Решение № 9731 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7040/2019 г.

Решение № 9731 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7040/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "ЧЕЗ Разпределение България" АД /ЧЕЗ, ЕРП, оператора/ със седалище в гр. София, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 2556/12.04.2019 г., постановено по адм. д. № 703/2019 г. от Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № Ж-979 от 19.12.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) и на КЕВР са присъдени разноски. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че фактическата обстановка по спора е останала неизяснена, не са обсъдени всички доводи в жалбата, липсват мотиви по отношение твърдението на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, че Предприятие "Язовири и каскади" - "НЕК" ЕАД не се явява заинтересована страна във воденото административно производство пред Комисията за енергийно и водно регулиране. Поддържа се, че съдът е следвало да установи нарушения в административното производство, тъй като Комисията не е препратила жалбата и не е спазила изискването на чл. 143, ал. 4 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката, лишавайки по този начин "ЧЕЗ Разпределение България" АД от правото му на защита срещу твърденията и исканията в жалбата до КЕВР. Касаторът счита, че указанието да се възстанови захранването на обекта е неизпълнимо. Поддържа, че изграденото отклонение от въздушния електропровод след РОС 671 не е собственост на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, а се явява изходяща линия и е разположено след границата на собственост на електрическите съоръжения. Твърди се неправилно приложение на чл. 14, ал. 3 и чл. 30, ал. 2, т. 2 от Наредба № 6/2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, чл. 117, ал. 5 от Закон за енергетиката и § 4, ал. 1 ПЗР на ЗЕ. По тези съображения, подробно развити в касационната жалба, се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата до КЕВР. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – Л. Тончев не взема становище. Заинтересованата страна – "НЕК" ЕАД –Предприятие "Язовири и каскади" оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" срещу решение № Ж-979 от 19.12.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, взето на на основание чл. 22, ал. ал. 1 вр. ал. 5 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, с което са дадени на [фирма] следните задължителни указания: В шестмесечен срок да извърши необходимите действия и възстанови електрозахранването от МТП "Язовири и Каскади 1" на обект " Кантон Белоборско дере" на Предприятие "Язовири и каскади" – НЕК ЕАД и на обект с абонатен номер 32144028, настоящ клиентски номер 210026493419 на г-н Л. Тончев в местност "Турско парче", община Рила, както и да представи в същия срок доказателства за изпълнението им. Производството пред КЕВР е започнало по жалба с вх. № 100000110466/12.07.2018 г, подадена от Л. Тончев срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД във връзка с отказ на дружеството да бъде възстановено електрическото захранване на имот, находящ се в местността "Турско парче" в Община Рила, представляващ почивна станция, за който имот не е имало спор, а и са представени доказателства, че е собственост на жалбоподателя. Последният е посочил, че ежемесечно получава фактури и му се начислява такса мощност, но тъй като от местността "Владичина поляна" до м. "Турско парче" са откраднати кабелите, почивната станция няма електрическо захранване и не може да бъде използвана по предназначение. Искането до КЕВР е да бъде извършена проверка и да се произнесе със задължителни предписания. КЕВР е изпратила жалбата на енергийния оператор по компетентност, както и на Предприятие "Язовири и каскади – НЕК" ЕАД, за което е установено, че е собственик на Кантон "Белоборско дере" в м. "Турско парче". Установено е от Комисията и е възприето от съда, че електропроводното отклонение от ВЛ Рилски манастир 20 кВ, мачтов ТП, ТМ 20/0, 4 кВ, разпределително табло НН на ТП –монтирани в местността "Турско парче" не се водят ДМА на НЕК ЕАД-Предприятие "Язовири и Каскади". За периода 1981-2001 г. в този кантон е ползвана електроенергия, а след април 2001 електрозахранването е преустановено - последните платени фактури за електроенергия са от 2001 г. Няма данни партидата да е закрита. Електропроводът е изключен, впоследствие и ограбен, като не е възстановен. Изцяло са възприети и изводите на административния орган, че съоръженията от електропровод 20 кВ Рилски манастир след РОС 671 служат за захранване на клиенти на ЧЕЗ Разпределение България АД чрез МТП "АПК" /м. Владичина поляна/ и МТП "Язовири и каскади 1", поради което представляват елементи от разпределителната мрежа. Съдът е възприел изцяло и правните изводи на КЕВР, че чл. 117, ал. 5 от ЗЕ не е приложим, тъй като съоръженията от електропровод 20 КВ Рилски манастир след Р 671 служат за захранване на повече от един клиент на лицензианта и за тях приложима е разпоредбата на чл. 31 от Наредба № 6, т. е следва да се изградят и поддържат от мрежовия оператор и да са негова собственост. Като аргумент в тази насока се изтъква и § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ, предвиждащ, че енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон. По тези съображения жалбата е отхвърлена, а на КЕВР са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Касационната жалба е частично основателна. Неправилно е била отхвърлена жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД срещу административния акт, в частта му, с която е разпоредено на ЕРП да възстанови електрозахранването от МТП "Язовири и Каскади 1" на обект " Кантон Белоборско дере" на Предприятие "Язовири и каскади" –НЕК ЕАД. В останалата част решението е правилно. В правомощията на КЕВР е служебно да конституира заинтересованите страни в производството, както и да изясни фактическата обстановка по спора. Поради това действително Комисията не е допуснала съществено нарушение на административно-производствените правила, конституирайки заинтересувана страна в административното производство. Комисията обаче е въвела предмет на спора, с който не е сезирана по предвидения в закона ред. НЕК ЕАД не е подавало жалба по реда на чл. 22 ЗЕ, съответно не е налице възникнал спор между това дружество и ЕРП във връзка с електрозахранването от МТП "Язовири и Каскади 1" на обект " Кантон Белоборско дере" на Предприятие "Язовири и каскади" – НЕК ЕАД. Поради това неправилно Комисията е дала указания на ЧЕЗ да възстанови и това електрозахранване. Решението на КЕВР в тази част е произнесено свръх петитум и съдът е следвало да го констатира. Това обуславя неправилност на съдебния акт, което налага неговата отмяна. Настоящата инстанция, по съществото на спора, следва да отмени решение № Ж-979 от 19.12.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в разглежданата част. По отношение захранване с електроенергия на обекта, собственост на Л. Тончев, решението на съда е правилно. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, а и доказателствената тежест е разпределил правилно. В тази връзка правилно е проведено събирането на доказателства съобразно чл. 170, ал. 1 АПК, с оглед задължението на административния орган да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Касаторът не е поискал събиране на нови доказателства в съдебното производство, а и спор относно фактите, противно на твърденията на касатора, няма. Страните не спорят за това, че фактическото положение на съществуващите електропроводи и отклонения на място е такова, какво е описано в решението на КЕВР и в съдебното решение. Това положение е описано в доклада на назначената работна група, установява се и от приложените писмени доказателства, които не са оспорени. Спорът е правен. В случая изводите на съдебния състав са направени след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК решението съдържа обосновани съображения в подкрепа на направените изводи. Несъгласието с мотивите на съда не обуславя неправилност на съдебния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 Закона за енергетиката /ЗЕ/ регулаторният орган разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. Редът за разглеждане на жалбите е този, предвиден в Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, като в чл. 142, ал. 1, т. 1 е посочено, че КЕВР разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, свързани с изпълнението на задълженията им по Закона за енергетиката. Както вече се посочи, спорът между страните е правен, а именно – чие е задължението да бъдат изградени погиналите линии, захранващи с електрическа енергия имот, собственост на Л. Тончев, представляващ почивна станция. Не е спорно, че в имота е поставен електромер, както и че за него ЕРП начислява такса мощност, съгласно приложените фактури. Не е спорно и това, че обектът е бил присъединен на ниво средно напрежение към електроразпределителната мрежа, като след РОС 671 е било изградено и електрозахранване на мачтов трафопост за обект "Язовири и каскади 1", собственост на НЕК, което е функционирало от 1981 до 2001 г. и по което е заплащана електроенергия на "Електроразпределение София-област" ЕАД, чийто правоприемник е ЧЕЗ. При това положение, неоснователни са доводите на касатора за приложение на чл. 117, ал. 5 ЗЕ, тъй като процесната електрическа уредба след РОС 671 не служи за снабдяване с електрическа енергия само на един небитов клиент, следователно не са налице условията изграждането и финансирането на уредбата да се възложи на Л. Тончев. Освен това не се касае за изграждане на изцяло нови съоръжения, а за ремонт и възстановяване на съществувала част от електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 88 ЗЕ, разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия. Разпоредбата на чл. 89, т. 3-5 ЗЕ предвижда, че за лицензионната територия, обхваната от електроразпределителната мрежа, операторът на електроразпределителната мрежа осигурява управление на електроразпределителната мрежа; поддържане на електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията и на спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания и разширяване, реконструкция и модернизация на електроразпределителната мрежа и на спомагателните мрежи, съобразено с изискванията за опазване на околната среда, енергийна ефективност и ефективно използване на енергията. Изискването, въведено от националния законодател, операторът на електроразпределителната мрежа да е неин собственик, не означава, че ако операторът не е изпълнил задълженията си по § 4 ПЗР ЗЕ, за него отпадат задълженията по чл. 88 и 89 ЗЕ. ЕРП не може да черпи права от собственото си незаконосъобразно поведение, поради което и неоснователно се позовава на чл. 30 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. В същото време чл. 117 ЗЕ прогласява общото задължение на ЕРП да присъедини клиента към електрическата мрежа, от което в случая не е налице изключение, а чл. 21 от Наредбата задължава оператора, след сключване на договор за присъединяване, да изготви и съгласува работните проекти за изграждане на съоръженията за присъединяване на обекта, за които е отговорен съгласно сключения договор, за своя сметка. Без значение е колко и какви елементи на електроразпределителната мрежа следва да бъдат приведени в изправност с цел електрозахранване на процесния обект. При тази правна уредба и при липса на твърдяните от касатора нарушения, решението в разглежданата част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и с оглед чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от касатора за разноски по делото е частично основателно, за половината от размера на заплатената държавна такса, както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв или общо разноски в размер на 285 лв. Съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е също частично основателно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, за производството по настоящото дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение