Решение № 6461 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8995/2012 г.

Решение № 6461 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8995/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационните жалби на Асен Живков Виденов от гр. София, ж. к. "Разсадника ", бл. 87, вх. 7, ап. 15, чрез процесуалния му представител Стефан Иванов от САК и на Марчо Димитров Марков - директор на Областна дирекция на на Министерството но вътрешните работи гр. Видин, ул. "Цар Симеон Велики" № 87 против решение № 1417 от 15.03.2012 г. постановено по адм. дело № 6178/2011 г. на Административен съд София - град. В касационната жалба на първия касатор, който в производството по постановяване на оспореното решение е бил ищец се мотивират съображения за необоснованост на решението поради заниженост на присъденото обезщетение - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в частта относно размера на обезщетението и постановяване на ново, с което претенцията, предявена в исковата молба да бъде уважена в пълния и размер. В съдебно заседание подържа касационната жалба, в каквато и насока представя писмена зашита. В касационната жалба на втория касатор, който в производството по постановяване на оспореното решение е бил ответник, се излагат подробни съображения за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На това основание се иска отмяна на решението на първоинстанционният съд и алтернативно - намаляване размера на присъденото обезщетение. Представена е писмена защита, в която се подържат съображенията в касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура в подробно и мотивирано становище дава заключение за неоснователност на касационната жалба на ищеца. Счита, че са налице касационните основания на чл. 209, т. 3 от АПК налагащи отмяна на оспореното съдебно решение. Настоящият състав на Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационните жалби като подадени в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на ищеца е неоснователна, а тази на ответника следва да се уважи поради: С обжалваното решение административният съд е осъдил ОД на МВР гр. Видин да заплати на Живко Виденов сумата от 5000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е отхвърлил исковата претенция до пълния размер на сумата от 15 000 лв. Осъдил е ОД на МВР гр. Видин да заплати на ищеца направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е релевирал следната фактическа обстановка: На 29.06.2008 г. полицейски инспектор от служба "КОС" при РПУ гр. Белоградчик е съставил акт за установяване на административно нарушение № 979428 на ищеца за това, че на същата дата около 09.15 часа в гара Орешец обл. Видин е произвел един изстрел със законно притежавания си пистолет "Макаров" по куче, с което си действие е използвал оръжието не по предназначение и по този начин виновно нарушил чл. 25, ал. 1 от ППЗКВВОБ. Въз основа на акта, началникът на РПУ - Белоградчик на осн. чл. 25, ал. 1 от ЗКВВОБ издал заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 11 от 3.07.2008 г. по силата на която отнел разрешителното му за носене на оръжието за срок от три години, считано от датата на изземването му. С решение № 7295 от 26.05.2011 г. постановено по адм. дело № 5890/2010 г., Върховният административен съд обявил посочената заповед за налагане на принудителни административни мерки /ПАМ/ за нищожна. При тази фактическа установеност, административния съд е приел, че искът е предявен от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 110 от ЗЗД и в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ го е уважил до размер за който е приел, че е справедлив. Приел е, че конкретната хипотеза се касае за вреди причинени в следствие на административна дейност изпълнявана от държавен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като основателността на иска предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт да е отменен по съответен ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. В това отношение практиката на административните съдилища е постоянна и последователна. Необходимо е да се отбележи, че отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за това. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, каквато е вредата, в пряка и непосредствена връзка с обявената за нищожна заповед за налагане на ПАМ. Съдът неоснователно е приел, че се установява факта на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания станали причина за психични затруднения, довели до лечението му в специализирана клиника, в следствие на отнетото лично оръжие. При внимателен анализ на доказателствата по делото се установява един преход от негативни изживявания в следствие на нападение от куче, до такива в следствие на наложената ПАМ с обявената за нищожна заповед. Тези изводи на настоящата инстанция се потвърждават по категоричен начин от медицинско удостоверение № 756 от 1.07.2008 г. /лист 8 от делото/, от епикриза от 16.07.2008 г., издадена от Психиатрично отделение на МИ - МВР - Централна клинична база /лист 11/ и саморъчни обяснения на ищеца /назовани от него като докладна записка - лист 34/, където се говори единствено и само за страдания причинени му от нападение от куче. Съдът е направил своя извод за основателността на предявения иск, като е кредитирал втората част от показанията на св. Стоян Петков Михов, без да анализира първата им част, в която той заявява, че ищецът е постъпил в психиатричното отделение за известно време, тъй като е бил нахапан от кучета и се чувствал много зле. Едва след въпрос на защитника на ищеца акцентиращ върху психическото му състояния, свидетелят заявява, че е бил много разстроен от отнемането на оръжието, по която причина е постъпил на лечение в отделението. Поради непоследователността и вътрешната им противоречивост свидетелските показания не се възприемат от настоящата инстанция. По изложените съображение настоящия състав на Върховният административен съд намира, че не е установено по безспорен начин наличието на вреда, която да е в пряка и непосредствена връзка с обявения за нищожен административен акт, а от там и предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ. С оглед изложеното се установява порок на оспореното съдебно решение - необоснованост и същото като неправилно следва да бъде отменено, а предявения иск отхвърлен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение