Решение № 14003 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8900/2011 г.
ВАСIV отделение01.11.2011 г.докладчик Аделина Ковачева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от управляващо дружество "Златен лев Капитал" АД със седалище в град София против решение № 780 от 15.06.2011 г. по преписка № КЗК-812 на Комисия за защита на конкуренцията. ОСЪЖДА управляващо дружество "Златен лев Капитал" АД със седалище в град София да заплати на Комисия за защита на конкуренцията сумата 150 /Сто и петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд, петчленен състав с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 14003 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8900/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗЗК. Образувано е по жалба от Управляващо дружество "Златен лев Капитал" АД със седалище в град София против решение № 780 от 15.06.2011 г. по преписка № КЗК-812/2009 г. на Комисия за защита на конкуренцията. С него е оставено без уважение, като неоснователно искането му по чл. 75, ал. 4, т. 2 и т. 3 от ЗЗК да възобнови производството по преписка № КЗК-819/2009 г. на КЗК. Прави доводи за противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на административно-производствените правила и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Комисия за защита на конкуренцията счита жалбата за неоснователна. Ответникът по жалбата "Централен депозитар" АД /ЦДАД/ също изразява становище за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 64, ал. 1 от ЗЗК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред КЗК е по реда на чл. 75, ал. 4 от ЗЗК. Образувано е по искане от УД "Златен лев Капитал" АД до КЗК за възобновяване на производството по преписка № КЗК-812/2009 г., прекратено с решение № 1629 от 22.12.2010 за одобряване на поетите задължения от "Централен депозитар" АД. Позовали са се на наличие на условията по чл. 75, ал. 4, т. 2 и т. 3 от ЗЗК. Твърдяли са, че при изготвянето на новата Тарифа вместо намаляване на таксите за услугите, същите са увеличени, и за управляващите дружества, и за емитентите. По този начин ЦДАД генерира неправомерно печалби, възползвайки се от монополното си положение. Възразили са още за необосновано увеличение на размера на таксите за дружествата с малък брой акционери за сметка на тези с голям брой акционери. На следващо място са посочили липса на публичен характер на тарифата, доколкото тя не позволява всеки сам да изчислява дължимите такси. За пореден път в развилото се производство са оспорили качеството си на "емитенти" и са поискали разграничение на дължимите такси от публичните и непубличните дружества. Във втората част на искането са развити конкретни съображения за неизпълнение на поетите задължения от ЦДАД чрез въвеждане на нови такси и увеличаване на такси, които са извън предмета на производството: увеличаване на таксите за членство и въвеждане на нова годишна такса "гаранционен фонд"; таксата за първоначална регистрация включваща постоянна и променлива компонента; много висок размер на месечната такса за поддържане на обща сметка; новата такса за изготвяне на книга на акционерите не отговоря на поетото задължение пред КЗК; промените в тарифата не отговарят на присъщите разходи за извършване на съответната дейност. При разглеждане на искането, органът по конкуренция е взел предвид издадените от него актове по преписката, чието възобновяване се претендира. Обсъдил е мотивите и съображенията, намерили израз в определение № 619 от 3.06.2010 г. за предявяване на ЦДАД на твърдения за извършено нарушение по чл. 21, т. 1 от ЗЗК, изразяващо се в налагане на цени на управляващите дружества за предоставяне на конкретно описаните и фиксирани четири вида услуги: поддържане на актуален регистър на безналичните акции; водене на книга на акционерите; предоставяне на данни от книгата на акционерите и обслужване на винкулирани акции. Като основна база за преценка на изпълнението на поетите от ответната страна задължения, КЗК е използвала фактическите обстоятелства, правните изводи и разпоредителната част на решение № 1629 от 22.12.2010 г. по преписка № КЗК-812/2009 г.. Подробно се е спряла на направеното от ЦДАД предложение за поемане на задължения; изразеното в производството по одобряване на предложението становище на управляващото дружество, като молител и обстойно мотивираната от комисията оценка съгласно критериите за оценка, формулирани в приетите с решение № 131 от 9.02.2010 г. Правила за разглеждане на предложения за поемане на задължения по ЗЗК. На тази база, КЗК на първо място е взела предвид одобрените задължения, по начина, по който са фиксирани в разпоредителната част на решение № 1629 от 22.12.2010 г.; на второ място писменото уведомление от страна на ЦДАД от 28.01.2011 г. за изпълнение на задълженията и на трето място приложената Тарифа за цените на услугите на "Централен депозитар" АД в сила от 31.01.2011 г.. От правна страна е обосновала пет съществени извода: първият е за междинния характер на определението за предявяване на твърдения за извършено нарушение, което макар и да съдържа твърдения, не установява нарушение на ЗЗК от страна на ответното дружество. Вторият е, че контролът по изпълнение на поетите задължения в процедурата по чл. 75, ал. 4 от закона не предполага по никакъв начин установяване на нарушения на конкуренцията. Третият, че в това производство изобщо не подлежат на разглеждане конкурентноправни проблеми, отнесени до комисията за първи път в искането за възобновяването му и попадащи извън обхвата на определението за предявяване на твърдения за извършени нарушения. Четвъртият е, че в процедурата по искане за възобновяване на прекратено производство, не подлежат на повторна преценка удачността, пропорционалността и съразмерността на поетите задължения. Петият е, че КЗК няма характер на ценови регулатор, като никъде и никога в определение № 619 от 3.06.2010 г. и решение № 1629 от 22.12.2010 г. не е утвърждавала ангажименти от ценови порядък. В самото решение са определени принципите, въз основа на които следва да се приеме нова тарифа, а не размерът и параметрите на цените на услугите, посочени в нея. Имайки предвид така формулираните правни изводи, комисията ясно е дефинирала предмета на контрол в производството, което провежда, а именно - пълното, точно и своевременно изпълнението на поетите от ответника и одобрени от органа по конкуренция конкретни ангажименти. Обсъдила е в детайли въведената, като самостоятелно таксувана услуга първоначална регистрация на емисия ценни книжа и е счела, че формирането й от фиксиран и променлив компонент съответства на указанията, дадени в решението. Точно изпълнени са и задълженията за въвеждане на такса за присвояване на единен идентификационен код на емисията и на такса за винкулация и блокиране на финансови инструменти, в случаите на винкулирана емисия. Изложила е обстойни мотиви относно възраженията на жалбоподателя, касаещи месечната такса за съхранение и поддържане на данните за вече регистрирана емисия ценни книжа. Приела е за удачен използвания от ЦДАД подход на установяване на един фиксиран компонент, покриващ постоянните разходи за поддържане на основната база данни за емисията и променлив - имащ характер на надбавка според броя сметки, отчитащ присъщите разходи за тяхното поддържане. Допълнително се е обосновала с базисния характер на услугата "поддържане на сметка", който изисква отчитане наличието на сметки на дружеството, издател на безналичните финансови инструменти и наличието на сметки на техните притежатели. Що се касае до поддържането и движението на последните, то се заплаща от собствениците на книжата. При обсъждане на доводите за прекомерно завишаване на твърдата месечна такса от 50 лева, КЗК е посочила, че при одобряване на поетите задължения не е подлежал изобщо на обсъждане въпросът за размера на таксите, поради което възраженията в този смисъл надхвърлят пределите на конкретното производство. При обсъждане на новоприетата тарифа във връзка с таксата за услугата - издаване на книга на акционерите, комисията е съобразила и последващите изменения, извършени от 29.03.2011 г.. Посочената такса се дължи за заплащане на услугата - изготвяне на пълно извлечение от книгата на акционерите, като размерът й се определя от броя на акционерите и вида носител на данните. Отчела е закъснението за конкретизацията на цената на тази услуга, която е определена окончателно вместо до 31.01.2011 г. на 29.03.2011 г., но е приела, че това конкретно закъснение не налага възобновяване на прекратеното производство за антиконкурентно поведение на ЦДАД. На последно място, комисията е обсъдила изпълнението на задължението и по т. 1.6 от решение № 1629/2010 г. за определяне на останалите такси в зависимост от сложността и обема на информация и присъщите разходи за отразяването й и евентуалното генериране на носител. При това е отчела факта, че новата тарифа е организирана на принципно нова основа и оценката й не може да се извърши чрез обикновена съпоставка на стойността на услугите по старата и новата тарифи. Всички тези отделни групи съображения, обединени в тяхната цялост и последователност са обективирали крайния извод за изпълнение от страна на ЦДАД на поетите и одобрени задължения. КЗК е приела, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки по чл. 75, ал. 4, т. 2 и 3 от ЗЗК и е оставила без уважение искането за възобновяване на прекратеното производство по преписка № 812/2009 г. на КЗК. Решението е постановено от компетентен орган, при спазване на материалния закон и административно-производствените правила, като е съобразена и целта на закона. Първото и основно възражение на жалбоподателя в съдебната фаза е за допуснати от КЗК нарушения на материалния закон, доколкото тя не е извършила анализ и не е изискала и съответно проверила обосновката на размера на новите такси. С това си бездействие не е осъществила задълженията си по осигуряване на защита срещу злоупотреба с господстващо положение на пазара. В рамките на така формулирания довод, дружеството отново се е позовало на погрешното му квалифициране от страна на КЗК, като "емитент", какъвто смята че не е. Посочило е данни за неправомерно увеличаване на капитала на ЦДАД. Счело е, че КЗК е била длъжна да изследва действията и бездействията на контролните органи, каквито в случая са КФН, БНБ и МФ с цел ангажиране на евентуалната им отговорност. Доводите са непълно неоснователни и не държат сметка за характера и етапите, през които е преминало производството във връзка с искането на управляващото дружество по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК за установяване на злоупотреба с господстващо положение от страна на ЦДАД. Предмет на разглеждане са били не всички такси, събирани от депозитара и уредени в действалата преди 31.01.2011 г. тарифа, а услугите, включени в предмета на договора между двете страни от 24.11.2005 г. и размерът на тяхната цена. От данните по адм. дело № 772/2011 г., приложено като доказателство по настоящото дело, безспорно се установява, че съгласно цитирания договор, Централният депозитар предоставя на всеки емитент услуга по поддържане на актуален регистър на ценни книжа /акции/ чрез откритите при него сметки; води книгата на акционерите и съответно предоставя на емитента данни от нея. Първата услуга - по поддържане на актуален регистър се извършва чрез откриване на съответните сметка за ценните книжа на емитента и сметки за притежателите на ценни книжа. На свой ред поддържането на регистъра се състои в съхраняване и актуализиране на информацията в откритите сметки на инвеститорите и на емитента. Услугата - водене на книга на акционерите представлява извлечение от регистъра на притежатели на ценни книжа, водена от ЦДАД, който може при поискване да я представи на лицето, което представлява притежателя. Макар в договора, сключен между страните по делото през 2005 г. да не са уговорени услуги по блокиране и обслужване на винкулирани безналични ценни книжа, последните по своето естество са част от услугата по поддържане на актуален регистър за ценни книжа. В мотивите към определение № 619/3.06.2010 г., КЗК подробно е изследвала кои от тези услуги и в какъв обем са изпълнени от ответника по отношение на жалбоподателя и кои не са. Направила е извод, че ЦДАД извършва експлоатативна злоупотреба по чл. 21, т. 1 от ЗЗК, изисквайки и налагайки заплащане на възнаграждение, което не съответства на предоставения обем услуги. Комисията е счела цените за необосновани и прекомерни, защото са начислени и за услуги, които не са предоставени на дружеството в пълен обем, определен в предмета на договора. Поради това е предявила на ЦДАД твърдение за извършено нарушение по чл. 21, т. 1 от ЗЗК, изразяващо се в налагане на цени на управляващите дружества за предоставяне на четири точно описани услуги: поддържане на актуален регистър на безналични акции; водене на книга на акционерите; предоставяне на данни от книгата на акционерите и обслужване на винкулираните акции. С диспозитива на определението ясно и изчерпателно е конкретизирано подлежащото на последващо установяване нарушение. По този начин всички допълнително повдигнати въпроси и твърдения за други нарушения са извън очертания обхват на така образуваното производство. Като не се е занимала с тях и не ги е подложила на анализ и обследване, КЗК не е допуснала нарушение на материалния закон. След постановяване на определението за предявяване на твърдения за нарушение, ответната страна е упражнила правото си по чл. 75, ал. 1 от ЗЗК и е предложила да поеме задължения, с които да се постигне преустановяване на поведението, във връзка с което е образувано производството. С това е положено началото на етапа по обсъждането и приемането или неприемането им от страна на органа по конкуренция. Той е приключил с постановяването на решение № 1629 от 22.12.2010 г. на КЗК за одобряване на поетите задължения, касаещи приемане и въвеждане в действие на нова Тарифа за услугите на ЦДАД, изградена на следните принципи: 1.1 Въвеждане на такса за първоначална регистрация, за откриване на сметка на съответното дружество с безналични финансови инструменти, със заверка на всички акционери в него и откриване на техни подсметки при депозитара или при инвестиционен посредник, по които се разпределя съответното на лицата акционерно участие. 1.2. Въвеждане на такса за присвояване на единен идентификационен код на емисията. 1.3. Въвеждане на такса за водене на сметки на дружества с емисии безналични финансови инструменти, формирана от два основни компонента: 1/ такса за поддържане на обща сметка на емисията, заплащана от емитента на финансови инструменти и 2/ такса за поддържане на индивидуални сметки на инвеститорите във финансови инструменти, заплащана от тях. 1.4. Въвеждане на първоначална такса за винкулация и блокиране на финансови инструменти при винкулираните емисии. 1.5. Въвеждане на отделно заплащане на такса за издаване на книга на акционерите, която да се извършва при поискване и да се предлага под формата на два типа услуги: 1/ извлечение от сметката на дружеството и от сметка на всички акционери /списък на акционерите/ и 2/пълно извлечение от сметката на дружеството и от сметките на всички акционери, като стойността на представените списъци се формира в зависимост от обхвата и съдържанието на справката, както и от спешността на подготвянето и издаването й. 1.6 Всички останали разходи по партидата на дружеството, издало финансови инструменти, да се таксуват поотделно в зависимост от сложността и обема на информацията и присъщите разходи за отразяването й и евентуалното генериране на носител. Управляващото дружество, инициатор на образуваното производство още в този момент е останало неудовлетворено от решението за одобряване на поетите задължения и го е обжалвало, макар че в закона не е предвидена такава правна възможност. Жалбата му е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима с определение № 3837 от 17.03.2011 г. по адм. дело № 772/2011 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение и производството по делото е прекратено. Прави впечатление, че част от развитите доводи в жалбата срещу решение № 1629/2010 г. на КЗК, дружеството повтаря в жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство, макар че те са извън неговия предмет на изследване и анализ. Такова е основното възражение, че управляващото дружество не е емитент, поради което погрешно КЗК го интерпретира, като такъв. Възражението е неоснователно, тъй като управляващите дружества по закон са задължени да издават безналични акции, подлежащи на регистрация в Централния депозитар. По този въпрос е налице произнасяне от страна на комисията в решението за одобряване на поетите задължения от ответната страна. Комисията е взела предвид факта, че дружеството е емитент на финансови инструменти и подлежи на регистрация в регистъра на ЦДАД, поради което дължи такса за нея. На следващо място е приела, че самото съхранение и поддържане на информация за тези финансови инструменти / в случая става въпрос за безналични ценни книги/ започва да генерира разходи, което води до необходимост от заплащане на такса за ползване на тази система. В решението си КЗК изрично е обосновала извод за липсата на необходимост от провеждане на допълнителни разграничения по видове дружества, издатели на финансови инструменти в тарифата, която е задължен с диспозитива на решението да приеме ЦДАД. След като органът по конкуренция изрично е приел необходимостта за молителя да се регистрира в регистъра, воден от депозитара и да заплаща такса за поддържането му в актуално състояние, в настоящото производство по преценка на изпълнението на одобрените задължения от ответната страна не могат да се пререшават тези основни за конкурентното производство въпроси. Поради това и възраженията в жалбата в тази насока не следва да се коментират по същество. ЦДАД е изпълнил одобрените задължения с приемане на изцяло нова тарифа в сила от 31.01.2011 г., която е отчел пред КЗК с писмо от 28.01.201 г.. Обосновал е изпълнението точка по точка съгласно решение № 1629/22.12.2010 г. Към него е приложил Тарифа за цените на услугите на централния депозитар и протокол от заседание на съвета на директорите на ЦДАД от 27.01.2011 г.. Таксата по т. 1.1 за първоначална регистрация се състои от постоянен компонент - различен в зависимост от вида на емисията регистрирани финансови инструменти: акции, права; варанти или облигации плюс добавка за акционерските сметки, но при фиксиран максимален размер. Отчел е спешността на услугата с увеличаване на дължимата такса при експресна регистрация за един или до три работни дни. По т. 1.2. е запазил еднократната такса за присвояване на код. По 1.3. е въвел месечна такса за съхранение и поддържане на данните за емисията. Таксата включва поддържане на обща сметка и се състои от фиксиран компонент от 50.00 лева плюс надбавка за броя на сметките. Размерът на таксата се изчислява след приключване на първия работен ден на месеца, на база брой сметки към този момент. С това начинът на изчисление е точно описан и всеки субект, дължащ заплащане на таксата може сам да го определи. Необосновано е възражението на жалбоподателя за липса на публичност. По т. 1.5. ЦДАД е въвел еднократно заплащане на такса за издаване на книга на акционерите, като е предоставил възможност, но не и задължение на емитентите да сключат договор за поддържане на съответния регистър безналични книжа. Така всеки един от тях при нужда може да поиска услугата "издаване на книга". Таксата се формира от фиксирана сума плюс надбавка за брой акционери. По т. 1.6 от решение № 1629/2010 г. депозитарът е предвидил отделно таксуване на останалите разходи по партидата на дружеството. По този начин ответната страна е изпълнила точно поетите от нея задължения, одобрени от органа по конкуренция, което е надлежно отчетено в обжалваното решение. В производството във връзка с твърденията за антиконкурентно поведение от страна на депозитара, не са правени доводи за висок размер на таксите, поради което и КЗК не е одобрила конкретни ангажименти във връзка с ценовите им предели и параметри. Поради това в производството по чл. 75, ал. 4 от ЗЗК, те не са подлежали на разглеждане за първи път. Доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение от страна на комисията в тази насока са неоснователни. В точка 2 от жалбата се правят доводи за допуснати нарушения от страна на КЗК по чл. 75, ал. 3 и на правилата за разглеждане на предложения за поемане на задължения по ЗЗК. Подобни доводи касаят етап от работата на комисията преди и по време на издаване на решение № 1629/2010 г. и са напълно неотносими към настоящото производство. Коментираните възражения по т. 2 от жалбата се отнасят за законосъобразността на решението по одобряване на поетите задължения, за което с влязъл в сила акт на Върховния административен съд е прието, че не подлежат на обжалване. Комисията е суверенна в правото си да приеме предложение за поети задължения и го е упражнила с акта си по чл. 75, ал. 2 от ЗЗК. При това изрично е мотивирала в него изводи за липса на хипотезата на ал. 3 на чл. 75. Приложила е стриктно и правилата за разглеждане на предложения за поемане на задължения. Доводите в обратната насока са неотносими към възникналия настоящ спор относно точното и пълно изпълнение на поетите задължения от ответната страна. След приемане на решението за одобряване на поетите задължения, единствено възможно е не неговата отмяна, а фигурата на възобновяване на прекратеното производство, уредена в чл. 75, ал. 4 от закона. Поради това предмет на проверка пред КЗК и съответно пред съда е наличието на една или няколко от трите хипотези, регламентирани в цитираната правна норма. Самото управляващо дружество в искането си до КЗК, с което е инициирана процедурата е посочило, като правно основание именно чл. 75, ал. 4, т. 2 и 3 от ЗЗК. Видно от данните по развилата се преписка, не е налице нито една от двете хипотези. ЦДАД точно, пълно и своевременно е изпълнил поетите задължения, одобрени от КЗК с решение № 1629/2010 г.. Не е налице и хипотезата на т. 3 на ал. 4, доколкото не е установено, че решението за одобряване на предложението за поемане на задължения съдържа непълна, неточна, недостоверна или заблуждаваща информация. След като не са били налице законовите предпоставки за възобновяване на прекратеното производство, КЗК правилно е приложила материалния закон и е счела искането за възобновяване за неоснователно. Ето защо доводите на жалбоподателя за противоречие на акта на КЗК с материалния закон за неоснователни. Напълно необосновано е позоваването на Решение на Европейската комисия, имащо за предмет услугите за обработка /клиринг и сетълмент/, предоставени във връзка с ценните книжа. Решението има значение за установяване на нарушения на конкурентното право във връзка с твърденията за злоупотреба с монополно положение. То обаче не касае предмета на настоящия спор за наличието или липсата на предпоставките по чл. 75, ал. 4, т. 2 и 3 от ЗЗК. Още повече, че самата Европейска комисия в § 31 от решението е посочила, че това е първото решение в един сложен и понастоящем развиващ се сектор; липсва досегашен опит или съдебна практика в тази насока. Поради това в раздел 2 от него е постановила, че не налага глоба. На следващо място се правят доводи за допуснати от КЗК нарушения на административно-производствените правила, доколкото не било насрочено изслушване в открито заседание. Това според жалбоподателя съставлява нарушение на нормата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗК. Доводът е неоснователен, доколкото не държи сметка за фазата и етапа, в които се развива производството. Правилата, въведени в чл. 76 от закона касаят случаите на разглеждане по същество на твърдения за антиконкурентно поведение на ответните страни. В случая се касае за спор във връзка с изпълнение на одобрени задължения, поети от такава страна. Поради което за КЗК не съществува задължение, да изслуша страните устно в открито заседание. Цялата процедура във връзка с разглеждането на предложенията за поемане на задължения по ЗЗК е детайлно уредена в приетите с решение № 131 от 9.02.2010 г. на КЗК Правила. Част от тях е и възобновяването на производството, на което е посветен § 19 от правилата. Ал. 2 от него изрично регламентира произнасянето от комисията в закрито заседание относно постановяването на решение по чл. 75, ал. 4 от ЗЗК за възобновяване на производството. В случая е постановено решение, с което се отказва възобновяването и фактът, че комисията се е произнесла в закрито заседание изпълнява правилото на § 19, ал. 2 от утвърдените и публикувани правила. Ето защо е неоснователно и възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на административно-производствените правила. Последният довод на жалбоподателя е за прекомерно дълъг срок за приключване на производството пред КЗК. Същото е започнато през месец септември на 2009 г. и е приключено през месец юни на 2011 г.. Това възражение не държи никаква сметка за етапите, през които е преминала процедурата по искането за установяване на антиконкурентно поведение. След извършване на задължителните проучвания, КЗК е постановила определение на 3.06.2010 г. за предявяване на твърдения за нарушения по чл. 74, ал. 1, т. 3 от закона. При това е определила на ответната страна минимално допустимият по чл. 74, ал. 2 ЗЗК тридесет дневен срок за представяне на възражения. С първото писмо в рамките на този срок и две последващи писма от октомври и ноември на 2010 г., ЦДАД е предложил да поеме задължения, с които да постигне преустановяване на поведението, във връзка с което е образувано първоначалното производство. Един месец след последното писмо, КЗК е постановила решение № 1629 от 22.11.2010 г. за одобряване на поетите задължения и прекратяване на производството и е определила много кратък срок - до 31.01.2011 г. за изпълнението им. Отчетът за изпълнението е направен от ЦДАД преди изтичане на този срок - с писмо от 28.01.2010 г.. Новата тарифа е обявена и влязла в сила от 31.01.2011 г.. Един месец по-късно - на 25.02.201 г. управляващото дружество е предявило искането си по чл. 75, ал. 4, т. 2 и 3 от ЗЗК за възобновяване на прекратеното производство. В тази връзка е проведено ново проучване, приключило с отказа да се възобнови производството с решение № 780 от 15.06.2011 г.. От така извършения анализ на движението по цялата преписка пред КЗК, поведението на страните по тях и актовете, постановени от комисията, показва, че те са се развили в разумни срокове при максимално обезпечаване правото на участие и на защита на двете страни. Ето защо и този довод е неоснователен. Решението на КЗК е законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и административно-производствените правила. Жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на КЗК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, ще следва жалбоподателят да заплати на комисията сумата 150 лева. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение