Решение № 10221 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7837/2018 г.

Решение № 10221 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7837/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Благоевград срещу решение № 635 от 10.04.2018 г., постановено по административно дело № 941/2017 г. от Административен съд Благоевград, с което е отменена негова заповед № РД-325/02.11.2017 г. и РДГ - Благоевград е осъдена да заплати на И. Попов деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му. Декларативно е посочено и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но липсват конкретни доводи в тази насока. Ответниците по касационната жалба - И. Попов и В. Величков в представени от процесуалния им представител възражение и писмено становище оспорват същата и молят съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба от лица, чийто права и законни интереси са засегнати от него, но по същество е неправилно. За да отмени обжалваната пред него заповед № РД-325/02.11.2017 г. на Директора на РДГ-Благоевград, с която е обезсилено позволително за сеч № 0394397/11.10.2017 г., издадено от В. Величков, с което е разрешено на И. Попов да извърши огледна сеч "прореждане" в подотдел 171 "ч", имот с кадастрален номер 61813. 48 в землището на гр. Разлог, в териториалния обхват на ТП на ДГС – Разлог първоинстанционния съд приема, че актът е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е довело и до постановяване на заповедта в нарушение на приложимите материалноправни норми. Като съществено нарушение на административнопроизводствените правила е възприет факта, че в административното производство има постановени от Директора на РДГ - Благоевград два взаимно изключващи се акта - утвърдена от него Горскостопанска програма, която допуска извършване на огледна сеч "прореждане" в общо три имота, включително и процесния с кадастрален номер 61813.717.48 и заповед № РД 548/03.11.2016 г., с която същата Горскостопанска програма е утвърдена, но е посочено, че за имот с кадастрален номер 61813.717.48 посочените лесовъдски мероприятия не се одобряват, тъй като са недопустими по действащите нормативни документи. Безспорно е установено, че заповед № РД 548/03.11.2016 г. е съобщена на собствениците на имота и е била известна на Попов, макар назначеното по делото вещо лице да установява, че няма извършено връчване на който и да е субект, вкл., че подобна практика (връчване на заповеди) не съществува в администрацията при органа, а който се интересува може да я получи в администрацията. Настоящият състав намира, че становището на вещото лице в тази му част неправилно е кредитирано от съда, тъй като такава задача не е поставяна, а "установените" от него обстоятелства са хипотетични. Същевременно АС $ Благоевград приема за установено, че заповед № РД 548/03.11.2016 г. е цитирана в позволителното за сеч, като един задължителните реквизити, който се попълва в електронната система на ИАГ, при издаването му, но счита, че това не обосновава извод за съобщаването ? на издателя на позволителното за сеч, както и за факта, че съдържанието ? му е станало известно. При това органът, постановявайки тези два взаимоизключващи се акта е допуснал наличие на неяснота във волята му, с което е нарушил принципа на последователност и предвидимост, установени в чл. 13 АПК и постановил оспорения пред първоинстанционния съд акт без да изясни релевантните за случая факти и обстоятелства в нарушение на чл. 35 АПК. С оглед на това е прието, че заповедта е постановена при липсата на посочените в заповедта материалноправни предпоставки. Решението е неправилно. От съдържанието на позволителното за сеч, издадено от Величков на Попов без съмнение се установява, че заповед № РД 548/03.11.2016 г. му била известна след като е цитирана в издаденото позволително за сеч. Обратният извод, който е направил съда би довел до извод, че позволителното за сеч е постановено в нарушение на изискванията на чл. 35 АПК – без издателят да е изяснил всички релевантни за случая факти и обстоятелства. Действително Директорът на РДГ е Благоевград е утвърдил представената му горско стопанска програма, в която са включени и трите имота – два, за които със заповед РД-548/03.11.2016 г. е налице изрично утвърждаване и този, за който е отказано, макар и не изрично. В случая въпросът е кой е актът, който поражда действие – издадената изрична заповед за утвърждаване на програмата или поставяне на резолюция "утвърдил" върху програмата. Разпоредбата на чл. 13, ал. 8 от Закона за горите (ЗГ) предвижда, че горскостопанските програми се утвърждават си изрична заповед на Директора на съответната РДГ, в случаите, когато горите не са държавна собственост, както е и в конкретния случай. Изработването на горскостопански програми се финансира от собствениците на горите (арг. чл. 13, ал. 7 ЗГ), като съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗГ заповедите, издадени по реда на ал. 8 подлежат на обжалване по реда на АПК – т. е от страните в производството по издаването им. В случая в заповед РД – 548/03.11.2016 г. изрично е посочено същата да се съобщи на собствениците, като е указан и реда и начина на обжалването ?. При това логично първоинстанционния съд стига до извода, че жалбодателя Попов като представител на собствениците, за което по делото няма доказателства) е известен за същата, като и няма твърдения в обратна насока от жалбодателите. Липсват доказателства същата да е обжалвана и следователно същата е валидна и е породила действие. По отношение на втория жалбодател – Величков, който е издател на позволителното за сеч, обезсилено с обжалваната пред АС Благоевград заповед, е било налице задължение да издаде същото единствено при наличие на законовите предпоставки за това, а именно утвърдена по надлежния ред горскостопанска програма – т. е. е единствено при наличие на изрична заповед по чл. 13, ал. 8 ЗГ на Директора на РДГ. В случая няма два взаимоизключващи се акта, както неправилно приема първоинстанционния съд, а има постановен по реда на чл. 13, ал. 8 ЗГ изричен акт, в който е посочено, че горскостопанската програма се утвърждава за имоти 61813.710.25 и 61813.711.23, а за имот с идентификатор 61813.717.48 е посочено, че предвидените лесовъдски мероприятия не са допустими, съгласно действащите нормативни документи и не се одобряват. Липсва законова уредба, от която да може да бъде направен извод, че с поставяне на резолюция "утвърдил" са изпълнени законовите изисквания на чл. 13, ал. 8 ЗГ и същата може да бъде приравнена на административен акт. Очевидно поставянето на такава резолюция върху Горскостопанската програма няма правно значение, пред цитираната по-горе нормативна уредба, а и предвид изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК за формата и съдържанието на административните актове. Действително формата, в която е обективиран отказът да се утвърди горскостопанската програма в изричния акт по чл. 13, ал. 8 ЗГ – заповед РД-548/03.11.2016 г. на Директора на РДГ Благоевград не е прецизен – липсва отхвърлителен диспозитив, но от съдържанието на заповедта волята на органа се установява недвусмислено. При така установеното – наличие на изричен акт, с който не е утвърдена горскостопанската програма за имот с кадастрален номер 61813.717.48, издаденото позволително за сеч № 0394397/11.10.2017 г., издадено от В. Величков на И. Попов е постановено в нарушение на приложимите материално-правни разпоредби – чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. При това в случая оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. С оглед на така установеното настоящият състав намира, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед е постановена при спазване на предвидените административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, като следва да бъде постановено ново, с което жалбата на Попов и Величков против заповед № 325/02.11.2017 г. бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение