Решение № 15356 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4270/2018 г.

Решение № 15356 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4270/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на К. Желев, подадена чрез пълномощник адв. С. Д., срещу Решение № 38 от 23.02.2018 г. на Административен съд – Ш., постановено по административно дело № 348/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0869-000844/17.08.2017 г. на началник група "ОПТП, АНД и ИАД" в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – гр. Ш. за изземване на свидетелство за управление на МПС №[номер] на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Касаторът излага доводи, от които може да се направи извод, че счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че към момента на издаване на индивидуалния административен акт не са били налице изискуемите от закона предпоставки, а именно да е изчерпан целият лимит от контролни точки на водача. Посочва, че към датата на издаване на заповедта са му били възстановени служебно 30 контролни точки, поради изтичането на две години без нарушения. Счита, че в съдебното решение не е обяснено на какво се дължат разминаванията в представените по делото наказателни постановления. В заключение, моли съда да отмени издадената заповед и да му бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - началник група "ОПТП, АНД и ИАД" в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – гр. Ш., счита същата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е ценил доказателствата и е направил обоснован извод за наличие на предпоставките по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Върховният административен съд, първо отделение, счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд – Ш. е приел от фактическа страна, че К. Желев е разполагал със СУМПС №[номер], за категории АМ, В, С и Ткт с валидност до 30.11.2021 г. и се водил на отчет в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Ш.. Съдът е установил, че при извършена проверка началник на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – гр. Ш. констатирал, че Желев е изчерпал лимита си от контролни точки и не е върнал свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР. Съдът е посочил, че на лицето са отнети контролни точки със следните Наказателни постановления: 1. НП № 5459/17.12.2007 г. на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – С., влязло в сила на 21.02.2008 г., с което на Желев са били отнети 9 контролни точки на основание Наредба № I-139 на МВР; 2. НП № 1524/13.04.2009 г. на РУ – Несебър, влязло в законна сила на 15.05.2009 г., с което са отнети 9 контролни точки на основание Наредба № Iз-1959 на МВР; 3. НП № 5706/06.07.2009 г. на РУ – Ш., влязло в законна сила на 06.10.2009 г., с което на водача са отнети 5 контролни точки на основание Наредба № Iз-1959 на МВР; 4. НП № 9754/28.12.2009 г. на РУ – Ш., влязло в законна сила на 15.07.2010 г., с което са отнети 4 контролни точки на основание Наредба № Iз-1959 на МВР; 5. НП № 6089/06.10.2011 г. на сектор "ПП" – В., влязло в сила на 25.02.2012 г., с което на Желев са отнети 8 контролни точки на основание Наредба № Iз-1959 на МВР; 6. НП № 434/19.03.2012 г. на сектор "ПП" – Ш., влязло в сила на 17.04.2012 г., с което са отнети 4 контролни точки на основание Наредба № Iз-1959 на МВР. Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че принудителната мярка е приложена от компетентен орган и е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът приема, че с оглед приложените по делото наказателни постановления, на жалбоподателя към момента на издаване на ЗППАМ действително е бил отнет целият набор от контролни точки. Съдът не е приел твърдението на Желев, че броят на контролните му точки е бил възстановен на 14.04.2014 г. поради изтекли две години без наложени административни наказания. Установил е, че в конкретния казус хипотезата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е неприложима, предвид обстоятелството, че броят на контролните точки, отнети на лицето в резултат на влезлите в сила наказателни постановления изчерпва лимита от 39 точки и той е загубил правоспособността си да управлява МПС. К. заключение е, че процесната заповед е издадена при наличието на материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 4, във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената принудителна мярка и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП при издаване на свидетелство за управление, притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. В., на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен, по силата на разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. За неизпълнение на това, произтичащо от закона задължение в чл. 171, т. 4 от ЗДвП е предвидено налагане на ПАМ "изземване на свидетелството за управление". Законосъобразността на принудителната мярка изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление. Неоснователно е твърдението на касатора, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, като не са били налице изискуемите от закона предпоставки, а именно да е изчерпан целият лимит от контролни точки на водача. По делото безспорно е установено, че към датата на издаване на заповедта са отнети всички контролни точки на К. Желев. Съдът е обсъдил представените по делото наказателни постановления и е достигнал до верни изводи относно броя на отнетите с тях контролни точки. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е мотивирал правилен извод, че към момента на издаване на заповедта са били налице материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - на водача са били отнети всички контролни точки и той не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне СУМПС. Н. постановления са породили за адресата им определените с тях правни последици, включително отнемането на посочените в тях контролни точки. Същите не са обжалвани по реда на чл. 63 от ЗАНН, като не е извършено и оспорване на верността на вписванията относно датата на влизането им сила. Неоснователни са доводите на касатора, че броят на контролните му точки е бил възстановен на 14.04.2014 г. поради изтекли две години без наложени административни наказания. Съгласно чл. 157, ал. 5 ЗДвП лице, загубило правоспособността си да управлява МПС по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството за управление, има право да бъде допуснато до изпит за придобиване на правоспособност при условията на тази разпоредба. В тези случаи се явява неприложима разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй като същата регламентира служебно възстановяване на контролните точки само при частичното им отнемане до пълния им размер. Този извод следва от граматичното и систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 157, ал. 5 и чл. 158, ал. 1 ЗДвП. Целта на служебното възстановяване на точките е да се стимулират водачите да не допускат нарушения на правилата за движение, докато в случаите на чл. 157, ал. 4 ЗДвП се изгубва правоспособността и с ал. 5 изрично е регламентиран единственият начин за придобиването й. В случая посочената разпоредба е неприложима, тъй като броят на контролните точки, отнети на касатора в резултат на влезлите в сила НП, изчерпва лимита от 39 точки и той е загубил правоспособността си да управлява МПС. С оглед на горното, като е приел законосъобразност на наложената ПАМ, съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Направил е обосновани фактически изводи и е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4, вр. чл. 228 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати в полза на Областна дирекция на МВР- гр. Ш. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение