Решение № 3626 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14897/2011 г.

Решение № 3626 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14897/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение "Диагностично- консултативен център - 24 - София" ЕООД, гр. София, подадена от неговия управител д-р Силвия Лазарова Янева, срещу решение № 4133 от 31.08.2011 г. по адм. дело № 9402/2010 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана изх. № 29-07-42 от 06.10.2010 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), с която е започнато производство за възстановяване на сумите 2888,87 лв. и 942,50 лв., изплатени от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на други изпълнители на специализирани медицински дейности (СМД) и на медико-диагностични дейности (МДД) по издадени от лечебното заведение - жалбоподател през първото тримесечие на 2010 г. направления за СМД и МДД над определените му за това тримесечие регулативни стандарти (РС), увеличени с разрешените надвишения. За да постанови този резултат съдът е изложил подробни мотиви към решението. В тях, по инвокирания от жалбоподателя довод, че "за да докаже претенцията си ответникът трябва да предостави доказателства за реално извършените и отчетени направления за консултации (СМД) и изследвания (МДД), тяхната стойност и доказателства, че същите са изплатени от СЗОК" (стр. 2 от писмените бележки на адв. Дориан Димитров на л. 143 и 144 от делото на АССГ), Административен съд - София град е изложил следното становище: "Получаването на сумите, както и размерът на превишението, се доказа от представените две справки за превишение на РС, съставени от длъжностно лице в кръга на службата му, поради което съдът в настоящия състав приема, че те представляват официални документи. С указания, дадени с определение от 07.06.2011 г. жалбоподателят не ангажира доказателства, опровергаващи констатациите, направени в хода на административното производство." Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че това становище е необосновано в частта: "Получаването на сумите... се доказа от представените две справки за превишение на РС", защото в тези справки не се съдържат никакви данни за заплатени от СЗОК на лечебното заведение - жалбоподател и/или на други изпълнители на СМД и МДД за изпълнени от тях СМД и/или МДД по издадени от лечебното заведение - жалбоподател направления за СМД (бланки МЗ-НЗОК № 3) и МДД (бланки МЗ-НЗОК № 4) през процесното първо тримесечие на 2010 г. Несъмнено тези две справки съдържат подробни данни за превишението на РС за СМД и МДД за първото тримесечие на 2010 г., но е очевидно, че тези две справки не съдържат никакви данни за това, което СЗОК е заплатила в повече от предвиденото, в резултат на това превишение. Такива данни не се съдържат във финансовия протокол, нито в протокола за неоснователна изплатени суми, нито в оспорената писмена покана. А според чл. 43, ал. 3 на договор № 222248 от 01.02.2010 г., на която клауза е основана писмената покана, изпълнителят (ДКЦ ХХIV) е длъжен да възстанови на възложителя (НЗОК чрез директора на СЗОК) заплатените средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешението надвишения и задължението за компенсиране. Т.е. отговорността на изпълнителя е за заплатените от бюджета на НЗОК средства над стойността на СМД и/или МДД по определените му РС, а не за самото превишение като нарушение на уговореното (като неточно изпълнение на договора). Поради това и в изпълнение на задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК Административен съд - София град е бил длъжен да укаже на директора на СЗОК (ответник по жалбата), че не сочи доказателства за това съществено обстоятелство - какви парични суми са били заплатени на лечебното заведение - жалбоподател и/или на други изпълнители на СМД и МДД по назначените от лечебното заведение - жалбоподател през първото тримесечие на 2010 г. СМД и МДД над определените му РС, коригирани с допустимите превишения (чл. 43, ал. 1 и 2 от индивидуалния договор). По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно (необосновано и постановено при съществено нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК), поради което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да изпълни правилото на чл. 171, ал. 4 АПК. Поради този резултат на касационното производство останалите доводи, инвокирани с касационната жалба, не следва да бъдат обсъждани. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,