Решение № 7544 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1784/2021 г.

Решение № 7544 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1784/2021 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Камено срещу решение № 1598/19.11.2020 г., постановено по адм. д. № 749/2020 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-09-41/09.03.2020 г. на областния управител на област Бургас. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа доводи, че решението е постановено в противоречие със Закона за водите (ЗВ), тъй като неправилно са приложени нормите на чл. 19а, 19б и § 1, ал. 1, т. 94 ДР ЗВ. Поради това моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на заповедта. Моли за присъждане на направените разноски по делото. Ответникът – Областният управител на област Бургас чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" не взема становище. Ответникът Министър на икономиката не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на Община Камено срещу заповед № РД-09-41/09.03.2020 г. на областния управител на област Бургас, с която е отказано приемане на дарение, предложено от община Камено, на язовир Сарп дере 3, намиращ се в поземлен имот № 000017 по КВС за землището на с. Винарско, с площ 40 612 кв. м., актуван с акт за публична общинска собственост № 3/15.05.1997 г. на община Камено. Причина за отказа е обстоятелството, че земята, върху която е изграден язовирът, не е актувана в цялост като публична общинска собственост, като само части от язовира, и то без язовирната стена, попадат в дарявания имот. Отказът е основан на чл. 19б ал. 5, т. 1 и т. 3 от Закона за водите. Съдът е установил, че е съставен е акт за публична общинска собственост № 3/15.05.1997 г. на община Камено за язовир 40 612 кв. м. в землището на с. Винарско, м. Сарп дере, кад. № 000017, както и че с Решение по т. 25 от протокол № 40/27.09.2018 г. Общински съвет Камено е дал съгласие община Камено да прехвърли безвъзмездно на държавата посочения имот. От заключението на назначената съдебнотехническа експертиза се установява, че язовир Сарп дере 3 е разположен върху пет поземлени имота, намиращи се в землищата на с. Винарско и с. Кръстина, само един от които представлява дареният имот 000017. Вторият имот е частна общинска собственост с начин на трайно ползване пасище, а последните три имота са на трети лица и са с начин на трайно ползване ниви. От правна страна съдът е приел, че актът е издаден от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 19б ал. 1 от ЗВ, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон. Изводът на съда е, че процесният обект не съставлява язовир по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР ЗВ, а част от такъв, който не може да бъде предмет на договора по чл. 19б ал. 2 от ЗВ. По тези съображения оспорването е отхвърлено. Постановеното решение е правилно. Не се установяват пороци, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Съдът е събрал относимите към спора доказателства и при изяснена фактическа обстановка е формирал съответстващи на нея и на материалния закон изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 19б, ал. 5 от ЗВ областният управител отказва със заповед да приеме дарението и връща предложението и придружаващата го преписка на съответната община, когато: 1. заявеният за прехвърляне от общината воден обект не е язовир по § 1, ал. 1, т. 94 от ДР, или 2. предложението се отнася за язовир, отдаден на концесия, или 3. липсва акт за общинска собственост. Областният управител е отказал да приеме дарението, като се е позовал на първата хипотезата, като е приел, че даряваният обект не представлява язовир, а част от такъв. Неоснователни са и касационните доводи за неконстатирани от съда съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй като непроизнасянето на административния орган в срока по чл. 19б, ал. 1 ЗВ не е сред тях. Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР към ЗВ язовир е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Следователно, липсата на който и да е елемент от водностопанската система води до невъзможност даден обект да бъде определен като язовир. Правната възможност по чл. 19а от ЗВ за безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост от страна на общината към държавата върху язовир предполага наличието на цялата водностопанска система, а не на част от нея. Противното тълкуване би довело до невъзможност за надлежното стопанисване на язовира. Процесният имот № 000017, за който е съставен акт за публична общинска собственост, представлява само площта, заета от водното съдържание на системата. С основание е прието, че този имот не обхваща цялата водностопанска система, а само част от нея, поради което тази дарявана част не може да се дефинира като язовир. Неоснователни са касационни оплаквания за неправилна преценка на вещните права върху язовира. Противно на твърденията на касатора, административният съд преценява вещните права на страните, така, както са доказани пред него със съответни титули за собственост. Административният съд приема, че даден имот е общинска собственост, въз основа на акт за общинска собственост. При липсата на такъв и още повече при наличието на данни за вещни права на трети лица върху части от язовира, изводите на административния съд за липса на право на общинска собственост върху целия язовир са правилни. Оспорване на вещни титули за собственост в административното производство не се разглежда. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,