Решение № 1308 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13884/2012 г.

Решение № 1308 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13884/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Здравко Петров Тончев от гр. Плевен срещу решение № 574 от 03.10.2012 г. по адм. дело № 515/2012 г. на Административен съд - гр. Плевен в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Община - Плевен за неимуществени вреди, причинени му от отказа да бъде изплатена от общината издръжка за малолетното му дете Калин Здравков Тончев за периода март - юни 2011 г. и в частта, с която е оставен без разглеждане искът му за обезщетение на бъдещи вреди. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна, но по причини, различни от изложените в нея. С чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс, възпроизведен и в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка (обн., ДВ, бр. 48 от 24.06.2011 г., изм. и доп., бр. 22 от 16.03.2012 г.) е установено правно задължение за държавата да изплаща присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България. На това задължение съответства субективното право на ненавършилия пълнолетие български гражданин да получава от държавата определената му от съда месечна издръжка, която неизправния родител - длъжник не плаща. Следователно, адресат на отменените от Плевенския административен съд откази (с влязлото в сила решение № 257 от 11.05.2011 г. по адм. дело № 295 от 2011 г. и с влязлата в сила като необжалвана с касационна част на сега обсъжданото решение № 574 от 03.10.2012 г. по адм. дело № 515 от 2012 г.) е малолетното дете Калин Здравков Тончев като носител на материалното (имуществено) субективно право да получава от бюджета на държавата чрез общината определената от съда издръжка. Касационният жалбоподател е баща и законен представител на малолетното дете, но не е адресат на отменените от Плевенския административен съд откази, въпреки че те вероятно са породили допълнителни утежнения за него като родител, при когото детето живее. А щом не е адресат на отменените откази, бащата Здравко Петров Тончев не е носител на субективно процесуално право по чл. 204, ал. 2 АПК да предяви иск за обезщетение заедно с оспорването. Заедно с оспорването на отказите той може да предяви само иск за обезщетение на вреди, причинени на детето с тези откази, но не и за вреди, които твърди, че отказите са причинили на него самия. Такъв иск той може да предяви само отделно от оспорването, което е направил за сметка на малолетното дете като негов законен представител. Като е приел за съвместно разглеждане при условията на чл. 204, ал. 2 АПК личния иск на касационния жалбоподател и е постановил решение по същество по този иск, Плевенският административен съд е допуснал особено съществено нарушение на посочената разпоредба, в резултат на което е постановил едно недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. В останалата й част касационната жалба е неоснователна. На 29.06.2012 г. жалбоподателят е представил по делото молба вх. № 1963 от същата дата (на л. 41 от делото на ПлАС), която е заявил: "Представям актуализирана жалба, която считам, че отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК и чл. 127 от ГПК". Тази жалба се намира на л. 43 и л. 44 от делото на Плевенския административен съд и съдържа следното искане: "Да осъдите ответника да ми заплати изживените от мен неимуществени вреди за периода - м. октомври и ноември 2010 г. и периода м. януари и февруари 2011 г. и периода м. март 2011 г. - м. юни включително 2011 г. и за в бъдеще, в размер на сумата..." От това съдържание на жалбата, в частта й, представляваща искова молба, правилно Плевенският административен съд е приел, че жалбоподателят е предявил личен иск за обезщетение на бъдещи вреди. Оплакването в касационната жалба, че такъв иск не е предявяван, е очевидно неоснователно. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба решение на Плевенския административен съд е недопустимо в частта, с която е отхвърлен предявения от касационния жалбоподател заедно с оспорването личен иск за обезщетение на твърдяни неимуществени вреди. В тази му част решението следва да бъде обезсилено и делото прекратено. В частта с характер на определение, с която е оставен без разглеждане предявеният от касационния жалбоподател заедно с оспорването личен иск за бъдещи вреди, решението на Плевенския административен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,