Решение № 11676 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6064/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Рунева, подадена чрез процесуалния й представител адв. М. Попова, против решение 312 от 16.04.2021 г. по адм. дело 171/2021 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РД-65/25.01.2021 г., издадена от кмета на община Брацигово, с която на основание чл. 178, ал. 6 и чл. 223, ал. 1, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е забранено ползването и достъпа до обект гараж, находящ се в поземлен имот с идентификатор 06207.502.1564 по КККР на град Брацигово, собственост на наследниците на Й. Рунев и Й. Рунева, както и е разпоредено да се прекъсне ел. захранването и захранването с вода до обекта. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът кметът на община Брацигово в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът В. Делипавлова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд Пазарджик е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. За да отхвърли жалбата на А. Рунева против заповед РД-65/25.01.2021 г., издадена от кмета на община Брацигово, с която на основание чл. 178, ал. 6 и чл. 223, ал. 1, т. 6 ЗУТ е забранено ползването и достъпа до обект гараж, находящ се в поземлен имот с идентификатор 06207.502.1564 по КККР на град Брацигово, собственост на наследниците на Й. Рунев и Й. Рунева и е наредено в 30-дневен срок да се предприемат мерки за неговото обезопасяване, като е посочено, че при неизпълнение, ще бъдат прекъснати електрозахранването и водоснабдяването, първоинстанционният съд приема, че административният акт е издаден при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон. Тези изводи са направени при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. Не са взети предвид нарушенията във формата на заповедта, както и допуснатите при издаване на акта съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са отчетени несъответствия между обстоятелствената и разпоредителна част на акта, както и между правното и фактическо основание за издаване на заповедта. В обстоятелствената част е посочено, че обект на заповедта е гараж, който се ползва като дърводелска работилница в нарушение на чл. 178, ал. 4 ЗУТ, който забранява да се ползват строежи не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждането им в експлоатация. Направено е препращане към констативен акт 1/15.01.2021 г., в който е посочено, че обектът се ползва като дърводелска работилница, без необходимите строителни книжа, без преустройство и въвеждане в експлоатация. Същевременно с разпоредителната част на акта, на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ във връзка с чл. 223, ал.1, т. 6 ЗУТ, е забранено ползването и достъпа до обект гараж. Следователно описанието на обекта в обстоятелствената част на акта не съответства на това в разпоредителната част. Освен това като фактически основания за издаване на заповедта са посочени три самостоятелни хипотези: ползване на строежа не по предназначение, в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация (основания по чл. 178, ал. 4 ЗУТ) и без строежът да е въведен в експлоатация (предпоставка по чл. 178, ал.1 ЗУТ), всяка от които е отделно основание за прилагане на мярката по чл. 178, ал. 6 ЗУТ. В случая разграничение между отделните фактически хипотези не е направено, поради което не може да се установи какво приема органът от фактическа страна, а също и правното основание за издаване на оспорения административен акт, тъй като разпоредбата на чл. 178, ал. 6 ЗУТ се прилага както при нарушения по чл. 178, ал. 1 ЗУТ, така и при нарушения по чл. 178, ал. 4 ЗУТ. Допуснатите формални нарушения са съществени, тъй като накърняват правото на защита на жалбоподателя. Освен това заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са установени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Не е изяснено първоначалното предназначение на сградата, предмет на заповедта. В административния акт е посочено, че обектът е гараж, който се ползва като дърводелска работилница, а в КК на гр. Брацигово, одобрена през 2012 г. в имота на жалбоподателката не е отразен гараж, а селскостопанска сграда. Не е установена и годината на изграждане на строежа (посочено е, че е преди 2001 г.), както и кога е променено предназначението. Тези обстоятелства са съществени, тъй като са от значение за преценката за правилното прилагане на чл. 178, ал. 6 ЗУТ, както и за наличието на основания за прилагането на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ или на §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, според които търпимите строежи не подлежат на забрана за ползване. При допуснатите нарушения във формата на акта и на административнопроизводствените правила оспорената заповед е издадена и в противоречие с материалноправни разпоредби, тъй като не е установено осъществяването на предпоставките, предвидени в чл. 178, ал. 4 или ал. 1 ЗУТ и съответно основанието за прилагане на мярката по чл. 178, ал. 6 ЗУТ. Всяко едно от посочените по горе нарушения при издаване на заповед РД-65/25.01.2021 г. на кмета на община Брацигово е самостоятелно основание за отмяна на административния акт съглано чл. 146 АПК. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съд постановява решение в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства. Поради всичко изложено оспореното решение на Административен съд Пазарджик следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал.1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед РД-65/25.01.2021 г. на кмета на община Брацигово да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции, община Брацигово следва да заплати на жалбоподателката А. Рунева сумата 1880.00 лв. разноски по делото, включващи 80.00 лв. държавна такса общо за производството пред двете инстанции и по 900.00 лв. възнаграждение за адвокат за всяка инстанция съгласно договорите за правна защита и съдействие. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,