Решение № 9736 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1953/2020 г.

Решение № 9736 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1953/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Р. Милушев, в качеството му на ЕТ "ФЛОЙД – Р. Милушев", ЕИК *********, със седалище и адрес на регистрация гр. Бургас, чрез адв. Л. Цветков, срещу Решение № 1971 от 18.11.2019 г., постановено по адм. дело № 1801/2019 г. по описа на Административен съд Бургас. В жалбата се развиват съображения за неправилност на обжалвания акт и наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и за уважаване на иска. Претендира разноски за двете инстанции. Ответната страна - Национална агенция за приходите, в писмен отговор чрез процесуалния си представител гл. юрк. Тодорова изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на постановения съдебен акт. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на I и II колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил иска на Р. Милушев, в качеството му на ЕТ "ФЛОЙД – Р. Милушев" против Национална агенция за приходите, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с процесуално представителство по обжалване на Наказателно постановление № 376850-F408359 от 14.11.2018 г., издадено от Директор на дирекция "Обслужване" при ТД на НАП, гр. Бургас, отменено с Решение № 622 от 21.05.2019 г. постановено по НАХД № 1241/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.2019 г. – датата на влизане на съдебното решение в сила - до окончателното изплащане на сумата, и ЕТ е осъден да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 376850-F408359 от 14.11.2018 г., издадено от Директор на дирекция "Обслужване" при ТД на НАП, гр. Бургас на ЕТ "ФЛОЙД – Р. Милушев", ЕИК *********, гр. Бургас, на основание чл. 181, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено административно наказание – "имуществена санкция" в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Актът е обжалван от дружеството и с Решение № 622 от 21.05.2019 г. постановено по НАХД № 1241/2019 г. по описа на Районен съд Бургас е отменен. Решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила на 21.06.2019 г. Установено е още, че в производството по оспорване на наказателното постановление ЕТ е представляван от адв. Л. Цветков, видно от представени в производството по НАХД № 1241/2019 г. по описа на Районен съд Бургас пълномощно и Договор за правна услуга от 05.03.2019 г. (л. 18), съгласно който е уговорена и заплатена на адвоката, в брой, сумата от 300 лева при подписването му. След като е установил тези факти съдът е приел, че отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани, какъвто по делото не е представен. Договорът за правна услуга от 5.03.2019 г. не доказва плащане, предвид липсата на приложени към него касова бележка, приходен касов ордер или друг документ, удостоверяващ фактическото плащане. Въз основа на тази приетото, решаващият съд е направил извод, че не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на НП. По тези съображения е приел, че на са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, и е отхвърлил искът като неоснователен. Решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът е установил правилно фактите по делото, но не е приложил правилно материалния закон. С Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. от Общото събрание на І и ІІ колегии във Върховния административен съд е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите по ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже претенцията си за обезщетяване. Съгласно мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г., постановено по ТД № 6/2012 г. от ОСТГК на ВКС "Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. ". Писмената форма на договора за адвокатска услуга, сключен между адвокат и клиент, е за доказване, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени, но само заплатените подлежат на възмездяване. "Само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят. Ето защо в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане... Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение". Следователно за валидност на договора между адвокат и клиент се изисква писмена форма. В случая е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт - наказателно постановление, постановен в резултат на административната дейност на административния орган, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Налице е също вреда – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуално представителство и правна помощ, т. е. налице е реално причинена имуществена вреда. Доказателство за заплащане на адвокатското възнаграждение е договорът за правна услуга от 5.03.2019 г., съгласно който сумата от 300 лв. е била заплатена от Р. Милушев, в качеството му на ЕТ "ФЛОЙД – Р. Милушев", в брой изцяло при подписване на договора. Този договор е представен в производството, за което се отнася – л. 18 от НАХД № 1241/2019 г. по описа на РС – Бургас, основава възмездността на положения от адвоката труд и има силата на разписка. Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между отменения, като незаконосъобразен акт, постановен при изпълнение на административна дейност, и имуществената вреда. Ето защо извода на решаващия съд, че страната не е понесла разноски за упълномощен от нея процесуален представител е необоснован и противоречи на относимите доказателства, намиращи се в производството по НАХД № 1241/2019 г. по описа на Районен съд Бургас. При условията на пълно и главно доказване ищецът е доказал, че в производството по оспорване на наказателното постановление е направил разход в размер на 300 лева, който представлява имуществена вреда, в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения от съда акт на администрацията. При това положение искът е бил основателен и доказан и е следвало да бъде уважен. Като е постановил решение в обратния смисъл съдът от първата инстанция е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо него – да се постанови друг, с който главният и акцесорният иск да се уважат изцяло. При този изход на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете инстанции е основателно и следва да бъде уважено, съобразно представените писмени доказателства: 1. пред АС Бургас - Договор за правна услуга от 18.07.2019 г. (л. 7), списък на разноските по чл. 80 ГПК (л. 23) и държавна такса (л. 10) общо 325 (триста двадесет и пет) лева и 2. пред настоящата инстанция Договор за правна услуга от 24.01.2020 г. (л. 10) и държавна такса (л. 11) общо в размер на 405 (четиристотин и пет) лева. Ответната страна не е възразила по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение