Решение № 12383 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10105/2015 г.

Решение № 12383 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10105/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Б. М. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Й. А. (ВАК), срещу Решение № 1523 от 6.07.2015 г., постановено по адм. дело № 2616/2014 г. по описа на Административен съд – Варна с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции. Ответната страна - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че административният съд правилно е преценил, че липсва причинна връзка между отмененото, като незаконосъобразно, Наказателно постановление и настъпилия вредоносен резултат. Според него този си извод първоинстанционният съд е подкрепил след като е установил, че след издаването на Наказателно постановление № 10 от 11.01.2013 г. на Началник сектор РУП при ОД на МВР-Варна, то е обжалвано по съдебен ред от Г. М. и е отменено. В производството пред съда той е представляван от адвокат въз основа на представено по делото пълномощно. Договорът за правна защита е съставен на 13.06.2013 г. – след приключване на съдебното заседание по НАХД № 1508/2013 г., проведено на 29.04.2013 г., както и след постановяване на решението по делото, което е от 17.05.2013 г. Този договор е представен с исковата молба по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Затова процесуалният представител на ВАП счита, че не са налице разходът за правна помощ да е направен преди постановяване на съдебния акт, поради което не може да бъде еднозначно обвързан с процесуалното представителство пред съда. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административния съд Варна е образувано по исковата молба на Г. Б. М. срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна. С нея, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се претендира заплащане на сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, с което на лицето е наложена имуществена санкция. Претендира се и законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 13.06.2013 г. до окончателното й изплащане. С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен изцяло като неоснователен и ищецът е осъден да заплати на ответника възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита в размер на 300 (триста) лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че не се установява ищецът да е претърпял имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. За да обоснове този си извод съдът е посочил, че в производството по НАХД № 1508/2013 г. по описа на Районен съд Варна не е представян договор за правна защита и съдействие, а единствено пълномощно, поради което е направил извод, че претендираната имуществена вреда в размер на 100 (сто) лева, съставляваща заплатено възнаграждение за процесуално представителство, е недоказана. Договорът за правна защита и съдействие е съставен на 13.06.2013 г., след приключване на устните състезания - 29.04.2013 г. и след постановяване на съдебния акт - 17.05.2013 г. Затова не е налице пряка и непосредствена причинна връзка. При отсъствието на един от елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ претенцията се явява неоснователна. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. В случая от доказателствата по делото безспорно се установява фактическата обстановка, описана в мотивите на решаващия съд. Въз основа на нея съдът е направил верния правен извод за отсъствие на изискуемата от закона пряка причинна връзка между отменения, като незаконосъобразен, акт на административен орган и твърдяната от ищеца вреда. За да бъдат присъдени претендираните разноски за правна помощ и съдействие по конкретно дело, то освен да се ангажират доказателства за действително направени такива, следва тези доказателства да са приложени по делото, по което се претендира, че са сторени. В настоящият случай е безспорно, че договор за правна защита и съдействие не е бил представен преди приключване на съдебното прозиводство по Н. А. Х. Д. № 1508/2013 г. по описа на Районен съд Варна. Заплащането на сумата от 100 (сто) лева - възнаграждение за адвокат е станало след това, т. е. не са направени за инстанцията, за която се твърди. Затова първостепенния съд обосновано е приел, че не е доказано наличие на вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, нито пряка и непосредствена причинна връзка между твърдяната вреда и отменения, като незаконосъобразен акт. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на понесените разноски пред двете инстанции се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение