката - върната за ново произнасяне на директора на Агенция "Митници" по жалбата от 16.11.2018 г. Ако, както продължава да поддържа органът, чрез процесуалния си представител, жалбата по административен ред е просрочена, той следва да я остави без разглеждане, както следва да постъпи и с акцесорното към нея искане за спиране на изпълнението на митническия акт. В този случай евентуалното му решение ще подлежи в неговата цялост на оспорване по реда на чл. 88, ал. 3 АПК. При този изход на процеса, на касационния жалбоподател следва да се присъдят 370 лв. деловодни разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение