Решение № 5316 от 29.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2453/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Серафимова против решение 457 от 16.01.2024 г., постановено по адм. дело 5409/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на Серафимова против заповед САГ23-РА53-105/01.03.2023 г. на главния архитект на Столична община. Жалбоподателката поддържа, че решението на административния съд е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което заповедта на главния архитект на Столична община да бъде отменена и преписката- изпратена на органа за ново произнасяне. Претендира разноски в размер на внесената държавна такса за касационното производство. Ответникът главeн архитект на Столична община, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че заповедта на главния архитект е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изводът на административния съд за материална законосъобразност на заповедта на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ е отказано да се разреши изработване на проект за изменение на ПУП план за регулация и застрояване и план за улична регулация за УПИ I- за национален киноцентър съгласно заявлението на жалбоподателката Серафимова, поради противоречие на представения проект с Общия устройствен план на Столична община и правилата и нормите за териториално устройство, се споделя от настоящата инстанция изцяло. По делото е установено, че представеното от Серафимова предложение предвижда изменение на ПУП план за регулация и застрояване и план за улична регулация за УПИ I- за национален киноцентър, изразяващо се в урегулирането на собствения й ПИ с идентификатор 68134.2095.688 (нот. акт 89, нот. дело 228/2005 г.) по кадастрални граници за образуване на нов УПИ XXXIX -688, в.з. Национален киноцентър и отреждане на имота за вилно застрояване. Предвидено е създаване на улица от о.т. 1200 до о.т.1209, като продължение на уличната регулация при о.т.200. В новосъздадения УПИ XXXIX -688 се предвижда ниско по характер застрояване с изграждане на нова вилна сграда, разположена свободно. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, приета като неоспорена от страните, се установява, че ПИ с идентификатор 68134.2095.688 попада в границите на защитена територия Природен парк Витоша, в зона Б - територии с ограничено управление на природната среда, подзона Б1- пасища, в които съгласно т. 43, част 3.2 от плана за управление на парка не се допуска строителство на сгради и съоръжения. Съгласно ОУП на Столична община, одобрен през 2009 г. имотът попада в група територии за природна защита и конкретно в устройствена зона Рпп"- природни паркове по т. 59 от Приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО. При тези факти първоинстанционният съд достига до правилния извод, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Както административният съд правилно отбелязва процедурата по чл. 135, ал. 1 ЗУТ е с предварителен характер и поставя начало на административната процедура по одобряване на проект за изменение на подробния устройствен план в посочения обхват. В това производство съдът проверява основанията за образувано на производството: налице ли е служебно задание, съответно скица мотивирано предложение за изменението, както и извършва преценка за съответствието на разработката с ОУП на населеното място и с правилата и нормите по устройство на територията. В случая, както административният съд правилно приема, представеният проект е в противоречие с предвижданията на ОУП на Столична община и с правилата и нормативите за устройството и застрояването на Столична община съгласно ЗУЗСО. Според Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО имотът на жалбоподателката попада в Група територии за природна защита и конкретно в устройствена зона Рпп (Природни паркове) по т. 59, според която в административните граници на Столична община попада част от Природен парк Витоша и устройството се осъществява в съответствие със Закона за защитените територии и плановете за управление. Законът за защитените територии забранява дейности и строителство на територията на природните паркове, които не са разрешени със заповедта за обявяване на парка, с плана за управление и устройствените и технически планове и проекти ( чл. 31, т. 9). В случая Планът за управление на Природен парк Витоша съгласно т. 43 от част 3.2 Режими и норми не допуска строителство на сгради и съоръжения в териториите от зона Б, подзона Б1, в които попада имотът на жалбоподателката. Не се допуска и изграждане на нови пътища съгласно т. 148 от раздел 3.2.3.3. Развитие на пътната мрежа. Възраженията на жалбоподателката, свързани с включването на имота й в границите на Природен парк Витоша и доводите за противоконституционност на разпоредбата § 7, от ПЗР на ЗТТ са извън предмета на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани, тъй като осъществяването на косвен съдебен контрол в съдебното производство по оспорване на индивидуален административен акт е недопустим. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Събраните по делото доказателства са обсъдени в съвкупност. Разгледани са и всички релевантни доводи и възражения на жалбоподателката. Липсата на произнасяне по възраженията за неправилно включване на имота в границите на защитена територия, в случая не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед изложеното по-горе относно недопустимостта на косвен съдебен контрол в това производство, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са изложени мотиви в подкрепа на изведените от съда правни изводи по съществото на спора По тези съображения Върховният административен съд, състав второ отделение, намира, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че административният орган, ответник по касационната жалба, се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационната жалбоподателка следва да заплати на Столична община сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,